В началото на ХІ век манихейството, създадено още през ІІІ

В началото на ХІ век манихейството, основано още през ІІІ век от персиеца Мани, минало през Балканите, където получило названието богомилство, и проникнало в Западна Европа. Там почитателите му били наречени претенциозно „ катари “ (от гр. – „ чисти “), също патарени, долченити и т. н.

Съвременните историци към момента спорят кой е финансирал неговото разпространяване, кой е плащал преписването на книгите, логистиката, издръжката на манихейските общности, разпращането на куриери и т. н. – по въпроса има най-различни версии и хипотези. Така или другояче, влаганите големи средства в този план дали своя резултат – тази разкол проникнала чак до южната част на Франция в историческия район Лангедок. Там център на еретиците станал град Алби. В резултат катарите били наречени албигойци.

Техните религиозни убеждения били искрено антихристиянски, а активността им водела до разрушение на тогавашното общество. Една от най-пострадалите страни от техните прародители – богомилите, била България.

В резултат на активността на богомилите българската страна западнала. Селяните бягали в богомилските общности, където им осигурявали безвъзмездна храна и заслон при изискване да се отрекат от Христос. Мекушавостта на цар Петър, сина на Симеон Велики, който не взел решителни ограничения против богомилската чума, изиграла съдбовна роля за страната. След него и след късата опозиция на югозападните български области страната относително елементарно и бързо била превзета от Византия.

Отначало католическата черква също подценявала заплахата и не й обръщала задоволително внимание. Между 1022-та и 1163 година се провели цели 8 (осем!) католически църковни съвета, които се задоволявали официално и единствено на думи да разкриват заплахите от катарската разкол – само че на процедура не вземали никакви съответни ограничения за нейното унищожаване.

Много присъщ миг има в решенията на 8-ия, финален подобен съвет в Тур. На него било постановено, че албигойците би трябвало да се вкарват в пандиза, а парцелите им – иззети.

Тези два момента заслужават особено внимание. Значи, до тогава, след 7 (СЕДЕМ!) църковни съвета към момента освен не изгаряли албигойците на клади (както обичат да показват нещата антихристиянски настроените историци, а подире им да повтарят и неособено осведомените с материята „ популяризатори “) – ами изобщо били оставяни на независимост да проповядват разрушителната си разкол. И, което е изключително значимо: мнозина атеистични пропагандатори обичат да показват богомили, патарени, катари, албигойци и всевъзможни други еретици като някакви идеалисти, изцяло отказали се от земните богатства. И внезапно: „ да се конфискуват парцелите им “. Значи, същите тези „ идеалисти “ разполагали със напълно действителни земни богатства във тип на парцели?

Албигойците прикрито прониквали даже в самата Църква. Така, да вземем за пример, Пиер де Кастелно, папски легат в Лангедок, свалил от длъжности епископите на градовете Безие и Вивиер заради разкритието, че били албигойци. Обявил и анатема на рубрика на Тулуза – Раймунд VІ, по същата причина. Както виждаме, еретиците прониквали до върховете на властта, където заемали високопоставени длъжности – и това също опровергава митовете, че били небогати, кротки и „ смирени “ хора от народа.

С разрастването на ереста албигойците към този момент почнали да демонстрират и въоръжена експанзия против християнските свещеници. Последната капка в чашата на католическата приемливост станало убийството на папския легат Пиер де Кастелно на 14 януари 1208 година.

Това ликвидиране най-накрая отворило очите за надвисналата заплаха. Папа Инокентий III (1198-1216) оповестил Албигойски кръстоносен поход през 1209 година Той също отлъчил от църквата граф Раймунд VІ Тулузки, който покровителствал албигойците, и го лишил от всичките му напълно немалки владения.

До лятото на 1209 година в град Лион се събрали не по-малко от 10 хиляди кръстоносци. Начело на тази войска застанал барон Симон де Монфор. Кръстоносците тръгнали към Лангедок и на 21 юли 1209г. те наближили град Безие.

Започнала обсадата, която траяла единствено един ден. Градът бил високомерен, само че преди този момент станала огромна покруса – при наближаването на християнската войска албигойците изклали цялото християнско население на града. Когато кръстоносците влезнали в Безие, пред очите им се разкрила ужасна картина:  всичко било потънало в кръв, а по улиците се търкаляли хиляди трупове на християни – мъже, дами и деца. Разбира се, след тази панорама за еретиците също нямало благосклонност.

По-късно историци през ХІХ век съчинили легендата, че папският легат Арнолд Амалрик дал отговор на някакви безименни кръстоносци, които го попитали по какъв начин да постъпят с тези поданици, които били: „ Убивайте всички, Бог на небето ще разпознае своите “. Характерно е, че в НИТО ЕДНА хроника и в нито един летопис от това време никой не е записал сходни думи.

Такива операции се повтарят и за завладяването на Ерусалим от Първия кръстоносен поход – и там сякаш кръстоносците избивали наред всички: християни, евреи и мюсюлмани, без да вършат разлика. Истината, към този момент записана в хрониките, които постоянно се премълчават, била радикално противоположна: жителите не-християни изклали християните при приближаването на кръстоносната войска, а оправданието през днешния ден е, че се били „ страхували “ от нахлуване в тил при типа на наближаващата християнска войска. И с цел да се прикрие това, виновността със задна дата се стоварва върху християните с причини, явно изсмукани от пръстите: „ Избивайте всички, Бог ще разпознае… “ и прочие неубедително измислени изречения.

Прогонване на катарите от Каркасон. Снимка: Уикипедия

На 15 август кръстоносците завладяли Каркасон – този път те, кой знае за какво, не умъртвили никого, обратно на своя „ табиет “, приписан им от съответните предплатени историци.

На 12 септември 1213 година се състояла борба при Тулуза сред войските на арагонския крал Педро II, настойник на албигойците, и Симон дьо Монфор. Тя приключила с победа на кръстоносците, а кралят на Арагон умрял в борбата.

Постепенно до 1229 година всички южни региони на Франция били освободени от албигойците.  Еретическата язва върху снагата на Франция била излекувана.