Колежът Итън произведе 20 британски премиери
В музея на Итън има стена на славата. На нея са маркирани принцовете Уилям и Хари, създателят на облика на Джеймс Бонд - Йън Флеминг, архиепископът на Кентърбъри, актьорите Деймиън Луис и Хю Лори - " доктор Хаус ". До тях са и военни с голям брой медали, спортисти с олимпийски оценки, публицисти и пътешественици. И политици, несъмнено. Там е Дейвид Камерън, поборникът за Брекзит Джейкъб Рийс-Мог, както и един млад блондин, усмихнал се необятно на камерата - Борис Джонсън, показан като някогашен кмет на Лондон и някогашен външен министър на Англия. Днес той е министър председател на Англия, само че колежът Итън не е побързал да е в крайник с времето и да добави това към биографията му.
Колежът е извънредно горделив със своите " остарели итънци ". Изложбата категорично акцентира, че приключилите колежа вземат участие в съвсем всички национални придвижвания и акции, във всяко събитие и вземат всяка допустима страна. А това съгласно някои може би е проблем.
Във Англия през днешния ден доста хора още веднъж приказват и пишат за Итън. Разбира се, не става дума за селото в Бъркшър с това име, което в действителност е една дълга улица, украсена с националните флагове и намираща се западно от Лондон, до замъка Уиндзор. Става дума за комплекса в края на тази улица - голям като палат, със здания от червени тухли и съвсем недосегаем за обществеността. Простира се върху близо 2 кв. км сред реките Темза и Джубили. Итън колидж, съвсем митичната академия за елита на английската империя, мястото, където богатите изпращат децата си да учат, един от най-старите и най-известни учебни пансиони в света. Тук са основани 20 министър председатели, споделят гордо от Итън.
Най-скорошното попълнение в този лист е остарелият итънец Борис Джонсън. Той наследи най-важната задача от различен остарял итънец - Дейвид Камерън, който приготви референдума за Брекзит през 2016 година Ако в редицата включим и някогашния министър председател Тони Блеър, приключил елитния шотландски Фетс колидж, ще забележим по какъв начин ориста на Англия през последните двадесет години значително се дефинира от випускници на елитни пансиони.
Случайно ли е това? Щом някой стартира да приготвя публикации за частни учебни заведения и да беседва с някогашни техни ученици, бързо влиза в свят на архаични правила и несметни благосъстояния. Този свят съществува единствено във Англия. В него е значим единствено триумфът, без значение по какъв начин е реализиран. Системата създава замайващ брой държавници, военни герои, Нобелови лауреати, златни медалисти и носители на " Оскар ". Тя също по този начин предизвиква, задълбочава и циментира неравенството. Това е система, която въплъщава всичко неправилно в английското общество, както споделя личната сестра на Борис Джонсън - Рейчъл. Тя е измежду мнозината, които са уверени, че системата на частните учебни заведения на Острова би трябвало да се разбие.
Архаичната система
По нищо не проличава брат й да е склонен с нея. Борис Джонсън назначи в кабинета си доста министри, приключили такива учебни заведения. Почти две-трети от министрите му принадлежат към тези 7 на 100 от популацията, чийто мироглед е образуван в такива колежи.
Неговото държавно управление не съставлява " модерна Англия ", както твърди Джонсън, а една архаична система, която образова учениците си, че са обречени на великолепие, непостижимо за другите. Тази система преподава опазването и упражняването на власт, това е системата, в която най-хитрите и оправните, само че не наложително най-хубавите, се издигат до върха. В устрема си да създаде ръководещ хайлайф системата нанася трайни вреди върху душeвността на доста от децата, минали през нея. Мнозина считат, че мъжкото учебно заведение в Итън колидж е измежду най-ярките представители на тази система.
Петък е, краят на юли, двадесетина туристи от целия свят се събират пред блока на гимназиалния курс. Стените на класната стая, която е по-скоро трапезария от ХVIII век, са покрити с имена, издълбани в дървената ламперия от някогашни възпитаници. В стаята има място за 70 възпитаници и когато се съберат там, те се приближават до властта.
