10 любими цитата на български автори
„ В началото бе словото. “
Това, което слага значителната разлика сред нас-хората и всички други живи същества на планетата. Най-съвършеното олицетворение на словото, безспорно намираме в книгите. В тях е вечността, мъдростта и стремежът на всеки народ да остави забележима диря във времето.
Вече повече от 200 години на 24 май означаваме най-светлия и обичан празник – на славянската книжовност и просвета. Денят за поклонение пред делото на двамата братя Кирил и Методий, сложили забележим отпечатък върху цялата европейска цивилизация. Създаването на славянската писменост провокира същинска културна гражданска война. Благодарение на всяка писмен знак оцелява нашето слово, оцеляваме и ние като народ. Затова този ярък ден ни припомня, че българската история е история на несломимия дух, история на извънредно дълголетна просвета.
Но 24 май е и персонален празник. Спомен за първата писмен знак, спомен за първата прочетена книга, отворила ни порти към необятни светове. Народът ни е съумял да запази словото през блестящи победи и жестоки провали. Носили сме словото в сърцето си и през 5-вековно иго, а през днешния ден то ни кара да се бъдем горди, да усещаме себе си като неделима част от международната цивилизация.
„ Много по-мъчно е да се трансформира словото в дело, в сравнение с делото в слово. “
Е, най-голямото дело на двамата братя, в действителност е словото, и е наша задача да разпространяваме и приказваме на всички места за тяхното дело… точно посредством словото. По този случай приканваме всички да почетат празника с една прелестна българска книга, а с цел да ви бъде по-лесно сме подготвили 10 наши обичани цитата на български създатели, които считаме, че ще оказват помощ. Приятно четене!
1. „ Време е към този момент хората освен да работят, а да се оглеждат какво са създали. Време е хората да не повтарят по 100 пъти едни и същи неточности и като гледат що стaва в близост им, да се извиняват и срамят, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са индивиди! “
„ Време разделно “, Антон Дончев
2. „ Човек може да живее еднообразно добре с 10 или 100 милиона зад тила си. Защо притежателите им изпитват тоя безразсъден ентусиазъм да прибавят още към тях? “
„ Тютюн “, Димитър Димов
3. „ Дори пъкълът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата апатия. “
Павел Вежинов 
4. „ Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттова. Едно кътче, само че то като болежка обхващаше, владееше цялото му създание. “
„ Железният светилник “, Димитър Талев
5. „ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
„ Албена “, Йордан Йовков
6. „ Ако дамата изживява най-силно любовта в шерването с другарка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква загадка, гъста приятност се крие в това мълчание, всеки мъж самичък си знае. Може би това е ревностното възприятие на притежател, който не допуща да показа обичаната с различен? Може би това е израз на протекция и деликатност към дамата? Може би това е стеснението, което в любовния момент е било изтласкано от пристрастеността, с цел да нахлуе по-късно с по-голяма мощ? А може би това е мъжкият инстинкт да завоюва дамата вечно: тъй като единствено безмълвният, предпазлив мъж е същински мъж в очите на една жена. “
„ Пътуване към себе си “, Блага Димитрова
7. „ Може би женствеността е рядка искра, която пламва единствено при допир с същинска неустрашимост. “
„ Пътуване към себе си “, Блага Димитрова 
8. „ Защо ме гледате хора, като особеност? Толкова ли е необичайно да бъда човек, а не предмет? “
„ Аномалия “, Блага Димитрова
9. „ Който отмъщава и убива даже на законно съображение, като мисли, че ще отстрани едно зло, той предизвиква друго зло. Да убиеш килъра на брат си, ще причиниш на околните му, които са почтени, същото зло, което е предизвикал на твоите близки. Вместо 10 ще страдат двайсет души – злото е отмъстено, само че не и отстранено. “
„ Хайка за вълци “, Ивайло Петров
10. „ Единственото, което се брои, моето момче, е какво правиш зад тила на другия. Когато другият спи. Когато той не гледа, когато не слуша. Най-добре си проличава по какъв начин се отнасяме един с различен когато не сме един с различен. “
„ Затворисърце “, Константин Трендафилов
