Авиаторката Амелия Еърхарт се бори за правата на жените и умира в небето
В началото на 20 век терминът " феминизъм " не e прочут на никого и специалностите в множеството случаи са имали ясно разделяне по пол. Независимо от това, по-близо до 20-те години на предишния век, девойките стартират да виждат несправедливостта в това и желаят да се осъществят и в това, което тогава се е счита единствено за мъжка специалност.
Сред тeзи девойки е и известната авиаторка Амелия Еърхарт - първата жена в света, прелетяла над Атлантическия океан. Тя слага още няколко върха и също така интензивно се бори за равенството на дамите.
Любовта към авиацията не е от пръв взор
От ранна възраст бъдещата известна авиаторка се интересува от книги за открития и пътувания, в частност творбите на Жул Верн и Марк Твен. Амелия не е привлечена незабавно към самолетите.
Амелия Еърхарт като дребна
Снимка: Официална страница в Уикипедия
Самолетът, който тя вижда за първи път на десетгодишна възраст, не я впечатлява. Тогава тя е по-привлечена от великански кораби с пиратски флагове на мачтите.
Въпреки това детството на момичето не може да се назова щастливо. След гибелта на баба й и дядо й, фамилията изпада във финансови усложнения, защото татко й, който е някогашен юрист на железопътната компания, се пристрастява към алкохола.
В началото на 1910-а фамилията се мести постоянно от място на място. Амелия въпреки всичко съумява да приключи гимназия в Чикаго и по-късно да следва в колежа Ogonz в Rydal, Пенсилвания.
Амелия незабавно демонстрира интерес към естествените и точни науки. През 1916 година тя посещава сестра си в Канада и се грижи за ранени бойци.
Този миг е решителен в живота й - момичето напуща следването си, когато е втора година, с цел да стане здравна сестра на Червения кръст във военна болница в Торонто. Именно там тя се влюбва в самолетите, наблюдавайки водачите на локално летище.
През 1919 година Амелия се завръща в Съединени американски щати, където участва на авиационно ревю в Калифорния. Гигантските " стоманени птици " оставят трайно усещане в душата й и тя отива до Роджърс Фийлд, с цел да лети със аероплан.
Първите 10 минути, прекарани в небето, са изцяло задоволителни, с цел да осъзнае, че желае да свърже живота си с авиацията.
" Току-що се вдигнахме от земята на 200 или 300 фута и към този момент знаех, че би трябвало да хвърча ", спомня си по-късно Амелия.
Първите смели стъпки в авиацията
Без да губи време Амелия се записва на пилотски курсове при известната авиаторка Нете Снук, която има зад тила си доста върхове. Въпреки това Снук става най-известна с помощта на образованието на Еърхарт. Впоследствие тя написа книгата " Научих Амелия да лети ".
По време на курса, до момента в който лети с биплан (самолет с две носещи повърхности), Амелия се усеща толкоз уверена и спокойна, че непрестанно желае да извърши рискова каскада или да лети под електрически проводници, на което Снук постоянно се опълчва.
Нете Снук
Снимка: Официална страница в Уикипедия
Тогава момичето се окуражи да си купи личен аероплан. С неизменност и доста работа тя стига до равнище, което елементарно й разрешава да се състезава с мъже. Тава е извънредно за дамите от онази ера, само че Амелия стартира да печели пари като фотограф, стенограф и даже водач на камион.
" Най-трудното е да започнете да действате, всичко останало зависи единствено от постоянството ", споделя тя.
Тя съумява да събери нужните пари единствено за шест месеца и до края на 1921 година към този момент има жълт биплан Kinner Airster.
Амелия не се съмнява в бъдещия си триумф. Веднага след закупуването на биплана тя устоя последните си изпити и получава пилотски лиценз, а година по-късно слага първия си международен връх.
