Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна
В момента моето театрално семейство е във Варна. Това съобщи режисьорката Вера Немирова в изявление пред Виолета Тончева.
29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с интернационално самопризнание и непрекъснат посетител режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния ѝ креативен живот уговорките следват бързо един след различен и по този начин се събраха няколко министър председатели преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.
Може би да загатна на първо време майсторския клас в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ с моцартова стратегия „ В очакванена Моцарт “, която показахме в МФ „ Моцартови празници “ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг стартира с „ Кармен “ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „ Дон Карлос “ от Верди. Успяхме да го осъществяваме след дълго очакване, премиерата трябваше да излезе още през 2020 година, само че пандемията попречи. През януари 2022 година имах възстановка на „ Дама Пика “ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една режисура, която от 2007 година не е слязла от афиша на оперния спектакъл. Сега представихме „ Дама Пика “ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и доста забавни съветски солисти от Мариински спектакъл. Имах щастието да работя с тях, тъй като след войната, знаете, се постановиха ограничавания.
После пристигна варненската „ Дама Пика “, оперната кулминационна точка в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.
„ Дама Пика “ във Варна сложих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния спектакъл, в границите на ММФ „ Варненско лято “. Следващото заглавие, върху което работих, беше „ Ариадна на Наксос “ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планувани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.
Завиден брой постановки за малко време, с който в действителност си направихте прекрасен подарък за рождения ден. Кажете, по какъв начин постигате яркото модерно виждане, особено за режисьорския Ви жанр?
Когато искаш да осъвремениш една творба, би трябвало на първо време да я анализираш и да потърсиш актуалните трендове в историята и взаимоотношенията сред персонажите. Не става дума единствено за една модерна визия, а най-много за един нов прочит, за един нов роман, към който да се подреждат картините. Как да намериш верния ключ към наличието, това е главен въпрос. Режисьорът, дружно с композитора и либретиста, пресъздава по нов метод творбата, адресирайки го към съвременника.
Как предизвиквате артистите да бъдат достоверни в интерпретацията си?
Непрекъснато ги предизвиквам и желая от тях преди всичко да мислят. Обсъждаме самата история, облиците, логиката на психиката на героите. Репетициите протичат като един непрестанен умствен развой и разговор сред нас, в който изисквам от артистите да включат своя персонален и житейски опит. Тогава и тяхното преобразяване става по-осезаемо, по-изстрадано, по-автентично.
В креативната Ви биография има към този момент няколко заглавия, които преди Вас е поставял и татко Ви Евгени Немиров. Това издирван метод ли е?
Наистина се стремя към това, само че от време на време се получава инцидентно. По мотив 50-годишния празник от гостуването на Дмитрий Шостакович в България, през 2015 година направих в Русе „ Катерина Измайлова “, която татко ми е сложил за пръв път в България в Русенската опера. Но не знаех да вземем за пример, че той е сложил и „ Момичето от Златния запад “ за пръв път в България, също в Русе. Разбрах го, когато през 2008 година работех върху същата творба в Софийска опера и балет. По това време открих у дома едно тесте остарели писма на баща до майка му, баба ми Вера, в които той споделя своите режисьорски мисли и терзания като млад режисьор. Установих, че двамата сме минавали по едни и същи пътеки и това доста ме развълнува. Загубих татко си, когато бях прекомерно дребна и желаех по някакъв метод, избирайки неговата специалност, да се доближа до неговата комплицирана персона.
Неотдавна напълно инцидентно срещнах сина на Апостол Карамител и Маргарита Дупаринова Момчил. Ние сме фамилни другари от дълги години. Във филмовия фестивал „ Златна роза “ демонстрираха оня ден кино лентата „ Рицар без ризница “, като респект към паметта на татко му и на режисьора на кино лентата Борислав Шаралиев. В това препредаване на генетичната памет, на генетичния код през поколенията има нещо изключително и магнетично. Много забавно е, че двамата с Момчил се срещнахме години по-късно тъкмо в този миг във Варна.
Варна преди години среща и Вашите родители – режисьора Евгени Немиров и Соня Дойчинова, която извършва основната роля в неговата режисура „ Графиня Марица “. Вашата „ Графиня Марица “ на същата сцена, половин век по-късно, беше един хубав реверанс към предишното.