Над тях бдят бюстовете на мъже, трансформирали Англия в международна мощ. Там са лорд Норт, английският министър председател, воювал да резервира северноамериканските английски колонии, арбитър Ърл Камдън, както и първият херцог на Уелингтън, победил Наполеон. Всички те са приключили образованието си в Итън и са се подготвили да ръководят.
През тъмнокафява врата прекосяваме от гимназията към кабинетите на преподавателите. От основаването на учебното заведение възпитаници влизат тук единствено по две аргументи. Или са нарушили разпоредбите на колежа и би трябвало да бъдат осъдени, или са станали част от елита на елита и са удостоени с достойнството да имат спомагателни часове. Имената на тези отлични възпитаници са издълбани в дървената ламперия, с цел да се славят през вековете. През 1981 година там се е появило и името на А.Б.Джонсън (пълното име на английския премиер е Александър Борис Джонсън, б.р.), издълбано съвсем на равнището на бюстовете на героите от английската история. " Без подозрение той бе доста мъдро момче ", споделя екскурзоводът, до момента в който китайски туристи снимат името, гравирано на стената.
Куха самонадеяност
Почти няма човек, у който младежът Борис Джонсън да не е оставил трайни мемоари. В Итън бил прочут като Йети, както наскоро разкри в London Review of Books някогашният му съученик Джеймс Ууд. Голямата стъпка, кухата самонадеяност, кожата с загар на обезмаслено мляко, светлата коса, тревожното чувство за подготвеност да се самонарани, което основава усещане, че преди малко е изписан от болница - всичко бе налице, писа той.
Джонсън през цялото време е измежду най-академично надарените и отличаващи се колежани в Итън. Блондинът бързо си основава известност в ръгбито и в шампионата на Итън Wall Game - съвсем неясен спорт за външни хора, чиято цел е да не изпускаш топка непременно, щом един път си я хванал. Пътят на Джонсън е предначертан, когато постъпва в Итън на 13-годишна възраст. В идващите 5 година системата на Итън се грижи за всичко.
" Винаги е имало действително чувство, че ние сме елитът във всяко отношение - обществено, интелектуално, просветително и финансово ", споделя Адам Никълсън, с който беседваме в провинциалния му дом в Съсекс. 61-годишният мъж е съавтор на книгата " За Итън ". Той учи в колежа през 70-те години, таман преди да се появи Джонсън. Сравнява колежа с дребен град-държава, формирана от студенти, които непрекъснато се съревновават един с различен. Никълсън разказва учебното заведение като йерархична псевдорепублика, която сама се дефинира като учебно заведение по ръководство.
Трябва да схванеш по какъв начин да изградиш изборен регион, по какъв начин да се свързваш с хората, по какъв начин да ги омагьосваш, с цел да изградиш собствен свят и да станеш важен в този собствен свят, споделя той. И акцентира, че чарът постоянно е най-ефективното средство, което ти оказва помощ да излезеш от всяка обстановка. Разказва, по какъв начин когато бил 15-годишен, се напил и бил заловен от шефа на общежитието. " Слушай, Адам. Няма значение дали ще се напиеш, значимото е в никакъв случай никой да не го разбере. Това е Итън. Светлината на прожектора постоянно е върху теб ", споделил му той.
Страх и оскърбление са измежду главните детайли в системата на Итън и по това време, и през днешния ден. Учителите към момента късат на части неприятно написани есета пред очите на целия клас и в края на всяка образователна година всеки вижда кой е най-хубавият и кой е бил най-слабият. В колежа се вихрят ужасяващо принуждение и оскърбление, споделя Никълсън. Докато той учел там, на не толкоз гениалните възпитаници всички казвали пренебрежително " докерите ".
Прочутата процедура на послушание, при която по-големите възпитаници се отнасяли към по-малките като с плебеи, към този момент не съществува тъкмо в този тип. Но към момента има кастова система, която се демонстрира по разнообразни способи, в това число и в униформите, които не са променяни от ХIХ век и се състоят от черен костюм в три елементи. Най-добрите спортисти, поети и мислители измежду учениците получават право да прибавят към униформата си вратовръзка или папийонка. А crème de la crème се отличават с това, че имат сребърни копчета на костюмите. Другите пансиони от дълго време са изоставили тези обичаи, само че те се съблюдават и до през днешния ден в Итън.