Еърхарт става първата жена водач, изкачила 4200 метра. Няколко години по-късно американката получава и интернационален лиценз, публикуван от Международната въздухоплавателна федерация (FAI). Така става 16-тата жена в света, постигнала това звание.
Амелия Еърхарт
Снимка: gettyimages
Трупане на опит
През 1927 година американският водач Чарлз Август Линдбърг прави първия полет през Атлантическия океан без кацане или зареждане с гориво. Тогава дъщерята на известния предприемач и човеколюбец Хенри Фипс-младши - Ейми Гост, взема решение, че ще стане първата жена, която ще повтори неговия героизъм.
С нея тя взема решение да вземе на борда механика Лу Гордън и професионалния водач Уилмър Щулц, тъй като не може да седне на кормилото заради липса на опит. Въпреки сполучливия екипаж, тричленният полет не се реализира. В последна сметка Ейми се вслушва в мнението на роднините си, които я предизвестяват за заплахата, пред която се изправя и тя се отхвърля от концепцията. Но не вечно.
По-късно Гост взема решение да откри американка, която да й помогне в реализирането на тази концепция. Оказа се, че това е Еърхарт. Полетът стартира от летището на остров Нюфаундленд с пътнически аероплан, наименуван " Приятелство ".
Над Атлантическия океан бушува стихия, а Амелия в никакъв случай до момента не е управлявала тежък тримоторен аероплан. В този миг Щулц и Гордън поемат ръководството.
Еърхарт не е удовлетворена от полета. Тя отхвърля ролята си в него и отхвърля да признае интензивно присъединяване. Въпреки че в действителност е едно нежно изглеждащо момиче, тя заменя шасито с понтони, в случай че се наложи да се кацне на водата. Тя прибавя спомагателни резервоари за гориво и контейнери с всичко належащо.
Амелия Еърхарт на биплан
Снимка: gettyimages
Амелия копнее. Тя има вяра, че по време на полета на " Приятелството " е била просто като " баласт ", като " чувал с картофи " в самолета. Тя усеща, че всичките й оценки и самопризнания са изцяло незаслужени. В същото време, колкото и полетът да популяризира Щулц и Гордън, никой не им обръща внимание и двамата потъват по-късно в неопределеност.
" Хилтън, аз съм подправена героиня. Сега нямам избор, само че рано или късно би трябвало да хвърча над Атлантика, другояче към този момент няма да се почитам ", спомня си репортерът Хилтън Райли.
Опит след опит
Истинска популярност на Еърхарт идва, тъй като тя е привикнала да не бъде удовлетворена от постигнатото, през май 1932 година
Тогава тя прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути. В допълнение към обстоятелството, че това е първият индивидуален женски полет през океана в историята на авиацията, той се трансформира във втория сполучлив полет през Атлантическия океан в историята като цяло - в края на краищата, от 1927 година насам, никой не е съумял да повтори този въздушен героизъм на Линдберг.
Най-трудното е да започнете да действате, споделя Амелия Еърхарт
Снимка: gettyimages
Полетът не е елементарен за Еърхарт - тя е уловена от стихия, самолетът е обледенен, тръбата за гориво е пробита. Тя обаче, макар всички компликации, съумява да стигне със самолета до брега на Северна Ирландия. На земята я чака международна популярност и доста оценки. Тя е наградена с " Кръст за заслуги ", медал на Почетния легион от френското държавно управление и златен орден на Националното географско общество, който й е връчен персонално от американския президент Хърбърт Хувър.
През юли същата година Амелия чупи още един скоростен връх по трансконтиненталния маршрут и през август става първото момиче, което лети от Лос Анджелис до Ню Йорк. Тези победи й оказват помощ да развие връзки с видни американски политически и публични фигури.
Известно е, че Еърхарт е давала частни уроци по пилотиране на първата дама на Съединени американски щати по това време Елеонора Рузвелт.
През 1931 година Амелия се омъжва и е много щастлива, а три години по-късно стартира лична фешън линия, наречена Amelia Earhart Fashions, която се продава в универсалния магазин на Macy " s в Ню Йорк и в магазина на Marshall Fields в Чикаго.
