Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш ♥ Венцеслав КОНСТАНТИНОВ, който отлетя…
В началото на Страстната седмица надареният публицист и преводач Венцеслав Константинов напусна земното, с цел да пребъде във Вечното. Неговите превъзходни преводи поканиха българските читатели в световете на Гьоте, Рилке, Брехт, Кафка, Шилер, Хесе, Ремарк, Ерих Кестнер, Елиас Канети, Стефан Цвайг, Ибсен, Макс Фриш, Томас Ман. Благодарим му за неподражаемото майсторство, красивите стихове, есета и афоризми, които остават при нас.
Светъл да е пътят на душата му!
(1940 ~ 2019)
~ Природа, живот, гибел
Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те води под венчилото.
В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.
Дървото остарява по-красиво от индивида.
Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.
Живееш единствено един път, само че в случай че не ти харесва, и това е доста.
Животът има единствено това значение, което му придаваш.
Животът не е толкоз сериозен, че да му се посветиш напълно...
Залезът е най-красив, когато изгревът е бил затулен в облаци.
Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.
Има живот след живота, само че има живот и преди живота.
Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.
Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?
Който не е подготвен за Смъртта, не е подготвен и за Живота.
Между дъжда и сълзите няма общо, и въпреки всичко...
Най-важните неща в живота участват посредством своето неявяване.
Най-хубавото на птиците е, че приказват на чужд език.
Не можеш да схванеш живота си, в случай че единствено го градиш.
Не се обеси, тъй като не откри задоволително красиво дърво.
Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.
Целта е да напуснеш този живот подобен, какъвто си.
Из: „ Тайният живот на дъжда. Афоризми ”, Венцеслав Константинов, изд.Сиела
Източник и фотография: