Ричард Кремър: Руснаците ще започнат да избиват всички, Путин надцени козовете
" В началото на войната в Украйна всички западни разузнавания предвидиха победа за Русия за по-малко от седмица. Но съветската атака очевидно буксува. Въпреки разрастващата се филантропична рецесия, Западът изрично отхвърля да наложи зона, неразрешена за полети над Украйна. Полша подари старите си руски МиГ-ове на Съединените щати, само че Вашингтон отхвърли да ги изпрати в Украйна. За да не прекрачи тънката граница на директен спор сред НАТО и Русия. Вярвам, че с времето ще има потребност от страна на Запада, на евроатлантическата общественост, на демокрациите да се намесят. Военните дейности на Путин демонстрират, че сухопътните му войски не се показват добре. Той не желае вкъщи да се връщат телата на починалите наборници, а Русия към този момент призна, че употребява наборна армия във войната. Путин желае да реализира задачата си, а какво значи това, видяхме в Сирия, в Чечня... В общи линии руснаците ще стартират да избиват всички. Защо споделям всичко това: Западът няма просто да стои и да гледа по какъв начин украинците са подложени на кръвопролитие, както се случи с хората в Сирия. А това значи, че ще има потребност от интервенция, а с намесата идва и ескалацията. Дали това значи, че спорът ще излезе отвън границите на Украйна и ще се разпростре върху територията на натовска страна? Не мисля, че това ще случи скоро ". Това съобщи пред президентът на Алианса ЕС-САЩ Ричард Кремър
" Рублата е обезценена, всички руснаци, които имат опция да купуват твърда валута сега, го вършат. Съмнявам се, че Русия ще може стопански да оцелее в изолираност от интернационалната общественост сходно на Северна Корея. Това значи, че глобите и икономическият, и финансовият напън върху Русия дават резултат, и то отчасти поради нежеланието на Китай да се намесва в този спор, или най-малко допустимо минимум. Ако Путин има вяра, че би трябвало да реши по един или различен метод икономическите проблеми, тогава ще търси ескалация, ще желае да реши бързо спора. Но това ще се върне като камшичен удар - ескалацията ще значи повече цивилни жертви, а от това следва и по-голяма потребност от интервенция на Запада. Много неща в този микс сега са обгърнати в мъгла, само че едно е ясно - Путин желае решение допустимо най-скоро. Друг е въпросът по какъв начин тъкмо счита да го реализира ", сподели още Кремър.
" Военната помощ от страна на Запада за украинската войска се обезпечава както скрито, по този начин и очевидно. По моя информация полемиките за прехвърлянето на полските изтребители МиГ-29 към Украйна е трябвало да останат секрети, само че по един или различен метод информацията след това изтече. И в този момент ръцете на НАТО по този въпрос в общи линии са вързани. Не мога да кажа какво тъкмо е дискутирано, само че знаем, че поляците не са доста удовлетворени от развиването на нещата. Но този въпрос все още ни дава обща визия къде тъкмо Западът чертае алената линия, която не би трябвало да се пресича. Можем да изпращаме отбранителни оръжия, ракети Стингър, противотанкови оръдия, само че изтребители към този момент би било прекомерно. Ако продължаваме да ставаме очевидци на бомбардировки като тази против болничното заведение в Мариупол, обсади на градове, страдалчество на популацията, което е изцяло безпричинно... Да, тогава може да има смяна в тази позиция и тогава може да се реши, че би трябвало да се дават и изтребители за украинската войска ", добави Кремър.
" За да направи Владимир Путин нещо сходно, да тества член 5-и на фона на икономическото положение на страната, на краха на рублата - не съм изцяло убеден, че би имал сходни апетити сега. Но мога да разясня сюжет, при който нещата се развиват по друг метод. В момента явно има военна и филантропична помощ от западните съседки на Украйна - Румъния, Полша, Словакия. Може да възникне обстановка, в която Путин да реши, вместо да откъсне Източна Украйна и черноморско крайбрежие, той да изиска да овладее и окупира цяла страна. Не знаем дали Путин изобщо има такива проекти. Украинската войска, народът, доброволческите отряди оказват сериозна опозиция, възхитителни хора - бият се и мъже, и дами... Путин ще би трябвало да се оправя с тях, с продължаващата икономическа изолираност, евентуално и с следващи протести в самата Русия, тъкмо както стана през 80-те, когато започнаха да се завръщат телата на починалите съветски бойци от Афганистан. Тогава руснаците ще се запитат - за какво водим тази война, каква е задачата? Това е един от сюжетите, само че още не сме на този стадий ", разяснява президентът на Алианса ЕС-САЩ.