Факт е, че Еърхарт не понася прекомерно женствените силуети с многочислени извивки. Още като млада тя прави избор в интерес на тоалети, които се смятат за мъжки, тъй че съвсем постоянно шие облекла за себе си. Тя вкарва измежду дамите стилната наклонност, че не е належащо да се купуват поли и сака в комплект - те могат да бъдат закупени настрана и по този начин се ражда концепцията за обособеното (разделяне) в дамския дрешник.
Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути
Снимка: gettyimages
" В наше време едно момиче би трябвало да има вяра в себе си като персона ", споделя тя.
30-те години могат да се смятат за същински подем на феминизма - точно тогава думата " летец " влиза в приложимост и Амелия взема решение да се включи в битката за равни права на мъжете и дамите. Тя написа голям брой публикации и брошури за специалността на водача и огромните благоприятни условия за женската авиация в бъдеще. В допълнение, Еърхарт спонсорира въвеждането на поправката за тъждество сред половета в Конституцията на Съединени американски щати.
" Жените би трябвало да вършат същото като мъжете. Когато се провалят, неуспехът им би трябвало да се трансформира в предизвикателство за другите ", споделя Амелия Еърхарт.
За да даде повече благоприятни условия на дамите, тя оказва помощ да се провежда интернационална асоциация на дамите водачи, наречена " Деветдесет и девет " - това е броят на членовете, включили се към организацията.
Тогава Амелия единомислещо е определена за президент на тази общественост.
През 1936 година тя стартира научна работа в обществения проучвателен университет Пърдю в Индиана. Провежда доста проби по аеродинамика и аеронавтика, а по-късно отваря летателно учебно заведение в университета, в което приема девойки и дами на възраст до 55 години.
Амелия освен преподава доктрина и процедура за ръководство на самолетите, само че и изяснява на учениците по какъв начин се влиза в този свят, който преди този момент е принадлежал единствено на мъжете. Както споделя Амелия, в наше време едно момиче би трябвало да има вяра в себе си като персона.
" Еърхарт бе най-популярната жена в света през 30-те години. Тя беше пилот-рекордьор, жена, която извървя по своя път в авиацията - свят, доминиран извънредно от мъже ", споделя Дороти Кокрайн, куратор на отдела по аеронавтика в Националния въздушно-космически музей Смитсониън в Съединени американски щати.
Последен полет
Но всичко това за Еърхарт не е задоволително. В края на 1936 година тя получава голяма за тези времена сума дарения от незнайни спонсори - 50 хиляди $ - и взема решение да похарчи парите за новия аероплан Lockheed Model 10 Electra.
Амелия знае, че този аероплан ще й помогне да повтори околосветското странствуване, което към този момент беше осъществено от американския водач Уайли Пост.
Тя желае да постави завършек на авиационната си кариера, откакто обиколи земното кълбо по най-дългия маршрут - покрай екватора. В бъдеще тя възнамерява да се занимава с инженерни и научни действия и най-важното - да роди дете, за което е належащо да спре полетите за най-малко девет месеца.
Еърхарт става първата жена водач, изкачила 4200 метра
Снимка: gettyimages
На 17 март 1937 година Еърхарт и двама други водачи - Фред Нунан и Хари Манинг, изхвърчат от Оукланд и се насочват към Хаваите, откъдето би трябвало да тръгнат. При кацането самолетът внезапно губи колесника си и пада, резервоарът се пука от удара, избухва пожар. Пожарът е сподавен, само че ремонтът на самолета продължава повече от месец.
Това не обезсърчава неуморимото предпочитание на Амелия да извърши фантазията си. През цялото това време тя деликатно изследва метеорологичните условия по маршрута, с цел да вземе поради всички вероятни промени на времето.
