Защо тези балетисти се преструват на руснаци?
В началото на предишния век приемането на съветски имена става извънредно известно измежду британските и американските танцьори.
Това им дава обещание страхотна кариера на сцената.
Всичко стартира при започване на XX век, когато импресариото Серж Дягилев провежда постоянни турнета на съветски актьори в чужбина. Първите представления на „Руските сезони“ е през 1907-1908 година в Париж, а по-късно сезонните турнета се трансформират в пътуващата компания „Руски балет“ („Ballets Russes“) с централа в Монте Карло. Тогава международната аудитория за първи път вижда танцьорите Анна Павлова и Вацлав Нижински, композитора Игор Стравински, хореографите Михаил Фокин и Джордж Баланчин. Най-вероятно сте чували за тях, даже и да не сте огромни фенове на балета.
Никак не чудно, че за доста младежи, които желаят да играят на сцената, влизането в трупата на Дягилев е фантазия. Той избра единствено най-ярките актьори. Само че, в случай че един танцьор желае да получи основна роля в съветската натрупа, той или тя би трябвало да има съветско име. А през днешния ден те са известни като звездите на британския и американския балет.
Сър Антон Долин
Антон ДолинУниверсален исторически архив/Getty Images
Истинското име на този харизматичен танцьор е Сидни Франсис Патрик Чипъндейл Хийли Кей, само че театралните среди го познават като „Антон Долин“ (1904-1983). Роден в Западен Съсекс, той посещава хореографските класове на Дягилев и през 1921 година се причислява към компанията „Руски балет“. Разбира се с новото име. Първият му псевдоним е „Патрикеев“, само че по-късно Дягилев измисля по-прост: „Антон Долин“. Той постоянно е заобиколен от дами, които просто обожават този изпепеляващо хубав мъж. Още повече, че Долин се отличава както в трагични, по този начин и в сантиментални функции.
Тъй като работи с Баланчин, Долин желае да се опитва в постановката на хореография – и в действителност съумява.
Заедно с колежката си Алисия Маркова (Лилиан Алис Маркс) той открива студио в Лондон през 1925-а, слага на балетите Перо „Па дьо катр“, „Жизел“, „Вариации за четири“ и през 1950 година двамата основават Лондонската фестивална балетна натрупа, която по-късно става Английски народен балет. През 1981 година той е отдаден в рицар и получава купата „Сър“.
Дейм Алисия Маркова
Алисия Маркова (Лилиан Алисия Маркс) в Лебедово езероBaron/Hulton Archive/Getty Image
Колежката на Долин, Лилиан Алис Маркс (1910-2004), също сменя името си за сцената. Тя е родена в Лондон и се образова в школата на съветската балерина Серафима Астафиева и скоро моли Дягилев да я гледа. Лилиан се причислява към екипа му на 14-годишна възраст с „русифицирано“ име. Тя става и най-младата танцьорка на съветския балет.
Английската балерина Алисия Маркова в подготовка за ролята си на Павлова в специфичен ефирен спектакълТери Финчър/Getty Images
Алисия Маркова счита, че са я приели в балетната натрупа от страдание (в детството си е с дюстабан) и по този начин всеки ден потвърждава, че е почтена за работата. Тя прави невероятни скокове в мъжки жанр и придвижванията ѝ са сравнявани с полета на „крилата фея“. Единственият ѝ другар на сцената обаче е Антон Долин, тъй като не съумява да откри общ език с съветската по рождение натрупа.
Бивши сътрудници по балет Алисия Маркова (1910 – 2004) и Антон Долин (1904 – 1983) зад кулисите на Метрополитън опера в Ню Йорк, към 1960 г.FPG/Архивни снимки/Getty Images
Маркова апропо вкарва модата на плетените гети, които през днешния ден балерините употребяват при подготовки. Освен това Алисия Маркова е първата балерина, която се показва по малкия екран, популяризирайки класическия танц. Няколко години Маркова управлява балет „Метрополитън“ в Ню Йорк.
През 1963 година Елизабет II удостоява Алисия с купата „Дейм“, която дава отговор на купата „Сър“ за мъже. Маркова преподава балет до дълбока напреднала възраст.
Лидия Соколова
Британската балерина Лидия Соколова (родена Хилда Мънингс, 1896 – 1974) като една от куклите в балета „Петрушка“Sasha/Hulton Archive/Getty Images
Балерината Хилда Мънингс (1896-1974) е родена в Лондон и учи танци при Енрико Чекети, който също преподава на Анна Павлова и работи с компанията на Дягилев. През 1915 година импресариото вижда младата балерина и я кани в съветския балет, където тя сполучливо танцува под името „Лидия Соколова“. По мемоари на нейни сътрудници тя се е чувствала рускиня поради отличното притежаване на съветския език, който е говорела единствено с лек акцент.
