Осъдени на почит и незабрава
В мразовитата заран на 1 февруари 1945 година в Централните софийски гробища са разстреляни, заровени в безименна яма и посипани със сгур 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители и 47 генерали и старши офицери от Българската войска. По зла комунистическа подигравка на 1 февруари 1945 година са убити най-вече висши и старши офицери в цялата ни история!
В късния следобяд на 1 февруари 1945 година пред постройката на Съдебната палата са проведени хибридни манифестации, на които дами с преди малко ушити черни рокли развяват червени флагове и черни плакати с един-единствен надпис: „ Смърт!”.
Разбира се, сборището е режисирано по руски пример за да не се разреши рандеву на обречените с роднините, да бъдат доохулени към този момент наказаните държавни и политически дейци, сталинската кланица да бъде възвеличана като празненство на правдата и на правото, за следващ път да бъде излъгана европейската общност, както и да не бъдат позволени многочислените задгранични наблюдаващи да видят и да чуят последните думи на наказаните.
В черната заран на 1 февруари 1945-а е осъществена
най-масовата екзекуция
на политически, стопански и боен хайлайф в страна от Европейския континент!
Кой си е разрешил да подмени Бога и да лишава живота на стотици, а преди този момент на десетки хиляди човешки същества?
Болшевишкият тоталитарен комунистически ред, донесен върху щиковете на Червената войска, намира у нас усърдни подизпълнители, които под диктовката на Сталин и Димитров потопяват Отечеството ни в кръв.
Незаконният „ национален “ съд е призован с единствената цел да облече в юридически дрипи предумишлената кавга на Империята на Злото с цвета на българската нация. Със стахановски темпове болшевишкият съд произнася смъртни присъди против 2 730 българи, а други 305 души са „ помилвани “ с пожизнен затвор. Около 200 от наказаните на гибел са избити преди началото на правосъдните процеси, само че са съдени пост мортем, с цел да бъде иззето имуществото им, а децата и внуците им да бъдат дамгосани с проклятието „ потомци на врагове на народа “.
Някак апропо са изселени 4 325 фамилии на близки на избитите, като общият брой на ощастливените несретници доближава 12 000 души. Конфискувани са повече от 200 предприятия, голям брой недвижими парцели и движимости.
Преди това в черните септемврийски и октомврийски нощи на 1944-а без съд и присъда са избити десетки хиляди други светли персони: учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, бизнесмени. Отворена е най-зловещата страница в хилядолетната българска история.
77 години от този момент.
Ала България продължава да се върти в цикъла на минало несвършващо със стотици „ монументи “ на руските убийци и на усърдни локални главорези. Техните имена към момента носят регионални центрове, градове и села, основни улищи, военни учебни заведения, лечебни заведения и трагични театри.
Докога, жители на Обединена Европа?
Нима в днешна Германия някой би могъл да уточни най-малко една задънена уличка или затънтено село, носещи името на Хитлер, Химлер, Гьоринг или Борман?
В момента повече от 100 000 потомци на сталинските пълчища са струпани към границите на свободна и героична Украйна, подготвени да я освобождават за следващ път, да й донесат четвърти Гладомор, за избият надалеч повече от към този момент починалите 14 000 украински патриоти.
Днес наследниците на съдиите и прокурорите от така наречен национален съд още веднъж ни пеят приспивната песничка да не надигаме глава, да не се пъхаме сред шамарите, да се снишим и да си траем, до момента в който отмине бурята.
Идейни следовници и генетични почитатели на лозунга „ Сталин, Тито, Димитров! “ с научни термини се пробват да ни пробутат мантрата, че няма за какво да разчитаме на „ непознати “ натовски войски, че сегашната Българска войска, съсипвана, невъоръжена и недообучена заради късогледата политика на същите „ стратези “, с чудодейно преобразяване ще покрие целия периметър от задачи и рубежи, с цел да отбрани националния суверенитет.
Днес за следващ път
слушаме арии на подмяната вместо Одата на европейската взаимност
или най-малко умерените акомпанименти на осмислена, смислена и съдържателна смяна.
За следващ път синове и внуци на дейни борци и на пасивни перестройчици се пробват да издърпат страната ни от талвега на евроатлантическата цивилизация и да ни напъхат в блатото на евразийското мракобесие, на сталинското лукавство и на московското православие.
Отдавна е време да изхвърлим от битието си паметниците на армията-окупатор, на шумкарите-джелати, на „ възродители “ и на интернационалисти, обилно дарявали парченца от българското землище на кръвните ни душмани.
Отколе трябваше да се сберем и да решим национални въпроси,
които висят със страшна мощ в битието и съзнанието ни, във все по този начин недописаната, крита и изгаряна, погребвана и посипвана със сгур национална история.
С праведния живот и с мъченическата си гибел тези почтени българи, чиито имена ни гледат от стените на Мемориала, ни подсещат, че имаме неуреден дълг към тяхната памет, дело и живот.
Че сме длъжни да довършим наченатото от тях, да сбъднем фантазиите им, да умножим обичта им, да се докоснем до духовния им растеж, да споим душевните им пориви със своите.
Без да реализираме възрожденския блян за европейска, просперираща, демократична България, пълностоен и заслужен член на Европейски Съюз и НАТО, сенките на святите ни предшественици няма да намерят покой в Отвъдното, а ние ще останем маломерно, изгубено в дебрите на перестройки и подправени промени потомство, излъгало очакванията и заветите на дедите си.
Поклон пред делото и паметта на българските герои и мъченици, посечени от брадвата на най-безмилостния тоталитарен строй!