В деня на отпътуването един от водачите - Хари Манинг, отхвърля да взе участие в рисковото събитие, като се базира на фамилни условия. Така Еърхарт и Нунан би трябвало да летят сами. Полетът е публично разграничен на 28 обособени стадия. В края на всеки има спирка за ремонт и зареждане с гориво.
Пилотите съумяват да преминат без произшествия Пуерто Рико, Венецуела, Бразилия, Судан, Етиопия, Тайланд, Пакистан, Индия, Индонезия, Австралия и да се приближат до остров Лае в архипелага Папуа Нова Гвинея.
Следващата точка по маршрута е дребният остров Хауланд, който е мъчно да се откри в океана. Специално за експедицията на острова е издигната писта за политане и кацане, а до нея е подложен корабът " Итаска ", който е служил като радиомаяк и е изпускал гъст сиво-бял пушек, с цел да послужи като насочна точка. Там водачите би трябвало да бъдат посрещнати от чиновници и представители на пресата.
За да създадат самолета допустимо най-лек, водачите се отървават от всичко ненужно - парашути и гумена лодка, ресурси от кафе, вода и храна. Силният вятър постоянно си сменя посоката, само че водачите не изчакват удобни метеорологични условия.
На 2 юли в 10:00 ч. Амелия и Нунан изхвърчат към острова.
След известно време Еърхарт предава на диспечерите, че не вижда острова и не схваща къде се намират. След това тя още веднъж се свърза, обяснявайки, че времето се е влошило мощно и се появява непрекъснат вятър. В последното известие Амелия крещи уплашено, че ги духа на север или на юг и тя не вижда острова или дима от кораба.
Тя беше търсена, търсена е и ще бъде търсена
Изчисления на специалисти демонстрират по кое време самолетът на Еърхарт и Нунан би трябвало да остане без гориво, а това дава насочна точка на американският флот започва интервенция за търсене и избавяне.
Това е най-скъпата и огромна акция в историята на Северноамериканския флот.
В търсенето са взели участие невъобразим брой кораби, доброволци, войска и армейски самолети. Те изследват 220 хиляди квадратни благи, изследват дребни и необитаеми острови и рифове, само че всички опити за намиране на водачите са напразни.
На 5 януари 1939 година Амелия Еърхарт и Фред Нунан са оповестени за мъртви.
През март 2018 година се появява известие, че остатъци и неща, инцидентно открити през 1940 година на тихоокеанския остров Никумароро, принадлежат на Амелия Еърхарт, което най-вероятно разрешава и да се откри мястото на нейната гибел.
Близо до костите групата за търсене открива крем, огледало, останки от кожено яке и алуминиеви фрагменти от фюзелажа на самолета.
Някои хора към момента не имат вяра, че Амелия и Фред са се удавили и показват своите версии за случилото се.
През 1941 година, когато Съединени американски щати се бият с Япония, се появяват изказвания, че бели водачи - мъж и жена, са държани в плен на остров Сайпан. Твърди се, че са останали в пандиза и са екзекутирани преди напускането на японските войски. След войната това парче земя е разследвано подробно, само че показанията на очевидците не са доказани.
След това се появява фотография, на която се твърди, че Фред Нунан и Амелия Еърхарт са наред с други пленени в атола Джалуит. Това би трябвало да свидетелства в интерес на версията на водачите, държани в плен от японците, само че не е допустимо да се разпознае самоличността им от тази фотография.
За мнозина Амелия Еърхарт не е просто пилот-героиня, а същински кумир, стандарт и образец за подражателство. За нея са написани песни и книги, снимани са няколко кино лентата. В чест на Амелия са наречени фарът на остров Хауланд, метеорит 3895 и даже луната на Сатурн, а корона на " Еърхарт " има и на Венера.
Всяка година в родното място на Амелия - дребното градче Ачисон, се организира едноседмичен фестивал с авиошоу, музикални концерти и надпревари на открити площи, афишира се безвъзмезден вход в къщата-музей на Амелия.