И двамата ѝ съпрузи също са танцьори на Дягилев, а на единствената си щерка тя дава името Наташа.
Вера Савина
Вера СавинаАрхивна фотография
За разлика от Лидия, Вера Кларк по този начин и не научава съветски, което обаче не ѝ пречи да се превъплъти в първите си функции. Учи в школата „Следмен“, като дебютира с балета на Анна Павлова през 1911 година. През 1918 година се причислява към „Руския балет“ на Дягилев, където сменя семейството си на „Савина“.
През 1926 година тя става брачна половинка на шефа и хореограф на Дягилев, Леонид Мясин, и импресариото е побеснява! Според клюки Мясин е бил пристрастеността на Дягилев, само че Савина не е знаела за това.
Вера СавинаАрхивна фотография
В последна сметка хореографът напуща компанията и Савина е изпратена в кордебалета.
Анна Людмила
Сър Антон Долин (1904 – 1983) и Анна Людмила, танцуващи в Grosvenor House в „Charlot’s Revue“Sasha/Hulton Archive/Getty Images
Американските балетни танцьори също сменят имената си. Анна Людмила (1903-1990) е родена в Чикаго като Жан Мари Кейли. Тя е почитател на Анна Павлова и през 1915 година се записва в учебното заведение, учредено от нейните някогашни танцьори Андреас Павли и Серж Украински (сега то е известно като балета на Чикагската опера). На 13-годишна възраст тя към този момент е основна балерина и те сменят името ѝ, с цел да я разпространяват като рускиня. Изпълненията ѝ са толкоз сполучливи, че театралните критици незабавно я назовават „американската Павлова“.
През 1928 година Дягилев я вижда на зрелище във Франция и я кани в своята компания, само че тя има контракт с Бронислава Нижински (сестра на Вацлав Нижински). На идната година Дягилев умира.
Тогава Антон Долин насочва вниманието си към Анна и тя става освен негова партньорка на сцената, само че и негова брачна половинка (въпреки че скоро се развеждат).
Кариерата на Анна приключва през 1933-а поради травма. След това тя стартира да преподава по метода на италианския балетист Енрико Чекети.
създател:
източник: bg.rbth.com
Това им дава обещание страхотна кариера на сцената.
Всичко стартира при започване на XX век, когато импресариото Серж Дягилев провежда постоянни турнета на съветски актьори в чужбина. Първите представления на „Руските сезони“ е през 1907-1908 година в Париж, а по-късно сезонните турнета се трансформират в пътуващата компания „Руски балет“ („Ballets Russes“) с централа в Монте Карло. Тогава международната аудитория за първи път вижда танцьорите Анна Павлова и Вацлав Нижински, композитора Игор Стравински, хореографите Михаил Фокин и Джордж Баланчин. Най-вероятно сте чували за тях, даже и да не сте огромни фенове на балета.
Никак не чудно, че за доста младежи, които желаят да играят на сцената, влизането в трупата на Дягилев е фантазия. Той избра единствено най-ярките актьори. Само че, в случай че един танцьор желае да получи основна роля в съветската натрупа, той или тя би трябвало да има съветско име. А през днешния ден те са известни като звездите на британския и американския балет.
Сър Антон Долин
Антон ДолинУниверсален исторически архив/Getty Images
Истинското име на този харизматичен танцьор е Сидни Франсис Патрик Чипъндейл Хийли Кей, само че театралните среди го познават като „Антон Долин“ (1904-1983). Роден в Западен Съсекс, той посещава хореографските класове на Дягилев и през 1921 година се причислява към компанията „Руски балет“. Разбира се с новото име. Първият му псевдоним е „Патрикеев“, само че по-късно Дягилев измисля по-прост: „Антон Долин“. Той постоянно е заобиколен от дами, които просто обожават този изпепеляващо хубав мъж. Още повече, че Долин се отличава както в трагични, по този начин и в сантиментални функции.
Тъй като работи с Баланчин, Долин желае да се опитва в постановката на хореография – и в действителност съумява.
Заедно с колежката си Алисия Маркова (Лилиан Алис Маркс) той открива студио в Лондон през 1925-а, слага на балетите Перо „Па дьо катр“, „Жизел“, „Вариации за четири“ и през 1950 година двамата основават Лондонската фестивална балетна натрупа, която по-късно става Английски народен балет. През 1981 година той е отдаден в рицар и получава купата „Сър“.