В колежа се научих да изучавам, само че и да се опасявам от неуспеха, споделя Никълсън. И признава, че е платил висока цена за това. Трябваха ми години, с цел да възвръща у себе си качества, които итънската система потискаше, споделя той. Въпреки това обаче твърди, че в случай че би трябвало да учи още веднъж, отново би отишъл в Итън, наследниците му също учат там.
Защото са в добра среда. Векове наред висшата класа във Англия възприема като наложително, че ще изпрати децата и внуците си в Итън или различен сходен интернат нормално на 13-годишна възраст. Мястото в подобен лицей подсигурява освен висококачествено обучение в първокласна среда - с курсове по голф, езда, звукозаписно студио, спектакъл и стрелбище. То предлага на учениците и авторитетна мрежа от другари и познати, на които ще могат да разчитат до края на живота си - мрежа, която доминира във всяка сфера на английското общество. Точно като при феодализма приключилите най-елитните пансиони като Итън, Чартърхауз, Хароу, Мърчант Тейлърс, Ръгби, Сейнт Пол, Шрусбъри, Уестминстър и Уинчестър, наследяват пари, статут и въздействие.
Това си има цена. От 1980 година до момента таксата за образование се е нараснала приблизително три пъти, като през 2017 година в някои колежи минава 40 000 лири стерлинги. В Итън да вземем за пример в тази цена не влизат униформата, учебните екскурзии и други екстри.
Така тези учебни заведения в действителност прекатурват напълно първичната си цел. Първото учебно заведение от този тип - колежът Уинчестър, е учреден през 1382 година от Уилям от Уайкъм, наследник на фермер. Целта му била образованието на 70 деца от небогати фамилии, с цел да им даде опция да се отскубнат от бедността. Крал Хенри Шести основава със същия план Итън в сенките на двореца Уиндзор през 1440 година Понеже тези пансиони били
единствените, отворени за всички деца в империята,
те били наречени публични учебни заведения.
Отличната им известност обаче стартира да притегля от ден на ден и повече богати фамилии, които изпращат децата си да учат там и в подмяна заплащат в началото доброволни такси като дарения. Не след дълго учебните заведения, въодушевени от образеца на фермера Уилям, се поддават на изкушението на парите. В отговор на критиките към системата шефовете стартират да се бранят с аргумента, че учениците са небогати, единствено родителите им са богати. И въпреки да не престават да се назовават публични учебни заведения, те към този момент нямат нищо общо с тях.
В отговор на засилващия се публичен напън доста от близо 2500-те сходни " публични " учебни заведения във Англия през последните години усилват броя на учениците, които одобряват при понижени такси или даже цялостни стипендии. Някои колежи даже се пробват да маскират елитарния си статут, като задължават новоприетите възпитаници да правят общественополезен труд отвън рамките на пансиона. Но множеството от възпитаниците в тези колежи към момента са деца от богати фамилии. В Итън има 73 деца от небогати фамилии и 12 000 от богати или извънредно богати семейства. Последните в множеството случаи не крият пренебрежението си към бедняците.
През образователната 2017-2018 година Итън събира 51 милиона лири стерлинги от образователни такси плюс още няколко милиона за екстри като учебни екскурзии или уроци по музика. Итън има 400 здания, множеството от които са исторически монументи, 175 000 творби на изкуството и скъпи антики. На фона на това голямо благосъстояние Итън, както всички други колежи, се употребява от обилни данъчни облекчения, страната не взема никакви налози върху таксите, които колежите събират. Колежите са регистрирани като благотворителни организации поради " съдействието " си с други прилежащи учебни заведения и това им дава милиарди от данъчни преференции. А съдействието постоянно съществува единствено на книга. Затова частните пансиони не престават да забогатяват, до момента в който същинските публични учебни заведения, финансирани от страната, постоянно не могат да си разрешат съществени разноски поради съкращенията в просветителния бюджет.
