Сергей Пархоменко: Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин
В началото на седмицата се навършиха 33 години от приемането на Декларацията за държавен суверенитет на Руската федерация. На 12 юни 1990 година националните депутати от Върховния съвет на тогавашната Руска руска федеративна социалистическа република заявяват желанието си да основат нова демократична и правова страна в границите на актуализирания Съветски съюз. На идната година Съветският съюз остана вечно в историята, а Русия пое по пътя на независимото си развиване.
Годишнината беше маркирана с патриотични концерти и изложения в цялата страна, а президентът Владимир Путин връчи в Кремъл медали и държавни награди на потвърдили лоялността си към властта дейци в региона на науката, литературата и изкуството. В същото време съветските опозиционни медии, множеството от които работят от чужбина, проведоха в интернет маратон под наслов " Не си самичък " - в поддръжка на политическите пандизчии. За 13-те часа ефир от дарения бяха събрани към половин милион евро.
Един от участниците в маратона бе известният съветски публицист Сергей Пархоменко, разгласен от управляващите за " задграничен сътрудник ", който даде изявление за БНР.
Как се роди концепцията за маратона в поддръжка на политическите пандизчии и какъв е крайният резултат?
В Русия от към 8 години съществува план, който се назовава " Редколегия ". Това е доста известна и авторитетна премия в професионалната журналистическа колегия. Връчва се всеки месец на трима създатели на ярки и запаметяващи се изявления от предходния месец. Тази премия е самостоятелна и няма нищо общо с страната. Беше учредена от група хора, след които починалият предприемач и човеколюбец Дмитрий Борисович Зимин. Синът му - Борис Зимин, я финансира.
През годините към тази премия се сътвори общественост от съветски публицисти от самостоятелни издания. Под егидата на този план понякога се организират огромни конференции, на които се разискват професионални проблеми. Журналистите разискват дали въобще са нужни при актуалните условия, по какъв начин могат да се съпротивляват на тоталитарния режим и на репресиите против медиите и така нататък
В рамките на тази общественост в действителност се роди концепцията за маратона. Първоначалната концепция беше да създадем нещо дружно и да поговорим обществено, намерено и в детайли за политическите пандизчии. За това, че те, както и техните юристи, имат потребност от помощ. След това се появи концепцията, че това би трябвало да стане на символичната дата 12 юни - Деня на съветската държавност, който беше присвоен от Кремъл, само че в действителност значи нещо и за нас.
Първоначално основател беше основният редактор на телевизионния канал " Дождь " Тихон Дзянко. Всички доста се впечатлиха, че различията, съперничеството и конкуренцията, които постоянно са съществували в тази среда, останаха на назад във времето. Според мен това е най-важният резултат от маратона. Може би също толкоз значим, колкото и голямата сума, която беше събрана - към 40 милиона рубли, или съвсем половин милион евро.
За какво ще се употребяват тези пари?
" Създаден е специфичен механизъм, посредством който се одобряват поръчки от хора, които имат потребност от помощ. От хора, които са подложени на политически напън, които са наказани, против които се води следствие, които към този момент се намират в пандиза или които незабавно се пробват да напущат страната. Това е първото. Второто са юристите. Има няколко цивилен плана, които се занимават с юридическа помощ като " Агора ", " Обществена присъда ", " Първи отдел " и други. Помагат на хората, които са подложени на политически напън. Работят гратис. Никога не желаят възнаграждения за труда си, само че имат настоящи разноски. Трябва да пътуват и да получават достъп до друга информация. За задачата са нужни пари. Да не приказваме, че въпреки всичко би трябвало и да се хранят и да се обличат ".
Тази седмица някогашният координатор на щаба на Навални в град Уфа, република Башкортостан, Лилия Чанишева беше наказана на седем и половина години затвор по обвиняване в екстремизъм.