Повече от 50 хиляди души участват на събития в нейна чест, а от 1971 година този празник е включен в Регистъра на националното завещание и историческите забележителности на Съединени американски щати.
Сред тeзи девойки е и известната авиаторка Амелия Еърхарт - първата жена в света, прелетяла над Атлантическия океан. Тя слага още няколко върха и също така интензивно се бори за равенството на дамите.
Любовта към авиацията не е от пръв взор
От ранна възраст бъдещата известна авиаторка се интересува от книги за открития и пътувания, в частност творбите на Жул Верн и Марк Твен. Амелия не е привлечена незабавно към самолетите.
Амелия Еърхарт като дребна
Снимка: Официална страница в Уикипедия
Самолетът, който тя вижда за първи път на десетгодишна възраст, не я впечатлява. Тогава тя е по-привлечена от великански кораби с пиратски флагове на мачтите.
Въпреки това детството на момичето не може да се назова щастливо. След гибелта на баба й и дядо й, фамилията изпада във финансови усложнения, защото татко й, който е някогашен юрист на железопътната компания, се пристрастява към алкохола.
В началото на 1910-а фамилията се мести постоянно от място на място. Амелия въпреки всичко съумява да приключи гимназия в Чикаго и по-късно да следва в колежа Ogonz в Rydal, Пенсилвания.
Амелия незабавно демонстрира интерес към естествените и точни науки. През 1916 година тя посещава сестра си в Канада и се грижи за ранени бойци.
Този миг е решителен в живота й - момичето напуща следването си, когато е втора година, с цел да стане здравна сестра на Червения кръст във военна болница в Торонто. Именно там тя се влюбва в самолетите, наблюдавайки водачите на локално летище.
През 1919 година Амелия се завръща в Съединени американски щати, където участва на авиационно ревю в Калифорния. Гигантските " стоманени птици " оставят трайно усещане в душата й и тя отива до Роджърс Фийлд, с цел да лети със аероплан.
Първите 10 минути, прекарани в небето, са изцяло задоволителни, с цел да осъзнае, че желае да свърже живота си с авиацията.
" Току-що се вдигнахме от земята на 200 или 300 фута и към този момент знаех, че би трябвало да хвърча ", спомня си по-късно Амелия.
Първите смели стъпки в авиацията
Без да губи време Амелия се записва на пилотски курсове при известната авиаторка Нете Снук, която има зад тила си доста върхове. Въпреки това Снук става най-известна с помощта на образованието на Еърхарт. Впоследствие тя написа книгата " Научих Амелия да лети ".
По време на курса, до момента в който лети с биплан (самолет с две носещи повърхности), Амелия се усеща толкоз уверена и спокойна, че непрестанно желае да извърши рискова каскада или да лети под електрически проводници, на което Снук постоянно се опълчва.
Нете Снук
Снимка: Официална страница в Уикипедия
Тогава момичето се окуражи да си купи личен аероплан. С неизменност и доста работа тя стига до равнище, което елементарно й разрешава да се състезава с мъже. Тава е извънредно за дамите от онази ера, само че Амелия стартира да печели пари като фотограф, стенограф и даже водач на камион.
" Най-трудното е да започнете да действате, всичко останало зависи единствено от постоянството ", споделя тя.
Тя съумява да събери нужните пари единствено за шест месеца и до края на 1921 година към този момент има жълт биплан Kinner Airster.
Амелия не се съмнява в бъдещия си триумф. Веднага след закупуването на биплана тя устоя последните си изпити и получава пилотски лиценз, а година по-късно слага първия си международен връх.
Еърхарт става първата жена водач, изкачила 4200 метра. Няколко години по-късно американката получава и интернационален лиценз, публикуван от Международната въздухоплавателна федерация (FAI). Така става 16-тата жена в света, постигнала това звание.