Дори Майкъл Гоув, някогашният министър на образованието, който сега приготвя Англия за Брекзит без договорка като министър в кабинета на Джонсън, изрази отвращение от тази неправда. В публикация за " Таймс " през 2017 година той написа, че спонсорираните от страната частни учебни заведения оферират
екстри като петзвездни хотели
Таксите за образование на всички места са над 30 000 лири, което надвишава годишната заплата на множеството британци. " Продължавам да се удивлявам по какъв начин към момента считаме образованието на децата на плутократите и олигарсите за благотворителна активност ", написа той.
През последните години бяха правени няколко опита за промяна на системата, само че всички се провалиха, частично и тъй като тези, които се облагодетелстват от статуквото, са все на основни държавни позиции. Един от 15 британци е приключил частно учебно заведение, само че неправителствената организация " Сатън концерн " откри, че 65 на 100 от всички съдии, 59 на 100 от държавните секретари, 29 на 100 от законодателите са випускници на първокласен интернат. Във всички тези сфери дамите са искрено малцинство.
Последният опит за промяна предприе Тереза Мей, която е приключила държавно учебно заведение. Само 30 на 100 от министрите при нея бяха ученици на частни колежи, което е най-ниският % от десетилетия. Най-голямата неправда във Англия през днешния ден е, че животът ни към момента значително се дефинира не от напъните и гения, а от това от кое място идваш, кои са родителите ти и къде си учил. Това е неправилно, написа в манифеста на Консервативната партия от 2017 година
Образователен апартейд
В ХХI век Англия поддържа система, която няма нищо общо с просветителното тъждество и равни благоприятни условия. В търсене на по-големи облаги множеството от елитните колежи откриват филиали в Китай, Сингапур, Дубай и ОАЕ и оферират на децата на елита там най-хубавото допустимо обучение. Междувременно мантрата за обществена подвижност във Англия си остава все по този начин куха. Децата през днешния ден имат по-малко благоприятни условия да пробият през класовите и кариерните бариери, в сравнение с са имали дедите им през 50-те, писа Робърт Веркайк в книгата си " Posh Boys. "
Не е учудващо, че гневът против елита се ожесточава. Това способства и за резултата от референдума за Брекзит преди 3 година, който хвана неподготвени Дейвид Камерън, политическата класа, английските бизнес водачи, медиите и даже главния поборник за Брекзит Борис Джонсън.
Ник Дъфъл не е сюрпризиран. Учениците в елитните пансиони напущат домовете и фамилиите си прибързано, с цел да се борят за оцеляване в среда на напън и унижения, споделя 70-годишният психотерапевт Ник Дъфъл. Често детето в тях се заключва и те прибързано се трансформират в псевдовъзрастни. Англия
се ръководи от деца в тела на възрастни,
за които политиката не е нищо повече от завладяваща игра, споделя той.
Това е забавна догадка, изключително в случай че се вгледаме в днешните ръководещи - Борис Джонсън с разрошената му коса, Джейкъб Рийс-Мог, който продължава да е разпален по фотоси с бавачката си, Дейвид Камерън, който подви опашка и се покри след бруталната си загуба през 2016 година, Найджъл Фарадж, който наподобява на оживял воин от семейство Симпсън.
Днес даже значително консерватори се усещат неловко от обстоятелството, че партията им губи връзка с действителността. През 2012 година, след години на брутално стягане на коланите, консервативната депутатка Надин Дорис разказа Дейвид Камерън и финансовия министър Джордж Осбърн, и двамата ученици на елитни пансионатни колежи, като " две арогантни момчета, които не знаят цената на млякото и нямат благосклонност, нито предпочитание да схванат по какъв начин живеят останалите - това е закононарушение ".
Определението й би могло да се отнесе и към Борис Джонсън, по това време кмет на Лондон, който наскоро не можа да каже каква е минималната заплата във Англия. Но предложи проект за понижаване на налозите на най-богатите 10 % от популацията. Дори десноцентристкото списание " Икономист " написа, че " Англия се ръководи от самовъзпроизвеждаща се клика, която възнаграждава участието в клуба и слага самоувереността над компетентността ".
