В началото на ХХ век хората са запленени от възможностите,

В началото на ХХ век хората са запленени от опциите, които идват от новите технологии. Електроенергията става все по-използваема в производството и живота на хората, появяват се нови машини облекчаващи труда, колите стават все по-масово употребен превоз. Самолетите към този момент не са научна фантастика. Какъв са си представяли света след 100 години хората от началото на ХХ век? Какво са очаквали да се случи и по какъв начин са мислели, че ще се промени животът след 100 години?

Много от направените прогнози преди 100 години са се оказали правилни – от всеобщото потребление на колите и самолетите до бързото разпространяване на информацията по света, това е част от ежедневния живот през днешния ден.

В леден февруарски ден на 1917 година изобретателят Александър Бел произнася тирада пред завършващите випускници на учебното заведение МакКинли, тирада която през днешния ден звучи оракулски.

„ Сега е доста забавно и поучително да погледнем обратно другите промени, които настъпиха и да проследим еволюцията на сегашното от предишното към бъдещето “, споделя Бел, откакто напомня невероятната гражданска война, осъществена единствено от електричеството и колите. „ Като проектирате тези линии на софтуерен прогрес в бъдещето, можете да го прогнозирате до известна степен и да разпознаете някои благоприятни условия, които се отварят за вас “, споделя Бел на завършващите учебното заведение.

През 1876 година самият Бел е патентовал устройството, известно като телефон, който употребява жици за предаване на звука на човешката тирада. Това устройство се популяризира бързо, позволявайки на гласовете да минават големи дистанции.

През 1915 година една такава система, само че за „ безжична телефония “, разрешава да се откри гласова връзка сред Съединени американски щати и Европа, връх за най-дългите връзки по това време. Тогава Бел предвижда, че „ това достижение несъмнено предвещава времето, когато ще можем да беседваме с човек по целия свят по телефон без жици “.

Бел продължава да мечтае и предвижда бъдеще, в което тази технология ще разрешава на хората да реализират отдалечено редица действия. „ Вероятно ще можем да изпълняваме от разстояние съвсем всяка механична интервенция, която може да се направи на ръка “, планува той. И през днешния ден виждаме, че не се е заблуждавал.

Хората преди век са били запленени от опциите за пътешестване, които ще имат в бъдеще. До 1914 година Ford Motor Company е създала първата монтажна линия, позволяваща на компанията да създава 300 000 автомобила на година. Това достижение кара хората да мечтаят, че ще пристигна време в което „ всеки човек от Маями до Москва ще може да има личен автомобил. “ В това отношение те не са били прекомерно надалеч – 95% от американските семейства през днешния ден имат най-малко по един автомобил. И въпреки всичко действителността се разминава с прогнозите отпреди 100 години. Тогава са си представяли днешните коли малко по-различни от тези, с които разполагаме.

На 6 януари 1918 година заглавието на публикация във „ Вашингтон Таймс “ гласи: „ Автомобилът на бъдещето ще бъде построен като движеща се стая „. Авторът написа за предсказване оповестено в списание Scientific American, което разказва колата на бъдещето. Тя ще бъде водонепроницаема и устойчива на атмосферни въздействия, със страни, направени напълно от стъкло, и седалки, които могат да се реалокират на всички места в автомобила. Тя ще бъде със сервоусилвател на ръководството и на спирачките, ще има отопление и дребен надзорен панел за навигация. Лост за пръстите ще размени кормилото.

Други прогнози са си представяли, че колите ще се търкалят единствено на три колела под формата на въздушно запълнени сфери.

Прогнозите от началото на 20-те години на предишния век са запленени от концепцията, че нашето всекидневно пътешестване няма да се ограничи единствено по суша. Серия от пощенски картички, основани сред 1899 и 1910 година от френския художник Жан-Марк Коте и неговите сътрудници демонстрират, че до 2000 година хората ще завладеят небето и морето и ще пътуват без ограничавания по въздух и вода.

Нашите прародители преди 100 години са мечтаели най-вече за въздушните пътувания. Това е разумно, братята Райт вършат първия си сполучлив полет през 1903 година, инспирирайки и други изобретатели и инженери да тестват безчет разнообразни въздухоплавателни средства преди Първата международна война. Като че ли не е изненадващо, че картичките на Коте си показват, че до 2000 година съвсем всяка форма на превоз ще бъде по въздуха. Авиационни таксиметрови услуги, плаващи дирижабли, въздушни бойни кораби, летящи пощальони и въздушен публичен превоз се появяват в причудливите изображения на художника.

Някои въздухоплавателни средства, като авиационна избавителна работа или самолети, оборудвани за военни дейности, в този момент са част от всекидневието (макар че към момента не разполагаме с „ френския незабележим аероплан “, който Scientific American предвижда през 1915 година, че ще лети след 100 години). Другите предсказани технологии, като персонални полетни устройства, които разрешават на хората да ловуват или да играят тенис във въздуха, могат да станат действителност в близко бъдеще, откакто станат налични въздушните самостоятелни джетове.

Всъщност, персоналните летателни машини са значима характерност на 21-ви век, както се планува в края на 19-и и началото на 20-и век – изключително концепцията, че персоналните летящи коли ще станат всекидневно нещо. Още викторианци, като да вземем за пример художникът Албер Робида през 1882 година, одобряват, че небето ще бъде изпълнено с летящи коли до 2018 година

В изданието за просвета и изобретения от май 1923 година, писателят за научна фантастика Уго Гернсбиск разказва визията си за тези летящи коли, които той за първи път назовава „ хеликоптер “, като решение за автомобилния трафик, който към този момент видял да задръства улиците на Ню Йорк.

