От династията Цин до президента Цай. Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩ
В началото на 20-и век на остров Тайван стартират процеси, в резултат на които неговият статут остава неразбираем и до през днешния ден. Сега тази неизясненост може да се окаже мотив за открит спор сред двете най-големи стопански сили в света - Китай и Съединени американски щати.
Миналата седмица светът концентрира вниманието си върху остров Тайван. Поводът беше на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси .
То предизвика Китай да разгласи огромни към острова, който Пекин смята за своя територия. Останалите страни от Югоизточна Азия пък приканиха към мъдрост и показаха безпокойство, че обстановката може да ескалира до открит боен спор.
Обяснението на реакцията на Китай обаче се крие надалеч оттатък визитата на Пелоси в Тайпе. То се корени в исторически подтекст, чието начало е отпреди повече от век.
История на връзките сред Тайпе и Пекин стартира през предишния век като битка сред два града, които претендират да са законни столици на една и съща страна.
През 2022 година разногласието към този момент е радикално изменен, приказва се за самостоятелност на Тайпе, а в диалога са забъркани и Съединени американски щати, които в това време са построили мощни стопански и политически връзки с Тайван.
Общата история с Китай
В края на 17 век китайската династия Цин превзема и публично анексира Тайван. Така островът става част от Китай в продължение на близо два века.
След успеха на Япония в първата китайско-японска война през 1895 година Цин отстъпва острова на Токио. Тайван остава японска територия до края на Втората международна война (ВСВ), когато Япония е измежду губещите и островът е върнат на Китай.
Тогава обаче в страната е възобновен вътрешен спор, почнал още през 1927 година – гражданската война сред китайските комунисти и националисти.
Първите са командвани от водача на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун . Те побеждават националистическото държавно управление на Чан Кайшъ , като оживелите от това държавно управление заобикалят в Тайван през 1949 година
Гоминданг, партията на Чан, прогласява ръководството на Република Китай от Тайван и продължава да счита себе си за законната власт в цялата страна.
През 1971 година Организацията на обединените народи (ООН) публично признава държавното управление в Пекин за законно, а името на Република Китай е променено на Китайска национална република (КНР). Осем години по-късно Съединени американски щати се причисляват към страните, признали ръководството в Пекин.
Днес едвам 13 страни и Ватикана признават Република Китай със столица Тайпе и поддържат публични дипломатически връзки с нея, а не с Пекин.
Преходът към народна власт
След близо три десетилетия тирания на Чан в тайванското общество се заражда демократично придвижване. Когато синът му Чанг Чинг-куо поема ръководството през 80-те, стартират всеобщи промени, а Тайван последователно възприема демокрацията, която остава одобрената форма на ръководство и до през днешния ден.
През 2000 година на острова е определен първият президент, който намерено поддържа независимостта на Тайван – Чен Шуй-биан. Когато е избран отново 4 години по-късно, Пекин приема това като опасност и вкарва закон, който разрешава на КНР да предприеме военни дейности, ако Тайван фактически изиска да се отдели.
Между 2008 и 2016 година ръководи Ма Индзиу от националистическата Гоминданг. Ма се стреми да усъвършенства разговора с Пекин посредством развиване на комерсиалните взаимоотношения. След него идва на власт актуалният президент от Демократическата прогресивна партия (ДПП) – Цай Инуън . Тя беше избрана отново през 2020 година със мощно болшинство и рекорден брой гласове – 8,2 млн.
Правителството на Цай клони към публична самостоятелност на Тайван. В същата година, в която стартира първият ѝ мандат - 2016 година, Доналд Тръмп става президент на Съединени американски щати. Те организират телефонен диалог, който нарушава политиката на Белия дом, възприета през 1979 година, когато са прекратени дипломатическите връзки сред Вашингтон и Тайпе.
Официалният статут на Тайван
Остров Тайван се счита за изключение в интернационалното право. Днес задачите на властта в Тайпе се разграничават от първичните планове на Чан Кайшъ да управлява континентален Китай.