Вероятно поради самоувереността и преимуществата, от които се употребяват, тези хора не се тормозят от Брекзит без договорка. Не те ще платят цената за това. Членовете на тази клика знаят, че ще се измъкнат, както постоянно. На това са ги учили.
Колежът е извънредно горделив със своите " остарели итънци ". Изложбата категорично акцентира, че приключилите колежа вземат участие в съвсем всички национални придвижвания и акции, във всяко събитие и вземат всяка допустима страна. А това съгласно някои може би е проблем.
Във Англия през днешния ден доста хора още веднъж приказват и пишат за Итън. Разбира се, не става дума за селото в Бъркшър с това име, което в действителност е една дълга улица, украсена с националните флагове и намираща се западно от Лондон, до замъка Уиндзор. Става дума за комплекса в края на тази улица - голям като палат, със здания от червени тухли и съвсем недосегаем за обществеността. Простира се върху близо 2 кв. км сред реките Темза и Джубили. Итън колидж, съвсем митичната академия за елита на английската империя, мястото, където богатите изпращат децата си да учат, един от най-старите и най-известни учебни пансиони в света. Тук са основани 20 министър председатели, споделят гордо от Итън.
Най-скорошното попълнение в този лист е остарелият итънец Борис Джонсън. Той наследи най-важната задача от различен остарял итънец - Дейвид Камерън, който приготви референдума за Брекзит през 2016 година Ако в редицата включим и някогашния министър председател Тони Блеър, приключил елитния шотландски Фетс колидж, ще забележим по какъв начин ориста на Англия през последните двадесет години значително се дефинира от випускници на елитни пансиони.
Случайно ли е това? Щом някой стартира да приготвя публикации за частни учебни заведения и да беседва с някогашни техни ученици, бързо влиза в свят на архаични правила и несметни благосъстояния. Този свят съществува единствено във Англия. В него е значим единствено триумфът, без значение по какъв начин е реализиран. Системата създава замайващ брой държавници, военни герои, Нобелови лауреати, златни медалисти и носители на " Оскар ". Тя също по този начин предизвиква, задълбочава и циментира неравенството. Това е система, която въплъщава всичко неправилно в английското общество, както споделя личната сестра на Борис Джонсън - Рейчъл. Тя е измежду мнозината, които са уверени, че системата на частните учебни заведения на Острова би трябвало да се разбие.
Архаичната система
По нищо не проличава брат й да е склонен с нея. Борис Джонсън назначи в кабинета си доста министри, приключили такива учебни заведения. Почти две-трети от министрите му принадлежат към тези 7 на 100 от популацията, чийто мироглед е образуван в такива колежи.
Неговото държавно управление не съставлява " модерна Англия ", както твърди Джонсън, а една архаична система, която образова учениците си, че са обречени на великолепие, непостижимо за другите. Тази система преподава опазването и упражняването на власт, това е системата, в която най-хитрите и оправните, само че не наложително най-хубавите, се издигат до върха. В устрема си да създаде ръководещ хайлайф системата нанася трайни вреди върху душeвността на доста от децата, минали през нея. Мнозина считат, че мъжкото учебно заведение в Итън колидж е измежду най-ярките представители на тази система.
Петък е, краят на юли, двадесетина туристи от целия свят се събират пред блока на гимназиалния курс. Стените на класната стая, която е по-скоро трапезария от ХVIII век, са покрити с имена, издълбани в дървената ламперия от някогашни възпитаници. В стаята има място за 70 възпитаници и когато се съберат там, те се приближават до властта.
Над тях бдят бюстовете на мъже, трансформирали Англия в международна мощ. Там са лорд Норт, английският министър председател, воювал да резервира северноамериканските английски колонии, арбитър Ърл Камдън, както и първият херцог на Уелингтън, победил Наполеон. Всички те са приключили образованието си в Итън и са се подготвили да ръководят.
