В началото на март тази година в Сурдулица, под председателството

В началото на март тази година в Сурдулица, под председателството на владиката Пахомий и в наличието на държавните секретари Миомир Джорджевич, Драган Стеванович и Деян Антич, висши военни офицери, локалната власт и цивилен сдружения, се организира съвещание на Изпълнителния съвет за отбелязване на „ 100 години от освещаването на паметната костница на Сурдулишките мъченици “.

Още тогава стана ясно, че тазгодишните празнувания на така наречен Сурдулишки мъченици ще се проведат напряко под патронажа на президента Вучич, а в дейностите по отбелязването са планувани тържествени научни сесии, основаване на Паметната костница, Паметна къща, печатане на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика, прожекция на филм за Сурдулишките мъченици, снимане на документален филм и училищен конкурс за учениците от 7-8 клас и гимназиите?!

Преди няколко дни, Техническото учебно заведение „ Никола Тесла “ от Сурдулица, с всеправославното съдружие „ Преподобен Юстин Келийски и Врански “ и Съвета за вероучение при Нишката митрополия, разписаха планувания училищен конкурс за литературни и изобразителни творби, озаглавен „ Опазвайки историята – опазваме бъдещето “ и с всичката си безочливост го изпратиха и на Босилеградските учебни заведения.

Темите, по които учениците би трябвало да пишат и да рисуват са със мощен националистически възторг: История на Великата война – страданията на сръбския народ; 100 години Паметна костница в Сурдулица; Свети Сурдулишки мъченици – очевидци на свободата; Когато врагът унищожи и най-долния камък на тази земя, нашите предшественици имаха силата да построят учебни заведения върху костите на мъчениците и прочие

Най-успешните творби ще бъдат наградени със солидни парични награди – 180, 130 и 90 евро. Ясно е, че с цел да е „ най-успешно “ ученическото произведение би трябвало да стъпи на историческите имитации за „ зверствата “ на българите по време на окупацията в ПСВ, в които, съгласно сръбската историография, българите били избили 30 000 или 20 000 почтени сърби, както написа на стената на учебното заведение СТУ „ Никола Тесла “. Да напомним, че в това учебно заведение учат и деца от българска националност и е мъчно да си показа човек по какъв начин те се усещат. Сред сръбските деца тия уроци не могат да провокират нищо друго с изключение на ненавист и злопаметност към българите, а измежду българските, възприятие за виновност и позор.

Както се вижда, задачата на всичките тия действия по отбелязването на деня на „ Св. Сурдулишки мъченици “, в това число и на състезанието, е омаскаряване на България и българите и всъщност си е чист диалект на ненавист и корист на учениците за нагнетяване на национална ненавист и непоносимост против българите.

Отделен е въпросът, че и Сръбската православна черква, до каква степен в действителност е православна и проповядва християнското обучение, би трябвало да се преценява с Христовите заповеди и да проповядва обич и съгласие сред хората, а не ненавист. Това обаче не влиза в разбирането на сръбските духовници за християнството. В най-новата сръбска история точно те бяха ястребите на сръбския шовинизъм които благославяха военно-престъпниците на път за Сребреница и други места.

С цялата си безочливост, шефът на СТУ „ Никола Тесла “ Игор Аризанович в Сурдулица, е изпратил състезанието и на босилеградските учебни заведения!? Вероятно с упованието, че босилеградските възпитаници от българска националност, ще се полакомят за премиите и ще седнат да си посипват главите с пепел, да оплюват българската история, българската войска и въобще българите за „ зверствата “, сурдулишките мъченици, сръбския подвиг и национализъм и прочие

Нещата стигнаха до такава степен, че даже и на часовете по вероучение се стигна да се преподават уроци за така наречен „ Св. Сурдулишки мъченици “. Това още на другия ден провокира отвращение измежду някои по-будни учители и родители, които скочиха да пазят достойнството си и децата си.

По същото време, Босилеградската църква „ Св. Богородица “, строена и изографисвана от локалните българи още през 1870 година, когато Сърбия към момента е там някъде надалеч, е прясно изографисана върху от дълго време премазаните български фрески с чисто нови фрески изографисани със сръбски светии и изписани със сръбска кирилица. На първо място – крал Милутин с черква в ръка! Някой ще намерения, че е ктитор на църквата. Тука наоколо е и иконата на новоканонизираните от Архиерейски събор на Сръбската православна черква „ Сурдулишки мъченици “. Българската църква в Босилеград към този момент не е българска църква, в която се проповядва християнското обучение за безсмъртието и морала, а чист сръбски етнофилетизъм.

Парадоксалното е, че Сурдулица в края на краищата се оформи като център на антибългарската агитация, макар че през изтеклите две десетилетия по линията на европейските трансгранични стратегии и реализацията на взаимни планове с България, там бяха налети няколко милиона евро, които очевидно трансформираха града. Ако се знае, че задачата на тия стратегии е да сближават и да свързват хората от двете страни на границата, а не назад, излиза, че постигнатите резултати са тъкмо нула, а европейските пари са отишли на вятъра – за осъществяване на антиевропейска и антибългарска агитация. Но за това, идващия път. /БГНЕС

*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.