Тайван се разграничава и от Хонгконг и Макао, които са административни региони в КНР с относителна самостоятелност. В съпоставяне с тях Тайван има свое демократично определено държавно управление, конституция, близо тристахилядна войска и доста значимо място в международната стопанска система. На процедура действа като независима суверенна страна, само че не се възприема като такава.
Пекин счита острова за своя територия, а държавното управление в Тайпе - за нелегитимно, като се базира на политиката „ Единен Китай “. Тя приема, че има единствено една суверенна страна под името Китай и Тайван е част от нея.
Настоящият президент Си Дзинпин приканва за "мирно обединяване ", макар че не изключва потреблението на военна мощ, с цел да попречи на Тайпе да се отдели. Администрацията на президента Цай не приема политиката "Единен Китай ".
Отношенията със Съединени американски щати
Когато през 1979 година Съединени американски щати публично признават Пекин като единствена законна столица на Китай, американският президент Джими Картър подписва основния Закон за връзките с Тайван . Tой планува изпращане на отбранително оръжие на острова и поддържане на политика на "стратегическа двоякост ".
Законът цели да разубеди Тайван да разгласи едностранно самостоятелност, както и КНР от това да реши едностранно да причисли острова към Китай.
В документа е планувано също, че Съединени американски щати ще "считат всяко изпитание за установяване на бъдещето на Тайван посредством немирни средства, в това число посредством протест или ембарго, като опасност за мира и сигурността на региона на Западния Тихи океан ". Законът не подсигурява интервенция на Вашингтон при боен спор, само че тази година американският президент Джо Байдън , че Съединени американски щати са подготвени да защитят острова.
Със закона Съединени американски щати минават към неофициални връзки с Тайван. Това е една от главните аргументи събития като телефонния диалог сред Тръмп и Цай през 2016 година и визитата на Пелоси предходната седмица да се смятат от Пекин за провокация.
Освен мира в района, за Съединени американски щати е от основна значимост също демократичният режим, който страната съумява да утвърди през последните десетилетия. Тайван е и значим стопански сътрудник на Вашингтон, най-много поради превъзходството на световния пазар за компютърни чипове, които са нужни за всевъзможен тип електронно съоръжение. В случай, че Китай превземе Тайван, това би дало надзор на Пекин над промишлеността.
Миналата седмица светът концентрира вниманието си върху остров Тайван. Поводът беше на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси .
То предизвика Китай да разгласи огромни към острова, който Пекин смята за своя територия. Останалите страни от Югоизточна Азия пък приканиха към мъдрост и показаха безпокойство, че обстановката може да ескалира до открит боен спор.
Обяснението на реакцията на Китай обаче се крие надалеч оттатък визитата на Пелоси в Тайпе. То се корени в исторически подтекст, чието начало е отпреди повече от век.
История на връзките сред Тайпе и Пекин стартира през предишния век като битка сред два града, които претендират да са законни столици на една и съща страна.
През 2022 година разногласието към този момент е радикално изменен, приказва се за самостоятелност на Тайпе, а в диалога са забъркани и Съединени американски щати, които в това време са построили мощни стопански и политически връзки с Тайван.
Общата история с Китай
В края на 17 век китайската династия Цин превзема и публично анексира Тайван. Така островът става част от Китай в продължение на близо два века.
След успеха на Япония в първата китайско-японска война през 1895 година Цин отстъпва острова на Токио. Тайван остава японска територия до края на Втората международна война (ВСВ), когато Япония е измежду губещите и островът е върнат на Китай.
Тогава обаче в страната е възобновен вътрешен спор, почнал още през 1927 година – гражданската война сред китайските комунисти и националисти.
Първите са командвани от водача на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун . Те побеждават националистическото държавно управление на Чан Кайшъ , като оживелите от това държавно управление заобикалят в Тайван през 1949 година
Гоминданг, партията на Чан, прогласява ръководството на Република Китай от Тайван и продължава да счита себе си за законната власт в цялата страна.
През 1971 година Организацията на обединените народи (ООН) публично признава държавното управление в Пекин за законно, а името на Република Китай е променено на Китайска национална република (КНР). Осем години по-късно Съединени американски щати се причисляват към страните, признали ръководството в Пекин.