През тъмнокафява врата прекосяваме от гимназията към кабинетите на преподавателите. От основаването на учебното заведение възпитаници влизат тук единствено по две аргументи. Или са нарушили разпоредбите на колежа и би трябвало да бъдат осъдени, или са станали част от елита на елита и са удостоени с достойнството да имат спомагателни часове. Имената на тези отлични възпитаници са издълбани в дървената ламперия, с цел да се славят през вековете. През 1981 година там се е появило и името на А.Б.Джонсън (пълното име на английския премиер е Александър Борис Джонсън, б.р.), издълбано съвсем на равнището на бюстовете на героите от английската история. " Без подозрение той бе доста мъдро момче ", споделя екскурзоводът, до момента в който китайски туристи снимат името, гравирано на стената.
Куха самонадеяност
Почти няма човек, у който младежът Борис Джонсън да не е оставил трайни мемоари. В Итън бил прочут като Йети, както наскоро разкри в London Review of Books някогашният му съученик Джеймс Ууд. Голямата стъпка, кухата самонадеяност, кожата с загар на обезмаслено мляко, светлата коса, тревожното чувство за подготвеност да се самонарани, което основава усещане, че преди малко е изписан от болница - всичко бе налице, писа той.
Джонсън през цялото време е измежду най-академично надарените и отличаващи се колежани в Итън. Блондинът бързо си основава известност в ръгбито и в шампионата на Итън Wall Game - съвсем неясен спорт за външни хора, чиято цел е да не изпускаш топка непременно, щом един път си я хванал. Пътят на Джонсън е предначертан, когато постъпва в Итън на 13-годишна възраст. В идващите 5 година системата на Итън се грижи за всичко.
" Винаги е имало действително чувство, че ние сме елитът във всяко отношение - обществено, интелектуално, просветително и финансово ", споделя Адам Никълсън, с който беседваме в провинциалния му дом в Съсекс. 61-годишният мъж е съавтор на книгата " За Итън ". Той учи в колежа през 70-те години, таман преди да се появи Джонсън. Сравнява колежа с дребен град-държава, формирана от студенти, които непрекъснато се съревновават един с различен. Никълсън разказва учебното заведение като йерархична псевдорепублика, която сама се дефинира като учебно заведение по ръководство.
Трябва да схванеш по какъв начин да изградиш изборен регион, по какъв начин да се свързваш с хората, по какъв начин да ги омагьосваш, с цел да изградиш собствен свят и да станеш важен в този собствен свят, споделя той. И акцентира, че чарът постоянно е най-ефективното средство, което ти оказва помощ да излезеш от всяка обстановка. Разказва, по какъв начин когато бил 15-годишен, се напил и бил заловен от шефа на общежитието. " Слушай, Адам. Няма значение дали ще се напиеш, значимото е в никакъв случай никой да не го разбере. Това е Итън. Светлината на прожектора постоянно е върху теб ", споделил му той.
Страх и оскърбление са измежду главните детайли в системата на Итън и по това време, и през днешния ден. Учителите към момента късат на части неприятно написани есета пред очите на целия клас и в края на всяка образователна година всеки вижда кой е най-хубавият и кой е бил най-слабият. В колежа се вихрят ужасяващо принуждение и оскърбление, споделя Никълсън. Докато той учел там, на не толкоз гениалните възпитаници всички казвали пренебрежително " докерите ".
Прочутата процедура на послушание, при която по-големите възпитаници се отнасяли към по-малките като с плебеи, към този момент не съществува тъкмо в този тип. Но към момента има кастова система, която се демонстрира по разнообразни способи, в това число и в униформите, които не са променяни от ХIХ век и се състоят от черен костюм в три елементи. Най-добрите спортисти, поети и мислители измежду учениците получават право да прибавят към униформата си вратовръзка или папийонка. А crème de la crème се отличават с това, че имат сребърни копчета на костюмите. Другите пансиони от дълго време са изоставили тези обичаи, само че те се съблюдават и до през днешния ден в Итън.