" Осъдиха я за това, че е обвързвана с Навални. Другото са повече или по-малко измислени думи, които нямат изключително значение ". Срещу самия Навали се води ново наказателно произвеждане по няколко члена от Наказателния кодекс, измежду които екстремизъм, основаване на екстремистка организация, апели към тероризъм и реабилитиране на нацизма. Ако бъде приет за отговорен, може да получи до 30 години затвор.
Можете ли занапред да прогнозирате по какъв начин ще завърши това дело?
" Мисля, че задачата на хората, в чиито ръце се намира през днешния ден Алексей Навални, е да го изолират изцяло от околния свят. Това е крайната им цел. Затова имат намерение да го обвинят в най-тежките углавни закононарушения, които попадат в Наказателния кодекс. По-тежки от ликвидиране, обир и обезчестяване. Според съветския Наказателен кодекс човек не може да бъде наказан по няколко обвинявания по едно и също време на повече от 30 години. Всъщност това е пожизнен затвор. Мисля, че имат намерение да обезпечат на Навални тези 30 години и да го пратят в някоя колония за наказани на пожизнен затвор, каквито има няколко в Русия. Така че, за жалост, тук няма положителни вести. Единственото, което може да помогне, е натискът на останалия свят над властта в Русия, която би трябвало да знае, че носи отговорност за живота на този човек. И че животът на Навални ще ѝ коства скъпо, в случай че бъде погубен рано или късно в пандиза ".
Миналата седмица участвахте персонално във форума на съветската съпротива под наслов " На идващия ден " в постройката на Европейския парламент в Брюксел. Постигнати ли бяха някакви съответни резултати?
" Напълно явно е, че европейските структури играят огромна роля при образуването на отношението на света към войната в Украйна и в частност към съветския тоталитарен режим като агресор в тази война. Еврокомисията, Европарламентът и Европейската работа за външна активност би трябвало да имат събеседник и групов специалист в лицето на съветската съпротива. На съветските медии, които играят огромна роля, на гражданските и правозащитните организации и на адвокатските сдружения, за които стана дума. Защото, несъмнено, хората, които се намират в най-важните центрове на европейския политически живот като Брюксел, Страсбург и Хага и които през днешния ден дефинират отношението към Русия, не всеки път са огромни специалисти по въпроса. Невинаги се ориентират задоволително добре в съветския политически живот.
Сигурен съм, че глобите би трябвало да продължат. Защото механизмът на персоналните наказания безспорно не е изчерпал целия си капацитет и си остава най-ефективният и най-перспективният детайл в системата от интернационалните наказания против Русия като агресор. При тези условия е нужна експертиза. Важно е хората, които дефинират санкционната политика, да знаят кой кой е, кой каква роля играе, кой какво и по кое време е направил и кой защо носи отговорност.
Още нещо доста значимо! На тази огромна конференция се дефинираха някои тематики, които подлежат на по-нататъшно в детайли проучване и разискване. За мен да вземем за пример е доста значимо всичко, което е обвързвано с науката и образованието. За тази година и половина съветската просвета и съветските университети се оказаха изцяло изолирани от света. Разрушена е системата за теоретичен продан и съдействие. Русия излезе от по този начин наречения Болонски развой, т.е. стандартите на съветското висше обучение съзнателно бяха изменени по този начин, че да не подхождат на европейските и международните. Трябва да се сътвори някаква конструкция, която да върне съветските студенти и съветските учени в полето на международната просвета ".
Как Сергей Пархоменко си показва бъдещето на Русия след Путин?
" Настроен съм доста песимистично, тъй като считам, че Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин. Струва ми се, че на Русия ѝ следва доста тежък интервал на разнообразни цивилен спорове. Струва ми се, че Русия ще загуби част от териториите си. Това е съвсем неизбежно. Мисля, че това ще разпали националните спорове, които тлеят в Русия. Това важи и за Далечния изток, и за Източен Сибир и за южната част на днешна Русия. Освен това Русия стремглаво изпада от групата на международните водачи и в стопанската система, и в политиката. Върви към директна васална взаимозависимост от Китай и от някои други огромни азиатски страни като Индия и Индонезия. За това е отговорен агресорът. Виновна е политическата класа отпред с Путин, която през последните 25 години трансформира Русия в руини ".