" Сергей Лавров е доста надарен посланик, въпреки че съгласно мен е извънредно аморален човек. Подобни изказвания са ориентирани към Русия, просто гръмко изявление. Поначало е доста мъчно да влезеш в главата на един водач, само че това, което следя при Путин през годините е целеустремено изпитание за подкопаване на евроатлантическото съдействие, на съюза сред американци и европейци, вярата в демокрацията, в институциите и във върховенството на закона. Това е крайната му цел - подпокаване на алианса за сигурност и на икономическия съюз сред Съединените щати и Канада от едната страна, и Европейския съюз от другата. Целта е не да се подсигурява най-малко военната опасност, а Русия да реализира най-много финансова и икономическа облага от европейските пазари. Но Путин надцени козовете си. Искрено имам вяра, че не е мислил, че Западът ще се сплоти по този начин, не е предполагал, че това ще накара Швеция и Финландия да обмислят присъединение към НАТО, не му е минавала мисълта, че това ще докара до ускорени полемики за еврочленство на Молдова, Грузия. Това, което видяхме, изключително от немския канцлер Олаф Шолц, е решителност и единение в позицията - това минава границата на допустимото и ние няма да стоим просто по този начин. Не мисля, че Путин е очаквал сходен отговор. Мислел е, че германците ще кажат, че икономическите им ползи са прекомерно огромни, с цел да застанат напълно на страната на украинците. Че Европейският съюз също ще се изплаши. Но казусът изобщо не е подобен - за първи път в историята си блокът реши да доставя оръжия на трета страна. Това единствено по себе си е невиждано. Фактът, че Сергей Лавров застава пред микрофона и приказва, че става въпрос за одобряване на позицията на Русия в света, е знак, че осъзнават какъв брой неприятно вървят нещата за тях, тъй като, в случай че в действителност не беше по този начин - Киев от дълго време щеше да е паднал ", сподели още Кремър.
" Нека да разгледаме договарянията - през последната седмица има едвам уловима смяна. Първоначално Москва говореше, че Украйна би трябвало да бъде демилитаризирана, а в този момент отстъпиха крачка обратно и приказват за Украйна с отбранителна военна техника, само че не и нападателна. Същото е и за окупацията - Москва направи крачка обратно във връзка с суверенитета на Украйна, в този момент към този момент желаят единствено самостоятелност на Донецка и Луганска република. Ако се вгледаме по какъв начин се трансформират настояванията на Русия и преговорните позиции с украинците - всичко допуска, че Кремъл стартира да усеща жегата и че се стреми към решение допустимо най-скоро. Но по какъв начин да стане това по този начин, че Путин да излезе с достолепие от войната? Това е основен въпрос. Непосредствено преди началото на войната смятах, че Путин ще консолидира към този момент завладените Крим и Донбас. Не чаках атака и принуждение, не чаках експанзията против Херсон и Мариупол - градове, които явно са стратегически доста значими, изключително в случай че Путин желае да сътвори сухопътна връзка сред Крим и самопровъзгласилите се републики в Донбас. Не мисля, че ще е задоволително за Путин да удържи позициите от 2014 година и да разгласи това за победа. Страхувам се, че ще предяви териториални искания към следените към този момент елементи на Югоизточна Украйна, към териториите с изход на Азовско и на Черно море. Иска ми се да мога да дам по-добър отговор, само че не съм сигурен какво тъкмо желае да покаже Владимир Путин, с цел да сметне, че резервира достолепието си пред личния си народ. Най-малкото е запазването на контрола върху новопридобитите територии.Не виждам на това наложително като на създаване на нова архитектура. Архитектурата на НАТО си е още на място, та даже се разраства. Има доста способи, по които това ще се отрази на евроатлантическите връзки в областта на сигурността. Едно нещо ми направи усещане - когато президентът Байдън беше определен, беше ясно, че той ще се опита да гради мостове със старите европейски демокрации. Имам поради най-много Германия и Франция. Старата президентска администрация на Доналд Тръмп имаше положителни връзки с държавните управления на Полша и Унгария. Но Байдън протегна ръка към най-големите демократични сили в Европа. Тук във Вашингтон и демократи, и републиканци са нетърпеливи към Европа, която към момента не е поела задоволително отговорност за личната си защита. Ако някои страни имат стопански усложнения, това е разбираемо. Но Германия няма такива. Сега това се трансформира. Демократична Европа се пробужда и осъзнава, че има действителна опасност за сигурността, че войната не е част от предишното и ще би трябвало да поеме своя дял. Но това не може да се случи за една нощ и с цялостна смяна в архитектурата. Със сигурност ще се приказва за отбранителните качества на Европа, ще се разкрие какъв брой в действителност разчитаме един на различен ", съобщи Ричард Кремър.
" Рублата е обезценена, всички руснаци, които имат опция да купуват твърда валута сега, го вършат. Съмнявам се, че Русия ще може стопански да оцелее в изолираност от интернационалната общественост сходно на Северна Корея. Това значи, че глобите и икономическият, и финансовият напън върху Русия дават резултат, и то отчасти поради нежеланието на Китай да се намесва в този спор, или най-малко допустимо минимум. Ако Путин има вяра, че би трябвало да реши по един или различен метод икономическите проблеми, тогава ще търси ескалация, ще желае да реши бързо спора. Но това ще се върне като камшичен удар - ескалацията ще значи повече цивилни жертви, а от това следва и по-голяма потребност от интервенция на Запада. Много неща в този микс сега са обгърнати в мъгла, само че едно е ясно - Путин желае решение допустимо най-скоро. Друг е въпросът по какъв начин тъкмо счита да го реализира ", сподели още Кремър.
" Военната помощ от страна на Запада за украинската войска се обезпечава както скрито, по този начин и очевидно. По моя информация полемиките за прехвърлянето на полските изтребители МиГ-29 към Украйна е трябвало да останат секрети, само че по един или различен метод информацията след това изтече. И в този момент ръцете на НАТО по този въпрос в общи линии са вързани. Не мога да кажа какво тъкмо е дискутирано, само че знаем, че поляците не са доста удовлетворени от развиването на нещата. Но този въпрос все още ни дава обща визия къде тъкмо Западът чертае алената линия, която не би трябвало да се пресича. Можем да изпращаме отбранителни оръжия, ракети Стингър, противотанкови оръдия, само че изтребители към този момент би било прекомерно. Ако продължаваме да ставаме очевидци на бомбардировки като тази против болничното заведение в Мариупол, обсади на градове, страдалчество на популацията, което е изцяло безпричинно... Да, тогава може да има смяна в тази позиция и тогава може да се реши, че би трябвало да се дават и изтребители за украинската войска ", добави Кремър.
" За да направи Владимир Путин нещо сходно, да тества член 5-и на фона на икономическото положение на страната, на краха на рублата - не съм изцяло убеден, че би имал сходни апетити сега. Но мога да разясня сюжет, при който нещата се развиват по друг метод. В момента явно има военна и филантропична помощ от западните съседки на Украйна - Румъния, Полша, Словакия. Може да възникне обстановка, в която Путин да реши, вместо да откъсне Източна Украйна и черноморско крайбрежие, той да изиска да овладее и окупира цяла страна. Не знаем дали Путин изобщо има такива проекти. Украинската войска, народът, доброволческите отряди оказват сериозна опозиция, възхитителни хора - бият се и мъже, и дами... Путин ще би трябвало да се оправя с тях, с продължаващата икономическа изолираност, евентуално и с следващи протести в самата Русия, тъкмо както стана през 80-те, когато започнаха да се завръщат телата на починалите съветски бойци от Афганистан. Тогава руснаците ще се запитат - за какво водим тази война, каква е задачата? Това е един от сюжетите, само че още не сме на този стадий ", разяснява президентът на Алианса ЕС-САЩ.