В колежа се научих да изучавам, само че и да се опасявам от неуспеха, споделя Никълсън. И признава, че е платил висока цена за това. Трябваха ми години, с цел да възвръща у себе си качества, които итънската система потискаше, споделя той. Въпреки това обаче твърди, че в случай че би трябвало да учи още веднъж, отново би отишъл в Итън, наследниците му също учат там.
Защото са в добра среда. Векове наред висшата класа във Англия възприема като наложително, че ще изпрати децата и внуците си в Итън или различен сходен интернат нормално на 13-годишна възраст. Мястото в подобен лицей подсигурява освен висококачествено обучение в първокласна среда - с курсове по голф, езда, звукозаписно студио, спектакъл и стрелбище. То предлага на учениците и авторитетна мрежа от другари и познати, на които ще могат да разчитат до края на живота си - мрежа, която доминира във всяка сфера на английското общество. Точно като при феодализма приключилите най-елитните пансиони като Итън, Чартърхауз, Хароу, Мърчант Тейлърс, Ръгби, Сейнт Пол, Шрусбъри, Уестминстър и Уинчестър, наследяват пари, статут и въздействие.
Това си има цена. От 1980 година до момента таксата за образование се е нараснала приблизително три пъти, като през 2017 година в някои колежи минава 40 000 лири стерлинги. В Итън да вземем за пример в тази цена не влизат униформата, учебните екскурзии и други екстри.
Така тези учебни заведения в действителност прекатурват напълно първичната си цел. Първото учебно заведение от този тип - колежът Уинчестър, е учреден през 1382 година от Уилям от Уайкъм, наследник на фермер. Целта му била образованието на 70 деца от небогати фамилии, с цел да им даде опция да се отскубнат от бедността. Крал Хенри Шести основава със същия план Итън в сенките на двореца Уиндзор през 1440 година Понеже тези пансиони били
единствените, отворени за всички деца в империята,
те били наречени публични учебни заведения.
Отличната им известност обаче стартира да притегля от ден на ден и повече богати фамилии, които изпращат децата си да учат там и в подмяна заплащат в началото доброволни такси като дарения. Не след дълго учебните заведения, въодушевени от образеца на фермера Уилям, се поддават на изкушението на парите. В отговор на критиките към системата шефовете стартират да се бранят с аргумента, че учениците са небогати, единствено родителите им са богати. И въпреки да не престават да се назовават публични учебни заведения, те към този момент нямат нищо общо с тях.
В отговор на засилващия се публичен напън доста от близо 2500-те сходни " публични " учебни заведения във Англия през последните години усилват броя на учениците, които одобряват при понижени такси или даже цялостни стипендии. Някои колежи даже се пробват да маскират елитарния си статут, като задължават новоприетите възпитаници да правят общественополезен труд отвън рамките на пансиона. Но множеството от възпитаниците в тези колежи към момента са деца от богати фамилии. В Итън има 73 деца от небогати фамилии и 12 000 от богати или извънредно богати семейства. Последните в множеството случаи не крият пренебрежението си към бедняците.
През образователната 2017-2018 година Итън събира 51 милиона лири стерлинги от образователни такси плюс още няколко милиона за екстри като учебни екскурзии или уроци по музика. Итън има 400 здания, множеството от които са исторически монументи, 175 000 творби на изкуството и скъпи антики. На фона на това голямо благосъстояние Итън, както всички други колежи, се употребява от обилни данъчни облекчения, страната не взема никакви налози върху таксите, които колежите събират. Колежите са регистрирани като благотворителни организации поради " съдействието " си с други прилежащи учебни заведения и това им дава милиарди от данъчни преференции. А съдействието постоянно съществува единствено на книга. Затова частните пансиони не престават да забогатяват, до момента в който същинските публични учебни заведения, финансирани от страната, постоянно не могат да си разрешат съществени разноски поради съкращенията в просветителния бюджет.
Дори Майкъл Гоув, някогашният министър на образованието, който сега приготвя Англия за Брекзит без договорка като министър в кабинета на Джонсън, изрази отвращение от тази неправда. В публикация за " Таймс " през 2017 година той написа, че спонсорираните от страната частни учебни заведения оферират
екстри като петзвездни хотели
Таксите за образование на всички места са над 30 000 лири, което надвишава годишната заплата на множеството британци. " Продължавам да се удивлявам по какъв начин към момента считаме образованието на децата на плутократите и олигарсите за благотворителна активност ", написа той.