Годишнината беше маркирана с патриотични концерти и изложения в цялата страна, а президентът Владимир Путин връчи в Кремъл медали и държавни награди на потвърдили лоялността си към властта дейци в региона на науката, литературата и изкуството. В същото време съветските опозиционни медии, множеството от които работят от чужбина, проведоха в интернет маратон под наслов " Не си самичък " - в поддръжка на политическите пандизчии. За 13-те часа ефир от дарения бяха събрани към половин милион евро.
Един от участниците в маратона бе известният съветски публицист Сергей Пархоменко, разгласен от управляващите за " задграничен сътрудник ", който даде изявление за БНР.
Как се роди концепцията за маратона в поддръжка на политическите пандизчии и какъв е крайният резултат?
В Русия от към 8 години съществува план, който се назовава " Редколегия ". Това е доста известна и авторитетна премия в професионалната журналистическа колегия. Връчва се всеки месец на трима създатели на ярки и запаметяващи се изявления от предходния месец. Тази премия е самостоятелна и няма нищо общо с страната. Беше учредена от група хора, след които починалият предприемач и човеколюбец Дмитрий Борисович Зимин. Синът му - Борис Зимин, я финансира.
През годините към тази премия се сътвори общественост от съветски публицисти от самостоятелни издания. Под егидата на този план понякога се организират огромни конференции, на които се разискват професионални проблеми. Журналистите разискват дали въобще са нужни при актуалните условия, по какъв начин могат да се съпротивляват на тоталитарния режим и на репресиите против медиите и така нататък
В рамките на тази общественост в действителност се роди концепцията за маратона. Първоначалната концепция беше да създадем нещо дружно и да поговорим обществено, намерено и в детайли за политическите пандизчии. За това, че те, както и техните юристи, имат потребност от помощ. След това се появи концепцията, че това би трябвало да стане на символичната дата 12 юни - Деня на съветската държавност, който беше присвоен от Кремъл, само че в действителност значи нещо и за нас.
Първоначално основател беше основният редактор на телевизионния канал " Дождь " Тихон Дзянко. Всички доста се впечатлиха, че различията, съперничеството и конкуренцията, които постоянно са съществували в тази среда, останаха на назад във времето. Според мен това е най-важният резултат от маратона. Може би също толкоз значим, колкото и голямата сума, която беше събрана - към 40 милиона рубли, или съвсем половин милион евро.
За какво ще се употребяват тези пари?
" Създаден е специфичен механизъм, посредством който се одобряват поръчки от хора, които имат потребност от помощ. От хора, които са подложени на политически напън, които са наказани, против които се води следствие, които към този момент се намират в пандиза или които незабавно се пробват да напущат страната. Това е първото. Второто са юристите. Има няколко цивилен плана, които се занимават с юридическа помощ като " Агора ", " Обществена присъда ", " Първи отдел " и други. Помагат на хората, които са подложени на политически напън. Работят гратис. Никога не желаят възнаграждения за труда си, само че имат настоящи разноски. Трябва да пътуват и да получават достъп до друга информация. За задачата са нужни пари. Да не приказваме, че въпреки всичко би трябвало и да се хранят и да се обличат ".
Тази седмица някогашният координатор на щаба на Навални в град Уфа, република Башкортостан, Лилия Чанишева беше наказана на седем и половина години затвор по обвиняване в екстремизъм.
" Осъдиха я за това, че е обвързвана с Навални. Другото са повече или по-малко измислени думи, които нямат изключително значение ". Срещу самия Навали се води ново наказателно произвеждане по няколко члена от Наказателния кодекс, измежду които екстремизъм, основаване на екстремистка организация, апели към тероризъм и реабилитиране на нацизма. Ако бъде приет за отговорен, може да получи до 30 години затвор.
