В момента се реализира огромна технологична трансформация, подобна на тази,

„ В момента се осъществя голяма софтуерна промяна, сходна на тази, която се случи в края на 90-те години ”, съобщи Доброслав Димитров (вдясно), ръководител на УС на БАСКОМ (снимка: БАСКОМ)

ИКТ промишлеността, в която софтуерният бранш е водещ, има упоритостта в идващите пет години да заеме първото място по доходи в българската стопанска система. Това обаче няма да сe случи, в случай че обезпечаването на гении за промишлеността не стане цялостен приоритет, оповестиха от БАСКОМ при показване на обичайния годишен отчет на асоциацията.

Софтуерният бранш ще е структуроопределящ поради ускорената цифровизация на бизнеса и обществения бранш. Той ще бъде в основата на конкурентоспособността на всички промишлености и ще дърпа стопанската система напред, компенсирайки финансови рецесии, инфлация и застой, счита асоциацията, базирайки се на историческите натрупвания и трендовете, които следи БАСКОМ Барометър.

За да може софтуерният бранш да осъществя всичко това дружно с целия запас на ИКТ промишлеността, е сериозно значимо обезпечаването на гений посредством смели промени в образованието, включително основаване на най-малко 10 софтуерни учебни заведения, съответни вложения за STEM в Националния проект за възобновяване и резистентност, както и с цялостна политика за привличане на фрагменти от чужбина посредством ускорение на процедурата за издаване на сини карти и съответна данъчно-осигурителната рамка.

„ В момента се осъществя голяма софтуерна промяна, сходна на тази, която се случи в края на 90-те години, когато интернет стана наличен за всички и преобрази международната стопанска система. През 2023 година навлизането на изкуствения разсъдък ще се разгърне във всяка една сфера на икономическия живот по метод, който към този момент не е на хартия и в академичната сфера. Това ще трансформира стопанската система по този начин, че ще е доста мъчно да предвидим какво тъкмо ще се случи, само че знаем, че ще се случи доста бързо ”, съобщи Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.

Софтуерният бранш всяка година пораства с големи проценти, а от следващата година този растеж ще е още по-експоненциален, сочат данните от БАСКОМ Барометър. „ Но цялата българска стопанска система или ще настигне останалите страни, или ще изостане отчайващо ”, предизвести Димитров.
още по темата
Министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов също има вяра, че е изцяло допустимо софтуерният бранш до пет години да е на челните места по доходи в стопанската система, и очерта значими проблеми, с които страната следва да се ангажира:

„ Трябва да се съсредоточим върху изискванията за развиване на софтуерните компании, които към този момент са в България, привличането на фрагменти за бранша и по какъв начин да преодолеем тази пропаст сред ИТ сектора, който е на международно равнище, и българските дребни и междинни предприятия, които са на последни места по цифровизация. Това, че едни вършат международни нововъведения, а други нямат даже интернет уебсайт, е сериозен проблем, по който би трябвало да работим ”, сподели министърът.

Според него, ускорение на процедурата за синя карта за привличане на гении от трети страни е доста значима, защото е най-краткосрочното решение на казуса с неналичието на фрагменти за бранша. „ Но това би трябвало да се случва дружно с политиките по връщане на българи от чужбина и привличане на хора, които да оценят България като марка и като положително място за живеене, не просто за правене на кариера ”, акцентира Стоянов.

25,9%  е предстоящият растеж на приходите на бранша, достигайки 7,34 милиарда лева за приключващата 2022 година За миналата 2021 година растежът е 1,22 милиарда лева по отношение на миналата 2020 година, като за последните 10 години секторът е нараснал над 6 пъти оперативните си доходи. За 2021 година още веднъж главният % от приходите – над 80%  – е от експорт, сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, направен от организация CBN-Pannoff, Stoytcheff&Co, и резултати от вътрешно изследване измежду членовете на асоциацията.

През 2022 година упованията са софтуерният бранш да доближи 4,5% по отношение на Брутният вътрешен продукт на България, като за последните 10 години делът се е нараснал тройно. Този триумф се реализира с едвам 50 000 заети чиновници в бранша, което ясно потвърждава, че техният принос за българската стопанска система е забележителен. Прогнозата е през 2022 година софтуерният отрасъл да внесе в бюджета 214 млн. лева повече налози и такси спрямо 2021 година, когато секторът е съдействал за националния бюджет с общо 1,055 милиарда лева данъчни приходи.

„ Отделно към директните налози би трябвало да прибавим приноса в косвените налози – консумации, Данък добавена стойност, акцизи. Всички знаем, че софтуерният бранш е водеща мощ в доста други браншове като недвижими парцели, туризъм, развлечения. Без нас тези браншове биха имали сериозен проблем в развиването си. В допълнение,  софтуерният бранш е един от дребното в българската стопанска система, който е напълно на ярко. Ние от дълго време сме се разделили с българската фантазия да крием налози и това следва да е норма за всички ”, означи Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.

Близо 3 милиарда лева ще доближат данъчните приходи от софтуерния бранш в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която планува още до 2026 година приходите на бранша да надвишават 15 милиарда лева, а нови 34 000 гении ще са нужни на софтуерните компании. Не е ясно обаче от кое място ще дойдат те.

„ Ние би трябвало да прибавяме по 5-6 хиляди работни места всяка една година, а през 2026 година те ще са 9 хиляди единствено за софтуерния бранш, без да броим всички останали браншове, в които са нужни ИТ експерти и софтуеристи, включително обществената администрация. Ако чакаме тези гении да дойдат от университетите, това няма да се случи, защото от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 индивида годишно да приключват специалности, които са свързани със софтуерната промишленост. Въпреки, че има доста частни начинания и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение ”, разяснява Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Именно достъпът до гении е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят отрицателно на възходящото им развиване. Другите са: процесите в националната и световната стопански системи, държавната политика, конкуренцията и следствията от Covid-19.