Московският патриарх отказва да признае промените в Устава на Украинската православна църква
В Москва преди два дни се организира изключително съвещание на синода на Московска патриаршия, отдадено единствено на решенията на поместния Събор на УПЦ в Киев от 27 май, оповестява Двери.
Изразената позиция е по-твърда от декларираната директно в деня на Киевския събор от Волоколамския митрополит Иларион. Московска патриаршия не признава решенията на събора, доколкото те би трябвало да бъдат утвърдени от Московския патриарх. Промените в Устава не са били обсъждани, защото „ още не са оповестени публично “.
Изразява се неодобрение, че Московският патриарх Кирил не се загатва на свещенодействие в „ някои епархии “. Това съгласно него е основало разделяне в Украинската черква и опонира на църковните догми. Споменати са общо „ каноните на Двукратния събор “, като евентуално се има поради Правило 15 на Константинополския събор (861 г.) по отношение на епископите и митрополитите, които се осмелят „ да пресечен общение с патриарха си и не загатват, съгласно както е несъмнено и открито, името му на божествени служби “. Споменаването на този канон е намек за допустимо сгъстяване на позицията на Москва.
Руският патриарх „ демонстрира схващане и безрезервна поддръжка “ за тежкото състояние на пастирите и християните в Украйна, което е породено от: разколниците, локалните управляващи, медиите и екстремистки организации. Руските войски не са упоменати като проблем.
Патриархът се пази от обвиняването на украинските епископи, които обявиха, въпреки и в напълно мека форма, че „ показват противоречие с позицията на Московския патриарх за войната “. Той декларира, че съчувства на всички, които „ са наранени от бедата “ и е призовавал „ да се заобикалят жертвите измежду цивилното население “.
И по-конкретно в решението на московския синод се споделя:
1. Изразяваме цялостна поддръжка и схващане към архипастирите, пастирите, монасите и миряните на Украинската православна черква, която е подложена на невиждан напън от страна на представители на разцепнически структури, локални управляващи, медии, екстремистки организации и националистическата част от обществото.
2. Призоваме цялата Руска православна черква към гореща молитва за подсилване на нашите братя в Украйна, да им се подари геройство и Божия помощ в ежедневната работа по християнското удостоверение.
3. Отбелязваме, че статутът на Украинската православна черква е избран в грамотата на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий II от 27 октомври 1990 година
4. Отбелязваме, че допълненията и промените на Устава на Украинската православна черква, признати от събора на Украинската православна черква, би трябвало да бъдат прегледани по открития ред за сходството им с посочената грамота и с Устава на Руската православна черква, съгласно който тези допълнения и промени би трябвало да бъдат показани на патриарха на Москва и цяла Русия за утвърждение.
5. Подчертаваме, че Московският и на цяла Русия патриарх Кирил с най-дълбоко състрадание към всички наранени от бедата неведнъж е призовавал да се направи всичко допустимо, с цел да се избегнат жертвите измежду цивилното население, и всички членове на Руската православна черква да се молят откровено за бързото възобновяване на мира и да окажат цялата допустима помощ на всички наранени, в това число на бежанците, хората, останали без дом и средства за прехранване.
6. Изразяваме страдание, че в редица епархии на Украинската православна черква е прекъснато споменаването на патриарха на Москва и цяла Русия, което към този момент е провокирало разделяне в Украинската православна черква и което опонира на Правило 15 на Двукратния събор.
7. Засвидетелстваме, че цялата Руска православна черква се моли за опазване на единството на Църквата и за преустановяване на кръвопролитията допустимо най-скоро.
Интересна детайлност е, че във фоторепортажа от съвещанието като намек е включена фотография от заседателната зала с портретите на непрекъснатите членове на Св. Синод, измежду които до момента беше и митр. Онуфрий. /БГНЕС
Изразената позиция е по-твърда от декларираната директно в деня на Киевския събор от Волоколамския митрополит Иларион. Московска патриаршия не признава решенията на събора, доколкото те би трябвало да бъдат утвърдени от Московския патриарх. Промените в Устава не са били обсъждани, защото „ още не са оповестени публично “.
Изразява се неодобрение, че Московският патриарх Кирил не се загатва на свещенодействие в „ някои епархии “. Това съгласно него е основало разделяне в Украинската черква и опонира на църковните догми. Споменати са общо „ каноните на Двукратния събор “, като евентуално се има поради Правило 15 на Константинополския събор (861 г.) по отношение на епископите и митрополитите, които се осмелят „ да пресечен общение с патриарха си и не загатват, съгласно както е несъмнено и открито, името му на божествени служби “. Споменаването на този канон е намек за допустимо сгъстяване на позицията на Москва.
Руският патриарх „ демонстрира схващане и безрезервна поддръжка “ за тежкото състояние на пастирите и християните в Украйна, което е породено от: разколниците, локалните управляващи, медиите и екстремистки организации. Руските войски не са упоменати като проблем.
Патриархът се пази от обвиняването на украинските епископи, които обявиха, въпреки и в напълно мека форма, че „ показват противоречие с позицията на Московския патриарх за войната “. Той декларира, че съчувства на всички, които „ са наранени от бедата “ и е призовавал „ да се заобикалят жертвите измежду цивилното население “.
И по-конкретно в решението на московския синод се споделя:
1. Изразяваме цялостна поддръжка и схващане към архипастирите, пастирите, монасите и миряните на Украинската православна черква, която е подложена на невиждан напън от страна на представители на разцепнически структури, локални управляващи, медии, екстремистки организации и националистическата част от обществото.
2. Призоваме цялата Руска православна черква към гореща молитва за подсилване на нашите братя в Украйна, да им се подари геройство и Божия помощ в ежедневната работа по християнското удостоверение.
3. Отбелязваме, че статутът на Украинската православна черква е избран в грамотата на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий II от 27 октомври 1990 година
4. Отбелязваме, че допълненията и промените на Устава на Украинската православна черква, признати от събора на Украинската православна черква, би трябвало да бъдат прегледани по открития ред за сходството им с посочената грамота и с Устава на Руската православна черква, съгласно който тези допълнения и промени би трябвало да бъдат показани на патриарха на Москва и цяла Русия за утвърждение.
5. Подчертаваме, че Московският и на цяла Русия патриарх Кирил с най-дълбоко състрадание към всички наранени от бедата неведнъж е призовавал да се направи всичко допустимо, с цел да се избегнат жертвите измежду цивилното население, и всички членове на Руската православна черква да се молят откровено за бързото възобновяване на мира и да окажат цялата допустима помощ на всички наранени, в това число на бежанците, хората, останали без дом и средства за прехранване.
6. Изразяваме страдание, че в редица епархии на Украинската православна черква е прекъснато споменаването на патриарха на Москва и цяла Русия, което към този момент е провокирало разделяне в Украинската православна черква и което опонира на Правило 15 на Двукратния събор.
7. Засвидетелстваме, че цялата Руска православна черква се моли за опазване на единството на Църквата и за преустановяване на кръвопролитията допустимо най-скоро.
Интересна детайлност е, че във фоторепортажа от съвещанието като намек е включена фотография от заседателната зала с портретите на непрекъснатите членове на Св. Синод, измежду които до момента беше и митр. Онуфрий. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