Амелия Еърхарт
Снимка: gettyimages
Трупане на опит
През 1927 година американският водач Чарлз Август Линдбърг прави първия полет през Атлантическия океан без кацане или зареждане с гориво. Тогава дъщерята на известния предприемач и човеколюбец Хенри Фипс-младши - Ейми Гост, взема решение, че ще стане първата жена, която ще повтори неговия героизъм.
С нея тя взема решение да вземе на борда механика Лу Гордън и професионалния водач Уилмър Щулц, тъй като не може да седне на кормилото заради липса на опит. Въпреки сполучливия екипаж, тричленният полет не се реализира. В последна сметка Ейми се вслушва в мнението на роднините си, които я предизвестяват за заплахата, пред която се изправя и тя се отхвърля от концепцията. Но не вечно.
По-късно Гост взема решение да откри американка, която да й помогне в реализирането на тази концепция. Оказа се, че това е Еърхарт. Полетът стартира от летището на остров Нюфаундленд с пътнически аероплан, наименуван " Приятелство ".
Над Атлантическия океан бушува стихия, а Амелия в никакъв случай до момента не е управлявала тежък тримоторен аероплан. В този миг Щулц и Гордън поемат ръководството.
Еърхарт не е удовлетворена от полета. Тя отхвърля ролята си в него и отхвърля да признае интензивно присъединяване. Въпреки че в действителност е едно нежно изглеждащо момиче, тя заменя шасито с понтони, в случай че се наложи да се кацне на водата. Тя прибавя спомагателни резервоари за гориво и контейнери с всичко належащо.
Амелия Еърхарт на биплан
Снимка: gettyimages
Амелия копнее. Тя има вяра, че по време на полета на " Приятелството " е била просто като " баласт ", като " чувал с картофи " в самолета. Тя усеща, че всичките й оценки и самопризнания са изцяло незаслужени. В същото време, колкото и полетът да популяризира Щулц и Гордън, никой не им обръща внимание и двамата потъват по-късно в неопределеност.
" Хилтън, аз съм подправена героиня. Сега нямам избор, само че рано или късно би трябвало да хвърча над Атлантика, другояче към този момент няма да се почитам ", спомня си репортерът Хилтън Райли.
Опит след опит
Истинска популярност на Еърхарт идва, тъй като тя е привикнала да не бъде удовлетворена от постигнатото, през май 1932 година
Тогава тя прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути. В допълнение към обстоятелството, че това е първият индивидуален женски полет през океана в историята на авиацията, той се трансформира във втория сполучлив полет през Атлантическия океан в историята като цяло - в края на краищата, от 1927 година насам, никой не е съумял да повтори този въздушен героизъм на Линдберг.
Най-трудното е да започнете да действате, споделя Амелия Еърхарт
Снимка: gettyimages
Полетът не е елементарен за Еърхарт - тя е уловена от стихия, самолетът е обледенен, тръбата за гориво е пробита. Тя обаче, макар всички компликации, съумява да стигне със самолета до брега на Северна Ирландия. На земята я чака международна популярност и доста оценки. Тя е наградена с " Кръст за заслуги ", медал на Почетния легион от френското държавно управление и златен орден на Националното географско общество, който й е връчен персонално от американския президент Хърбърт Хувър.
През юли същата година Амелия чупи още един скоростен връх по трансконтиненталния маршрут и през август става първото момиче, което лети от Лос Анджелис до Ню Йорк. Тези победи й оказват помощ да развие връзки с видни американски политически и публични фигури.
Известно е, че Еърхарт е давала частни уроци по пилотиране на първата дама на Съединени американски щати по това време Елеонора Рузвелт.
През 1931 година Амелия се омъжва и е много щастлива, а три години по-късно стартира лична фешън линия, наречена Amelia Earhart Fashions, която се продава в универсалния магазин на Macy " s в Ню Йорк и в магазина на Marshall Fields в Чикаго.
