Колко усилно се стремят хората към богатства, които трудно се добиват и лесно се пилеят ♥ Джак КЕРУАК
В началото на 50-те години израсналият в католическо семейство Джак Керуак е превзет от възходящ интерес към будизма, който след това ще остави бездънен отпечатък както върху възгледите му за духовността, по този начин и върху творбите му. Книгата му „ Събуди се “ е неговият роман за живота на принц Сидхартха Гаутама, който загърбва благосъстояние, семейство и дом, с цел да търси Просветлението. Извлечена от голям брой канонични текстове, творбата на Керуак обгръща най-важното от ученията на Буда и се трансформира в задълбочена медитация за същността на живота, желанието, мъдростта и страданието.
(Kerouac's Naval Reserve Enlistment photograph, 1943)
Всички неща, които съществуват, с времето би трябвало да умрат… гибелта е на всички места във времето, избави се от гибелта и времето ще изчезне…
Искаш да ме сториш цар… Мислиш старателно за външната форма, а духът повяхва… Разкошния, охолно декориран, възвишен замък аз виждам обзет от пламъци, стотиците изискани блюда в божествената кухня - пълни с пагубна отрова. Славните царе с печално отвращение осъзнават, че дворцовите проблеми не могат да се съпоставят с покоя на духовния живот. Избавлението се ражда от тишината и покоя. Царска власт и освобождение, придвижване и покой - тия не могат да се единят. Умът ми не се колебае; разсичайки куката с стръв на родството, аз уверено напуснах дома си.
Мъдрият отхвърля скръбта като остарял кокал.
Онова, което мъдрият не ще одобри, царят ще мине през огън и вода за него - усилие за благосъстояние като за парче гнила плът.
Затуй, богати, сърцето на мъдрия не се възрадва при мисълта за огромно благосъстояние, за тревожния разум, за потребността да се пази деня и нощя като човек, който се бои от всесилен зложелател.
Колко мъчително се стремят хората към благосъстояния, които мъчно се добиват и елементарно се пилеят, като че ли като насън; по какъв начин е допустимо мъдрият да желае нещо толкоз излишно! То прави индивида злобен, то го наказа и боде с пронизваща тъга. Похотта покварява индивида, ограбва вярата му и дългата нощ лишава силата на тялото и душата му.
То е като риба, примамена от кукичка със примамка.
Алчността търси нещо, което да задоволи копнежа й, само че не съществува финален завършек на скръбта, тъй като жадувайки да утолим желанията си, единствено ги усилваме. Времето минава и скръбта още веднъж изплува.
Даже човек за хиляда неща да се грижи, какъв смисъл има в това, когато натрупа единствено паники. Сложете тогава завършек на страданието, като обуздаете желанието и се въздържате от ненужни занятия - това е покоят.
Фрагменти от „ Събуди се ” (Животът на Буда), Джак Керуак, ИК „ Прозорец ”
Снимка: commons.wikimedia.org