Да, тогава бяхме дружно със Соня, тя като драматург доста ми помагаше. Сега ми липсва, обичам да чувам нейния глас, постоянно си пущам клипчета с нея. А на нашата „ Графиня Марица “ доста се веселя, една доста мощна и жизнерадостна режисура, която Варненската опера е присъединила още веднъж в афиша си на 4 ноември. „ Графиня Марица “ бе призната доста добре и на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, където пък през тази година отива „ Дама Пика “. „ Дама Пика “ ме срещна прочее и с маестро Павел Балев в първия ни креативен план. Вторият ще бъде „ Хитрата лисичка “ от Яначек. По този мотив доведох в този момент със себе си художничката на плана Димана Латева, приключила в Берлин сценография и архитектура. На техническата конференция през вчерашния ден представихме продукцията на Оперния спектакъл в Рощок, в който майка ми беше солистка. Рощок е побратимен град на Варна и аз взех решение да съживя тази традиция. Смятам, че е добре такива остарели обичаи да се предизвикват.
Варна, Варненската опера и Вера Немирова - става известно - имат значително общи пресечни точки във времето.
Затова избрах да отбележа моя рожден ден не другаде, а във Варненската опера. Човек постоянно се замисля къде би било най-добре да чества този значим за него ден, какво остава за кръгла годишнина. Живея в Берлин и в София, можех там да чествам, само че избрах Варна, тъй като сега тук е моето театрално семейство. Чувствам артистите на Варненската опера извънредно близки и бих желала този мой персонален празник да го споделя точно с тях. На празненството е поканен целия екип и се веселя, се че ще бъда тъкмо в това варненско обграждане.
Мисля, че Варненската опера откри във Ваше лице своя дълго чакан режисьор, тъй че възприятията са взаимни и екипът, също с наслада, ще се отзове на поканата. Последен въпрос – защо мечтае Вера Немирова на рождения си ден?
Да има мир. Да бъдем здрави, да няма епидемии. Да творим. Да бъдем дружно в нашата идея за изкуството.
Нека това бъдат и нашите пожелания! Честит рожден ден, Вера Немирова! Респект и овации!
29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с интернационално самопризнание и непрекъснат посетител режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния ѝ креативен живот уговорките следват бързо един след различен и по този начин се събраха няколко министър председатели преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.
Може би да загатна на първо време майсторския клас в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ с моцартова стратегия „ В очакванена Моцарт “, която показахме в МФ „ Моцартови празници “ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг стартира с „ Кармен “ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „ Дон Карлос “ от Верди. Успяхме да го осъществяваме след дълго очакване, премиерата трябваше да излезе още през 2020 година, само че пандемията попречи. През януари 2022 година имах възстановка на „ Дама Пика “ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една режисура, която от 2007 година не е слязла от афиша на оперния спектакъл. Сега представихме „ Дама Пика “ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и доста забавни съветски солисти от Мариински спектакъл. Имах щастието да работя с тях, тъй като след войната, знаете, се постановиха ограничавания.
После пристигна варненската „ Дама Пика “, оперната кулминационна точка в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.
„ Дама Пика “ във Варна сложих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния спектакъл, в границите на ММФ „ Варненско лято “. Следващото заглавие, върху което работих, беше „ Ариадна на Наксос “ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планувани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.
Завиден брой постановки за малко време, с който в действителност си направихте прекрасен подарък за рождения ден. Кажете, по какъв начин постигате яркото модерно виждане, особено за режисьорския Ви жанр?
Когато искаш да осъвремениш една творба, би трябвало на първо време да я анализираш и да потърсиш актуалните трендове в историята и взаимоотношенията сред персонажите. Не става дума единствено за една модерна визия, а най-много за един нов прочит, за един нов роман, към който да се подреждат картините. Как да намериш верния ключ към наличието, това е главен въпрос. Режисьорът, дружно с композитора и либретиста, пресъздава по нов метод творбата, адресирайки го към съвременника.
Как предизвиквате артистите да бъдат достоверни в интерпретацията си?