Факт е, че Еърхарт не понася прекомерно женствените силуети с многочислени извивки. Още като млада тя прави избор в интерес на тоалети, които се смятат за мъжки, тъй че съвсем постоянно шие облекла за себе си. Тя вкарва измежду дамите стилната наклонност, че не е належащо да се купуват поли и сака в комплект - те могат да бъдат закупени настрана и по този начин се ражда концепцията за обособеното (разделяне) в дамския дрешник.
Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути
Снимка: gettyimages
" В наше време едно момиче би трябвало да има вяра в себе си като персона ", споделя тя.
30-те години могат да се смятат за същински подем на феминизма - точно тогава думата " летец " влиза в приложимост и Амелия взема решение да се включи в битката за равни права на мъжете и дамите. Тя написа голям брой публикации и брошури за специалността на водача и огромните благоприятни условия за женската авиация в бъдеще. В допълнение, Еърхарт спонсорира въвеждането на поправката за тъждество сред половета в Конституцията на Съединени американски щати.
" Жените би трябвало да вършат същото като мъжете. Когато се провалят, неуспехът им би трябвало да се трансформира в предизвикателство за другите ", споделя Амелия Еърхарт.
За да даде повече благоприятни условия на дамите, тя оказва помощ да се провежда интернационална асоциация на дамите водачи, наречена " Деветдесет и девет " - това е броят на членовете, включили се към организацията.
Тогава Амелия единомислещо е определена за президент на тази общественост.
През 1936 година тя стартира научна работа в обществения проучвателен университет Пърдю в Индиана. Провежда доста проби по аеродинамика и аеронавтика, а по-късно отваря летателно учебно заведение в университета, в което приема девойки и дами на възраст до 55 години.
Амелия освен преподава доктрина и процедура за ръководство на самолетите, само че и изяснява на учениците по какъв начин се влиза в този свят, който преди този момент е принадлежал единствено на мъжете. Както споделя Амелия, в наше време едно момиче би трябвало да има вяра в себе си като персона.
" Еърхарт бе най-популярната жена в света през 30-те години. Тя беше пилот-рекордьор, жена, която извървя по своя път в авиацията - свят, доминиран извънредно от мъже ", споделя Дороти Кокрайн, куратор на отдела по аеронавтика в Националния въздушно-космически музей Смитсониън в Съединени американски щати.
Последен полет
Но всичко това за Еърхарт не е задоволително. В края на 1936 година тя получава голяма за тези времена сума дарения от незнайни спонсори - 50 хиляди $ - и взема решение да похарчи парите за новия аероплан Lockheed Model 10 Electra.
Амелия знае, че този аероплан ще й помогне да повтори околосветското странствуване, което към този момент беше осъществено от американския водач Уайли Пост.
Тя желае да постави завършек на авиационната си кариера, откакто обиколи земното кълбо по най-дългия маршрут - покрай екватора. В бъдеще тя възнамерява да се занимава с инженерни и научни действия и най-важното - да роди дете, за което е належащо да спре полетите за най-малко девет месеца.
Еърхарт става първата жена водач, изкачила 4200 метра
Снимка: gettyimages
На 17 март 1937 година Еърхарт и двама други водачи - Фред Нунан и Хари Манинг, изхвърчат от Оукланд и се насочват към Хаваите, откъдето би трябвало да тръгнат. При кацането самолетът внезапно губи колесника си и пада, резервоарът се пука от удара, избухва пожар. Пожарът е сподавен, само че ремонтът на самолета продължава повече от месец.
Това не обезсърчава неуморимото предпочитание на Амелия да извърши фантазията си. През цялото това време тя деликатно изследва метеорологичните условия по маршрута, с цел да вземе поради всички вероятни промени на времето.
В деня на отпътуването един от водачите - Хари Манинг, отхвърля да взе участие в рисковото събитие, като се базира на фамилни условия. Така Еърхарт и Нунан би трябвало да летят сами. Полетът е публично разграничен на 28 обособени стадия. В края на всеки има спирка за ремонт и зареждане с гориво.