Може и към момента да нямаме летяща машина, паркирана във всеки гараж, само че организации като UBER, НАСА, съветската отбранителна компания Калашников, Тойота, готвеща се за олимпиадата през 2020 година и многочислени по-малки компании създават персонални летателни коли, тъй че и това може да не е далечна вероятност.

През 1900 година учителят и публицист Джон Елгрит Уоткинс, младши, написал публикация за Женски вестник, озаглавена „ Какво може да се случи през идващите 100 години “. С взор към новия век, Уоткинс си показва един свят, в който технологията не е оставена в ръцете на промишлеността или на военните, а вместо това тя е ориентирана към обособения човек и работи за негово развлечение и улеснение.

Въпреки че не е планувал малкия екран тъкмо в сегашната й форма, Уоткинс предвижда, че технологията един ден ще докара до това, далечни концерти и опери да се гледат и слушат в частни домове и да звучат „ напълно хармонично “, а „ хора и неща от всевъзможен тип ще бъдат сложени в центъра на фокус на камери, свързани електрически с екрани в противоположните краища на света, като ще имат хиляди километри обсег “. Той също по този начин предсказа, че цветните фотоси един ден ще бъдат бързо излъчени по света и че “ в случай че да вземем за пример има борба в Китай, моментните фотоси на най-важните събития ще бъдат оповестени във вестниците единствено след час “.

Преди 100 години Уоткинс предвижда, че технологията ще промени нашите домове и нашето хранене. Макар че машинно охлаждащият ледник не е бил фиктивен до 1925 година и няма да се употребява необятно до 40-те години на предишния век, Уоткинс предвижда, че „ хладилниците ще държат огромни количества прясна храна за дълго време “ и че „ бързоходните хладилници по суша и море „ ще доставя плодове и зеленчуци от целия свят, с цел да обезпечават артикули отвън сезона. Той даже предвижда развиването на доставките за бързо хранене, като чака „ подготвени ястия … поднесени топло или студено в частни къщи “. Той има вяра, че тези доставки на храна ще заменят домашното готвене напълно (за някои градски жители с безпроблемни сметки, това не е прекомерно надалеч от истината) като ще идват с „ автомобилни вагони “.

Някои от прогнозите на Уоткинс може и да са покрай действителността, само че той е много надалеч от други аспекти на живота в 21-ви век. Мислел си е, че човек ще е унищожил вредители, като хлебарки, мишки и комари, както и всички диви животни, които биха съществували единствено в менажери. Тази прогноза е била изненадващо постоянно срещана при започване на 1900 година Въпреки че в този момент прекосяваме през редица проблеми за околната среда, породени от човешката активност, можем да бъдем признателни, че не сме достигнали равнището, което множеството викториански футуристи са очаквали. Това не е свят, в който множеството от нас биха желали да живеят.

Уоткинс също счита, че хората биха се трансформирали в супер тип, с физическо образование, започващо още в детската градина и „ мъж или жена, които не могат да изминат без проблем пешком разстояние от 10 благи (16 км) ще се смятат за слаби “. За страдание, нашият световен проблем със затлъстяването демонстрира, че действителността в действителност е много друга.

Може би най-изненадващите прогнози от предишния век, които са се сбъднали, са за изкопаемите горива и за околната среда. Ярките мозъци от началото на 20-и век към този момент са виждали, че един ден ще би трябвало да се откажем от нашия табиет да използваме изкопаеми горива.

Още през 1896 година Сванте Аренус пресмята, че удвояването на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата ще увеличи температурата на Земята сред 8 и 9 градуса по Целзий. Арениус е въодушевен от изумителното изобретение на неговия другар Арвид Хьогбом, който осъзнава, че човешката активност освобождава въглероден диоксид почти със същата скорост като и естествените процеси. Поради скоростта, с която индустриалните страни са изгаряли въглища през 1896 година, Арениус е вярвал, че стоплянето на климата, породено от индивида, няма да доближи проблематични равнища и след хиляди години. Но когато 12 години по-късно, през 1908 година разгласява книгата си, в която се пробва да изясни еволюцията на вселената пред всеобща публика, тази скорост се е нараснала толкоз доста, че той към този момент е уверен, че количеството въглероден диоксид в атмосферата може да се удвои единствено след няколко века.

„ Потреблението на въглищата и нефта се усилва, а те са налични в строго лимитирани количества “, споделя Александър Греъм Бел в упоменатата тирада от февруари 1917 година И продължава, „ можем да вземем въглища от мината, само че в никакъв случай не можем да ги върнем там. Можем да изпомпаме петрол от подземни залежи, само че в никакъв случай не можем да ги зареждаме още веднъж. Потреблението на въглищата и петрола в света е станало толкоз огромно, че към този момент можем да измерим времето до края на доставките. Какво да вършим, когато нямаме повече въглища или петрол? “, пита Бел.

Макар по отношение на периодите той да не се оказва прав, Бел планува, че един ден може да е допустимо да се генерира сила от приливите и вълните или че ще „ използваме лъчите на слънцето непосредствено като източник на сила “.