Дейм Алисия Маркова
Алисия Маркова (Лилиан Алисия Маркс) в Лебедово езероBaron/Hulton Archive/Getty Image
Колежката на Долин, Лилиан Алис Маркс (1910-2004), също сменя името си за сцената. Тя е родена в Лондон и се образова в школата на съветската балерина Серафима Астафиева и скоро моли Дягилев да я гледа. Лилиан се причислява към екипа му на 14-годишна възраст с „русифицирано“ име. Тя става и най-младата танцьорка на съветския балет.
Английската балерина Алисия Маркова в подготовка за ролята си на Павлова в специфичен ефирен спектакълТери Финчър/Getty Images
Алисия Маркова счита, че са я приели в балетната натрупа от страдание (в детството си е с дюстабан) и по този начин всеки ден потвърждава, че е почтена за работата. Тя прави невероятни скокове в мъжки жанр и придвижванията ѝ са сравнявани с полета на „крилата фея“. Единственият ѝ другар на сцената обаче е Антон Долин, тъй като не съумява да откри общ език с съветската по рождение натрупа.
Бивши сътрудници по балет Алисия Маркова (1910 – 2004) и Антон Долин (1904 – 1983) зад кулисите на Метрополитън опера в Ню Йорк, към 1960 г.FPG/Архивни снимки/Getty Images
Маркова апропо вкарва модата на плетените гети, които през днешния ден балерините употребяват при подготовки. Освен това Алисия Маркова е първата балерина, която се показва по малкия екран, популяризирайки класическия танц. Няколко години Маркова управлява балет „Метрополитън“ в Ню Йорк.
През 1963 година Елизабет II удостоява Алисия с купата „Дейм“, която дава отговор на купата „Сър“ за мъже. Маркова преподава балет до дълбока напреднала възраст.
Лидия Соколова
Британската балерина Лидия Соколова (родена Хилда Мънингс, 1896 – 1974) като една от куклите в балета „Петрушка“Sasha/Hulton Archive/Getty Images
Балерината Хилда Мънингс (1896-1974) е родена в Лондон и учи танци при Енрико Чекети, който също преподава на Анна Павлова и работи с компанията на Дягилев. През 1915 година импресариото вижда младата балерина и я кани в съветския балет, където тя сполучливо танцува под името „Лидия Соколова“. По мемоари на нейни сътрудници тя се е чувствала рускиня поради отличното притежаване на съветския език, който е говорела единствено с лек акцент.
И двамата ѝ съпрузи също са танцьори на Дягилев, а на единствената си щерка тя дава името Наташа.
Вера Савина
Вера СавинаАрхивна фотография
За разлика от Лидия, Вера Кларк по този начин и не научава съветски, което обаче не ѝ пречи да се превъплъти в първите си функции. Учи в школата „Следмен“, като дебютира с балета на Анна Павлова през 1911 година. През 1918 година се причислява към „Руския балет“ на Дягилев, където сменя семейството си на „Савина“.
През 1926 година тя става брачна половинка на шефа и хореограф на Дягилев, Леонид Мясин, и импресариото е побеснява! Според клюки Мясин е бил пристрастеността на Дягилев, само че Савина не е знаела за това.
Вера СавинаАрхивна фотография
В последна сметка хореографът напуща компанията и Савина е изпратена в кордебалета.
Анна Людмила
Сър Антон Долин (1904 – 1983) и Анна Людмила, танцуващи в Grosvenor House в „Charlot’s Revue“Sasha/Hulton Archive/Getty Images
Американските балетни танцьори също сменят имената си. Анна Людмила (1903-1990) е родена в Чикаго като Жан Мари Кейли. Тя е почитател на Анна Павлова и през 1915 година се записва в учебното заведение, учредено от нейните някогашни танцьори Андреас Павли и Серж Украински (сега то е известно като балета на Чикагската опера). На 13-годишна възраст тя към този момент е основна балерина и те сменят името ѝ, с цел да я разпространяват като рускиня. Изпълненията ѝ са толкоз сполучливи, че театралните критици незабавно я назовават „американската Павлова“.
През 1928 година Дягилев я вижда на зрелище във Франция и я кани в своята компания, само че тя има контракт с Бронислава Нижински (сестра на Вацлав Нижински). На идната година Дягилев умира.
Тогава Антон Долин насочва вниманието си към Анна и тя става освен негова партньорка на сцената, само че и негова брачна половинка (въпреки че скоро се развеждат).
Кариерата на Анна приключва през 1933-а поради травма. След това тя стартира да преподава по метода на италианския балетист Енрико Чекети.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