Пилотите съумяват да преминат без произшествия Пуерто Рико, Венецуела, Бразилия, Судан, Етиопия, Тайланд, Пакистан, Индия, Индонезия, Австралия и да се приближат до остров Лае в архипелага Папуа Нова Гвинея.
Следващата точка по маршрута е дребният остров Хауланд, който е мъчно да се откри в океана. Специално за експедицията на острова е издигната писта за политане и кацане, а до нея е подложен корабът " Итаска ", който е служил като радиомаяк и е изпускал гъст сиво-бял пушек, с цел да послужи като насочна точка. Там водачите би трябвало да бъдат посрещнати от чиновници и представители на пресата.
За да създадат самолета допустимо най-лек, водачите се отървават от всичко ненужно - парашути и гумена лодка, ресурси от кафе, вода и храна. Силният вятър постоянно си сменя посоката, само че водачите не изчакват удобни метеорологични условия.
На 2 юли в 10:00 ч. Амелия и Нунан изхвърчат към острова.
След известно време Еърхарт предава на диспечерите, че не вижда острова и не схваща къде се намират. След това тя още веднъж се свърза, обяснявайки, че времето се е влошило мощно и се появява непрекъснат вятър. В последното известие Амелия крещи уплашено, че ги духа на север или на юг и тя не вижда острова или дима от кораба.
Тя беше търсена, търсена е и ще бъде търсена
Изчисления на специалисти демонстрират по кое време самолетът на Еърхарт и Нунан би трябвало да остане без гориво, а това дава насочна точка на американският флот започва интервенция за търсене и избавяне.
Това е най-скъпата и огромна акция в историята на Северноамериканския флот.
В търсенето са взели участие невъобразим брой кораби, доброволци, войска и армейски самолети. Те изследват 220 хиляди квадратни благи, изследват дребни и необитаеми острови и рифове, само че всички опити за намиране на водачите са напразни.
На 5 януари 1939 година Амелия Еърхарт и Фред Нунан са оповестени за мъртви.
През март 2018 година се появява известие, че остатъци и неща, инцидентно открити през 1940 година на тихоокеанския остров Никумароро, принадлежат на Амелия Еърхарт, което най-вероятно разрешава и да се откри мястото на нейната гибел.
Близо до костите групата за търсене открива крем, огледало, останки от кожено яке и алуминиеви фрагменти от фюзелажа на самолета.
Някои хора към момента не имат вяра, че Амелия и Фред са се удавили и показват своите версии за случилото се.
През 1941 година, когато Съединени американски щати се бият с Япония, се появяват изказвания, че бели водачи - мъж и жена, са държани в плен на остров Сайпан. Твърди се, че са останали в пандиза и са екзекутирани преди напускането на японските войски. След войната това парче земя е разследвано подробно, само че показанията на очевидците не са доказани.
След това се появява фотография, на която се твърди, че Фред Нунан и Амелия Еърхарт са наред с други пленени в атола Джалуит. Това би трябвало да свидетелства в интерес на версията на водачите, държани в плен от японците, само че не е допустимо да се разпознае самоличността им от тази фотография.
За мнозина Амелия Еърхарт не е просто пилот-героиня, а същински кумир, стандарт и образец за подражателство. За нея са написани песни и книги, снимани са няколко кино лентата. В чест на Амелия са наречени фарът на остров Хауланд, метеорит 3895 и даже луната на Сатурн, а корона на " Еърхарт " има и на Венера.
Всяка година в родното място на Амелия - дребното градче Ачисон, се организира едноседмичен фестивал с авиошоу, музикални концерти и надпревари на открити площи, афишира се безвъзмезден вход в къщата-музей на Амелия.
Повече от 50 хиляди души участват на събития в нейна чест, а от 1971 година този празник е включен в Регистъра на националното завещание и историческите забележителности на Съединени американски щати.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