Непрекъснато ги предизвиквам и желая от тях преди всичко да мислят. Обсъждаме самата история, облиците, логиката на психиката на героите. Репетициите протичат като един непрестанен умствен развой и разговор сред нас, в който изисквам от артистите да включат своя персонален и житейски опит. Тогава и тяхното преобразяване става по-осезаемо, по-изстрадано, по-автентично.
В креативната Ви биография има към този момент няколко заглавия, които преди Вас е поставял и татко Ви Евгени Немиров. Това издирван метод ли е?
Наистина се стремя към това, само че от време на време се получава инцидентно. По мотив 50-годишния празник от гостуването на Дмитрий Шостакович в България, през 2015 година направих в Русе „ Катерина Измайлова “, която татко ми е сложил за пръв път в България в Русенската опера. Но не знаех да вземем за пример, че той е сложил и „ Момичето от Златния запад “ за пръв път в България, също в Русе. Разбрах го, когато през 2008 година работех върху същата творба в Софийска опера и балет. По това време открих у дома едно тесте остарели писма на баща до майка му, баба ми Вера, в които той споделя своите режисьорски мисли и терзания като млад режисьор. Установих, че двамата сме минавали по едни и същи пътеки и това доста ме развълнува. Загубих татко си, когато бях прекомерно дребна и желаех по някакъв метод, избирайки неговата специалност, да се доближа до неговата комплицирана персона.
Неотдавна напълно инцидентно срещнах сина на Апостол Карамител и Маргарита Дупаринова Момчил. Ние сме фамилни другари от дълги години. Във филмовия фестивал „ Златна роза “ демонстрираха оня ден кино лентата „ Рицар без ризница “, като респект към паметта на татко му и на режисьора на кино лентата Борислав Шаралиев. В това препредаване на генетичната памет, на генетичния код през поколенията има нещо изключително и магнетично. Много забавно е, че двамата с Момчил се срещнахме години по-късно тъкмо в този миг във Варна.
Варна преди години среща и Вашите родители – режисьора Евгени Немиров и Соня Дойчинова, която извършва основната роля в неговата режисура „ Графиня Марица “. Вашата „ Графиня Марица “ на същата сцена, половин век по-късно, беше един хубав реверанс към предишното.
Да, тогава бяхме дружно със Соня, тя като драматург доста ми помагаше. Сега ми липсва, обичам да чувам нейния глас, постоянно си пущам клипчета с нея. А на нашата „ Графиня Марица “ доста се веселя, една доста мощна и жизнерадостна режисура, която Варненската опера е присъединила още веднъж в афиша си на 4 ноември. „ Графиня Марица “ бе призната доста добре и на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, където пък през тази година отива „ Дама Пика “. „ Дама Пика “ ме срещна прочее и с маестро Павел Балев в първия ни креативен план. Вторият ще бъде „ Хитрата лисичка “ от Яначек. По този мотив доведох в този момент със себе си художничката на плана Димана Латева, приключила в Берлин сценография и архитектура. На техническата конференция през вчерашния ден представихме продукцията на Оперния спектакъл в Рощок, в който майка ми беше солистка. Рощок е побратимен град на Варна и аз взех решение да съживя тази традиция. Смятам, че е добре такива остарели обичаи да се предизвикват.
Варна, Варненската опера и Вера Немирова - става известно - имат значително общи пресечни точки във времето.
Затова избрах да отбележа моя рожден ден не другаде, а във Варненската опера. Човек постоянно се замисля къде би било най-добре да чества този значим за него ден, какво остава за кръгла годишнина. Живея в Берлин и в София, можех там да чествам, само че избрах Варна, тъй като сега тук е моето театрално семейство. Чувствам артистите на Варненската опера извънредно близки и бих желала този мой персонален празник да го споделя точно с тях. На празненството е поканен целия екип и се веселя, се че ще бъда тъкмо в това варненско обграждане.
Мисля, че Варненската опера откри във Ваше лице своя дълго чакан режисьор, тъй че възприятията са взаимни и екипът, също с наслада, ще се отзове на поканата. Последен въпрос – защо мечтае Вера Немирова на рождения си ден?
Да има мир. Да бъдем здрави, да няма епидемии. Да творим. Да бъдем дружно в нашата идея за изкуството.
Нека това бъдат и нашите пожелания! Честит рожден ден, Вера Немирова! Респект и овации!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