Днес едвам 13 страни и Ватикана признават Република Китай със столица Тайпе и поддържат публични дипломатически връзки с нея, а не с Пекин.
Преходът към народна власт
След близо три десетилетия тирания на Чан в тайванското общество се заражда демократично придвижване. Когато синът му Чанг Чинг-куо поема ръководството през 80-те, стартират всеобщи промени, а Тайван последователно възприема демокрацията, която остава одобрената форма на ръководство и до през днешния ден.
През 2000 година на острова е определен първият президент, който намерено поддържа независимостта на Тайван – Чен Шуй-биан. Когато е избран отново 4 години по-късно, Пекин приема това като опасност и вкарва закон, който разрешава на КНР да предприеме военни дейности, ако Тайван фактически изиска да се отдели.
Между 2008 и 2016 година ръководи Ма Индзиу от националистическата Гоминданг. Ма се стреми да усъвършенства разговора с Пекин посредством развиване на комерсиалните взаимоотношения. След него идва на власт актуалният президент от Демократическата прогресивна партия (ДПП) – Цай Инуън . Тя беше избрана отново през 2020 година със мощно болшинство и рекорден брой гласове – 8,2 млн.
Правителството на Цай клони към публична самостоятелност на Тайван. В същата година, в която стартира първият ѝ мандат - 2016 година, Доналд Тръмп става президент на Съединени американски щати. Те организират телефонен диалог, който нарушава политиката на Белия дом, възприета през 1979 година, когато са прекратени дипломатическите връзки сред Вашингтон и Тайпе.
Официалният статут на Тайван
Остров Тайван се счита за изключение в интернационалното право. Днес задачите на властта в Тайпе се разграничават от първичните планове на Чан Кайшъ да управлява континентален Китай.
Тайван се разграничава и от Хонгконг и Макао, които са административни региони в КНР с относителна самостоятелност. В съпоставяне с тях Тайван има свое демократично определено държавно управление, конституция, близо тристахилядна войска и доста значимо място в международната стопанска система. На процедура действа като независима суверенна страна, само че не се възприема като такава.
Пекин счита острова за своя територия, а държавното управление в Тайпе - за нелегитимно, като се базира на политиката „ Единен Китай “. Тя приема, че има единствено една суверенна страна под името Китай и Тайван е част от нея.
Настоящият президент Си Дзинпин приканва за "мирно обединяване ", макар че не изключва потреблението на военна мощ, с цел да попречи на Тайпе да се отдели. Администрацията на президента Цай не приема политиката "Единен Китай ".
Отношенията със Съединени американски щати
Когато през 1979 година Съединени американски щати публично признават Пекин като единствена законна столица на Китай, американският президент Джими Картър подписва основния Закон за връзките с Тайван . Tой планува изпращане на отбранително оръжие на острова и поддържане на политика на "стратегическа двоякост ".
Законът цели да разубеди Тайван да разгласи едностранно самостоятелност, както и КНР от това да реши едностранно да причисли острова към Китай.
В документа е планувано също, че Съединени американски щати ще "считат всяко изпитание за установяване на бъдещето на Тайван посредством немирни средства, в това число посредством протест или ембарго, като опасност за мира и сигурността на региона на Западния Тихи океан ". Законът не подсигурява интервенция на Вашингтон при боен спор, само че тази година американският президент Джо Байдън , че Съединени американски щати са подготвени да защитят острова.
Със закона Съединени американски щати минават към неофициални връзки с Тайван. Това е една от главните аргументи събития като телефонния диалог сред Тръмп и Цай през 2016 година и визитата на Пелоси предходната седмица да се смятат от Пекин за провокация.
Освен мира в района, за Съединени американски щати е от основна значимост също демократичният режим, който страната съумява да утвърди през последните десетилетия. Тайван е и значим стопански сътрудник на Вашингтон, най-много поради превъзходството на световния пазар за компютърни чипове, които са нужни за всевъзможен тип електронно съоръжение. В случай, че Китай превземе Тайван, това би дало надзор на Пекин над промишлеността.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