Сполай на всички български жители, на политически и публични дейци, учени и воини, европейски депутати и народни представители, мъже и дами, живи очевидци и жертви на репресии, които за следващ път се сбират пред храм-паметника на българския Холокост!
В късния следобяд на 1 февруари 1945 година пред постройката на Съдебната палата са проведени хибридни манифестации, на които дами с преди малко ушити черни рокли развяват червени флагове и черни плакати с един-единствен надпис: „ Смърт!”.
Разбира се, сборището е режисирано по руски пример за да не се разреши рандеву на обречените с роднините, да бъдат доохулени към този момент наказаните държавни и политически дейци, сталинската кланица да бъде възвеличана като празненство на правдата и на правото, за следващ път да бъде излъгана европейската общност, както и да не бъдат позволени многочислените задгранични наблюдаващи да видят и да чуят последните думи на наказаните.
В черната заран на 1 февруари 1945-а е осъществена
най-масовата екзекуция
на политически, стопански и боен хайлайф в страна от Европейския континент!
Кой си е разрешил да подмени Бога и да лишава живота на стотици, а преди този момент на десетки хиляди човешки същества?
Болшевишкият тоталитарен комунистически ред, донесен върху щиковете на Червената войска, намира у нас усърдни подизпълнители, които под диктовката на Сталин и Димитров потопяват Отечеството ни в кръв.
Незаконният „ национален “ съд е призован с единствената цел да облече в юридически дрипи предумишлената кавга на Империята на Злото с цвета на българската нация. Със стахановски темпове болшевишкият съд произнася смъртни присъди против 2 730 българи, а други 305 души са „ помилвани “ с пожизнен затвор. Около 200 от наказаните на гибел са избити преди началото на правосъдните процеси, само че са съдени пост мортем, с цел да бъде иззето имуществото им, а децата и внуците им да бъдат дамгосани с проклятието „ потомци на врагове на народа “.
Някак апропо са изселени 4 325 фамилии на близки на избитите, като общият брой на ощастливените несретници доближава 12 000 души. Конфискувани са повече от 200 предприятия, голям брой недвижими парцели и движимости.
Преди това в черните септемврийски и октомврийски нощи на 1944-а без съд и присъда са избити десетки хиляди други светли персони: учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, бизнесмени. Отворена е най-зловещата страница в хилядолетната българска история.
77 години от този момент.
Ала България продължава да се върти в цикъла на минало несвършващо със стотици „ монументи “ на руските убийци и на усърдни локални главорези. Техните имена към момента носят регионални центрове, градове и села, основни улищи, военни учебни заведения, лечебни заведения и трагични театри.
Докога, жители на Обединена Европа?
Нима в днешна Германия някой би могъл да уточни най-малко една задънена уличка или затънтено село, носещи името на Хитлер, Химлер, Гьоринг или Борман?
В момента повече от 100 000 потомци на сталинските пълчища са струпани към границите на свободна и героична Украйна, подготвени да я освобождават за следващ път, да й донесат четвърти Гладомор, за избият надалеч повече от към този момент починалите 14 000 украински патриоти.
Днес наследниците на съдиите и прокурорите от така наречен национален съд още веднъж ни пеят приспивната песничка да не надигаме глава, да не се пъхаме сред шамарите, да се снишим и да си траем, до момента в който отмине бурята.
Идейни следовници и генетични почитатели на лозунга „ Сталин, Тито, Димитров! “ с научни термини се пробват да ни пробутат мантрата, че няма за какво да разчитаме на „ непознати “ натовски войски, че сегашната Българска войска, съсипвана, невъоръжена и недообучена заради късогледата политика на същите „ стратези “, с чудодейно преобразяване ще покрие целия периметър от задачи и рубежи, с цел да отбрани националния суверенитет.
Днес за следващ път
слушаме арии на подмяната вместо Одата на европейската взаимност
или най-малко умерените акомпанименти на осмислена, смислена и съдържателна смяна.
За следващ път синове и внуци на дейни борци и на пасивни перестройчици се пробват да издърпат страната ни от талвега на евроатлантическата цивилизация и да ни напъхат в блатото на евразийското мракобесие, на сталинското лукавство и на московското православие.
Отдавна е време да изхвърлим от битието си паметниците на армията-окупатор, на шумкарите-джелати, на „ възродители “ и на интернационалисти, обилно дарявали парченца от българското землище на кръвните ни душмани.
Отколе трябваше да се сберем и да решим национални въпроси,
които висят със страшна мощ в битието и съзнанието ни, във все по този начин недописаната, крита и изгаряна, погребвана и посипвана със сгур национална история.
С праведния живот и с мъченическата си гибел тези почтени българи, чиито имена ни гледат от стените на Мемориала, ни подсещат, че имаме неуреден дълг към тяхната памет, дело и живот.
Че сме длъжни да довършим наченатото от тях, да сбъднем фантазиите им, да умножим обичта им, да се докоснем до духовния им растеж, да споим душевните им пориви със своите.
Без да реализираме възрожденския блян за европейска, просперираща, демократична България, пълностоен и заслужен член на Европейски Съюз и НАТО, сенките на святите ни предшественици няма да намерят покой в Отвъдното, а ние ще останем маломерно, изгубено в дебрите на перестройки и подправени промени потомство, излъгало очакванията и заветите на дедите си.
Поклон пред делото и паметта на българските герои и мъченици, посечени от брадвата на най-безмилостния тоталитарен строй!
Сполай на всички български жители, на политически и публични дейци, учени и воини, европейски депутати и народни представители, мъже и дами, живи очевидци и жертви на репресии, които за следващ път се сбират пред храм-паметника на българския Холокост!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