Можете ли занапред да прогнозирате по какъв начин ще завърши това дело?
" Мисля, че задачата на хората, в чиито ръце се намира през днешния ден Алексей Навални, е да го изолират изцяло от околния свят. Това е крайната им цел. Затова имат намерение да го обвинят в най-тежките углавни закононарушения, които попадат в Наказателния кодекс. По-тежки от ликвидиране, обир и обезчестяване. Според съветския Наказателен кодекс човек не може да бъде наказан по няколко обвинявания по едно и също време на повече от 30 години. Всъщност това е пожизнен затвор. Мисля, че имат намерение да обезпечат на Навални тези 30 години и да го пратят в някоя колония за наказани на пожизнен затвор, каквито има няколко в Русия. Така че, за жалост, тук няма положителни вести. Единственото, което може да помогне, е натискът на останалия свят над властта в Русия, която би трябвало да знае, че носи отговорност за живота на този човек. И че животът на Навални ще ѝ коства скъпо, в случай че бъде погубен рано или късно в пандиза ".
Миналата седмица участвахте персонално във форума на съветската съпротива под наслов " На идващия ден " в постройката на Европейския парламент в Брюксел. Постигнати ли бяха някакви съответни резултати?
" Напълно явно е, че европейските структури играят огромна роля при образуването на отношението на света към войната в Украйна и в частност към съветския тоталитарен режим като агресор в тази война. Еврокомисията, Европарламентът и Европейската работа за външна активност би трябвало да имат събеседник и групов специалист в лицето на съветската съпротива. На съветските медии, които играят огромна роля, на гражданските и правозащитните организации и на адвокатските сдружения, за които стана дума. Защото, несъмнено, хората, които се намират в най-важните центрове на европейския политически живот като Брюксел, Страсбург и Хага и които през днешния ден дефинират отношението към Русия, не всеки път са огромни специалисти по въпроса. Невинаги се ориентират задоволително добре в съветския политически живот.
Сигурен съм, че глобите би трябвало да продължат. Защото механизмът на персоналните наказания безспорно не е изчерпал целия си капацитет и си остава най-ефективният и най-перспективният детайл в системата от интернационалните наказания против Русия като агресор. При тези условия е нужна експертиза. Важно е хората, които дефинират санкционната политика, да знаят кой кой е, кой каква роля играе, кой какво и по кое време е направил и кой защо носи отговорност.
Още нещо доста значимо! На тази огромна конференция се дефинираха някои тематики, които подлежат на по-нататъшно в детайли проучване и разискване. За мен да вземем за пример е доста значимо всичко, което е обвързвано с науката и образованието. За тази година и половина съветската просвета и съветските университети се оказаха изцяло изолирани от света. Разрушена е системата за теоретичен продан и съдействие. Русия излезе от по този начин наречения Болонски развой, т.е. стандартите на съветското висше обучение съзнателно бяха изменени по този начин, че да не подхождат на европейските и международните. Трябва да се сътвори някаква конструкция, която да върне съветските студенти и съветските учени в полето на международната просвета ".
Как Сергей Пархоменко си показва бъдещето на Русия след Путин?
" Настроен съм доста песимистично, тъй като считам, че Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин. Струва ми се, че на Русия ѝ следва доста тежък интервал на разнообразни цивилен спорове. Струва ми се, че Русия ще загуби част от териториите си. Това е съвсем неизбежно. Мисля, че това ще разпали националните спорове, които тлеят в Русия. Това важи и за Далечния изток, и за Източен Сибир и за южната част на днешна Русия. Освен това Русия стремглаво изпада от групата на международните водачи и в стопанската система, и в политиката. Върви към директна васална взаимозависимост от Китай и от някои други огромни азиатски страни като Индия и Индонезия. За това е отговорен агресорът. Виновна е политическата класа отпред с Путин, която през последните 25 години трансформира Русия в руини ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