" Сергей Лавров е доста надарен посланик, въпреки че съгласно мен е извънредно аморален човек. Подобни изказвания са ориентирани към Русия, просто гръмко изявление. Поначало е доста мъчно да влезеш в главата на един водач, само че това, което следя при Путин през годините е целеустремено изпитание за подкопаване на евроатлантическото съдействие, на съюза сред американци и европейци, вярата в демокрацията, в институциите и във върховенството на закона. Това е крайната му цел - подпокаване на алианса за сигурност и на икономическия съюз сред Съединените щати и Канада от едната страна, и Европейския съюз от другата. Целта е не да се подсигурява най-малко военната опасност, а Русия да реализира най-много финансова и икономическа облага от европейските пазари. Но Путин надцени козовете си. Искрено имам вяра, че не е мислил, че Западът ще се сплоти по този начин, не е предполагал, че това ще накара Швеция и Финландия да обмислят присъединение към НАТО, не му е минавала мисълта, че това ще докара до ускорени полемики за еврочленство на Молдова, Грузия. Това, което видяхме, изключително от немския канцлер Олаф Шолц, е решителност и единение в позицията - това минава границата на допустимото и ние няма да стоим просто по този начин. Не мисля, че Путин е очаквал сходен отговор. Мислел е, че германците ще кажат, че икономическите им ползи са прекомерно огромни, с цел да застанат напълно на страната на украинците. Че Европейският съюз също ще се изплаши. Но казусът изобщо не е подобен - за първи път в историята си блокът реши да доставя оръжия на трета страна. Това единствено по себе си е невиждано. Фактът, че Сергей Лавров застава пред микрофона и приказва, че става въпрос за одобряване на позицията на Русия в света, е знак, че осъзнават какъв брой неприятно вървят нещата за тях, тъй като, в случай че в действителност не беше по този начин - Киев от дълго време щеше да е паднал ", сподели още Кремър.
" Нека да разгледаме договарянията - през последната седмица има едвам уловима смяна. Първоначално Москва говореше, че Украйна би трябвало да бъде демилитаризирана, а в този момент отстъпиха крачка обратно и приказват за Украйна с отбранителна военна техника, само че не и нападателна. Същото е и за окупацията - Москва направи крачка обратно във връзка с суверенитета на Украйна, в този момент към този момент желаят единствено самостоятелност на Донецка и Луганска република. Ако се вгледаме по какъв начин се трансформират настояванията на Русия и преговорните позиции с украинците - всичко допуска, че Кремъл стартира да усеща жегата и че се стреми към решение допустимо най-скоро. Но по какъв начин да стане това по този начин, че Путин да излезе с достолепие от войната? Това е основен въпрос. Непосредствено преди началото на войната смятах, че Путин ще консолидира към този момент завладените Крим и Донбас. Не чаках атака и принуждение, не чаках експанзията против Херсон и Мариупол - градове, които явно са стратегически доста значими, изключително в случай че Путин желае да сътвори сухопътна връзка сред Крим и самопровъзгласилите се републики в Донбас. Не мисля, че ще е задоволително за Путин да удържи позициите от 2014 година и да разгласи това за победа. Страхувам се, че ще предяви териториални искания към следените към този момент елементи на Югоизточна Украйна, към териториите с изход на Азовско и на Черно море. Иска ми се да мога да дам по-добър отговор, само че не съм сигурен какво тъкмо желае да покаже Владимир Путин, с цел да сметне, че резервира достолепието си пред личния си народ. Най-малкото е запазването на контрола върху новопридобитите територии.Не виждам на това наложително като на създаване на нова архитектура. Архитектурата на НАТО си е още на място, та даже се разраства. Има доста способи, по които това ще се отрази на евроатлантическите връзки в областта на сигурността. Едно нещо ми направи усещане - когато президентът Байдън беше определен, беше ясно, че той ще се опита да гради мостове със старите европейски демокрации. Имам поради най-много Германия и Франция. Старата президентска администрация на Доналд Тръмп имаше положителни връзки с държавните управления на Полша и Унгария. Но Байдън протегна ръка към най-големите демократични сили в Европа. Тук във Вашингтон и демократи, и републиканци са нетърпеливи към Европа, която към момента не е поела задоволително отговорност за личната си защита. Ако някои страни имат стопански усложнения, това е разбираемо. Но Германия няма такива. Сега това се трансформира. Демократична Европа се пробужда и осъзнава, че има действителна опасност за сигурността, че войната не е част от предишното и ще би трябвало да поеме своя дял. Но това не може да се случи за една нощ и с цялостна смяна в архитектурата. Със сигурност ще се приказва за отбранителните качества на Европа, ще се разкрие какъв брой в действителност разчитаме един на различен ", съобщи Ричард Кремър.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