През последните години бяха правени няколко опита за промяна на системата, само че всички се провалиха, частично и тъй като тези, които се облагодетелстват от статуквото, са все на основни държавни позиции. Един от 15 британци е приключил частно учебно заведение, само че неправителствената организация " Сатън концерн " откри, че 65 на 100 от всички съдии, 59 на 100 от държавните секретари, 29 на 100 от законодателите са випускници на първокласен интернат. Във всички тези сфери дамите са искрено малцинство.
Последният опит за промяна предприе Тереза Мей, която е приключила държавно учебно заведение. Само 30 на 100 от министрите при нея бяха ученици на частни колежи, което е най-ниският % от десетилетия. Най-голямата неправда във Англия през днешния ден е, че животът ни към момента значително се дефинира не от напъните и гения, а от това от кое място идваш, кои са родителите ти и къде си учил. Това е неправилно, написа в манифеста на Консервативната партия от 2017 година
Образователен апартейд
В ХХI век Англия поддържа система, която няма нищо общо с просветителното тъждество и равни благоприятни условия. В търсене на по-големи облаги множеството от елитните колежи откриват филиали в Китай, Сингапур, Дубай и ОАЕ и оферират на децата на елита там най-хубавото допустимо обучение. Междувременно мантрата за обществена подвижност във Англия си остава все по този начин куха. Децата през днешния ден имат по-малко благоприятни условия да пробият през класовите и кариерните бариери, в сравнение с са имали дедите им през 50-те, писа Робърт Веркайк в книгата си " Posh Boys. "
Не е учудващо, че гневът против елита се ожесточава. Това способства и за резултата от референдума за Брекзит преди 3 година, който хвана неподготвени Дейвид Камерън, политическата класа, английските бизнес водачи, медиите и даже главния поборник за Брекзит Борис Джонсън.
Ник Дъфъл не е сюрпризиран. Учениците в елитните пансиони напущат домовете и фамилиите си прибързано, с цел да се борят за оцеляване в среда на напън и унижения, споделя 70-годишният психотерапевт Ник Дъфъл. Често детето в тях се заключва и те прибързано се трансформират в псевдовъзрастни. Англия
се ръководи от деца в тела на възрастни,
за които политиката не е нищо повече от завладяваща игра, споделя той.
Това е забавна догадка, изключително в случай че се вгледаме в днешните ръководещи - Борис Джонсън с разрошената му коса, Джейкъб Рийс-Мог, който продължава да е разпален по фотоси с бавачката си, Дейвид Камерън, който подви опашка и се покри след бруталната си загуба през 2016 година, Найджъл Фарадж, който наподобява на оживял воин от семейство Симпсън.
Днес даже значително консерватори се усещат неловко от обстоятелството, че партията им губи връзка с действителността. През 2012 година, след години на брутално стягане на коланите, консервативната депутатка Надин Дорис разказа Дейвид Камерън и финансовия министър Джордж Осбърн, и двамата ученици на елитни пансионатни колежи, като " две арогантни момчета, които не знаят цената на млякото и нямат благосклонност, нито предпочитание да схванат по какъв начин живеят останалите - това е закононарушение ".
Определението й би могло да се отнесе и към Борис Джонсън, по това време кмет на Лондон, който наскоро не можа да каже каква е минималната заплата във Англия. Но предложи проект за понижаване на налозите на най-богатите 10 % от популацията. Дори десноцентристкото списание " Икономист " написа, че " Англия се ръководи от самовъзпроизвеждаща се клика, която възнаграждава участието в клуба и слага самоувереността над компетентността ".
Вероятно поради самоувереността и преимуществата, от които се употребяват, тези хора не се тормозят от Брекзит без договорка. Не те ще платят цената за това. Членовете на тази клика знаят, че ще се измъкнат, както постоянно. На това са ги учили.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