В моето детство вещите бяха за продължителна употреба, по възможност

В моето детство движимостите бяха за продължителна приложимост, по опция за цялостен живот. И това важеше за безусловно всичко – от мебелите и облеклата до сервизите и пазарските торби. Затова те се пазеха, поправяха, закърпваха, с една дума правеше се всичко допустимо съществуването им да бъде удължено. На прага на тинейджърските ми години обаче настъпи внезапен поврат – пристигна ерата на стоките за еднократна приложимост. Така една по една множеството движимости бяха сменени със своята евтина, некачествена, само че по тази причина пък неизискваща грижи опция. Майките към този момент не се постановяваше да перат пелени, тъй като използваха еднократни, отивайки на пазар към този момент не беше нужно прозорливо да сме взели торба, а вместо да мием с четка и оцет бутилките от олио към този момент просто си вземахме маслото в пластмасови. Изобщо животът се трансформира в ария... до момента в който единствено две десетилетия по-късно не затънахме в личните си отпадъци.

За „ рецесията с боклука ” бяха упреквани в безучастие общинската власт, страната и куп други институции, само че зад прехвърлянето на топката стои единствено една елементарна истина – всеки от нас създава прекалено много отпадък. И без значение, какъв брой нови депа и фабрики за преправка се откриват, земята не може да поеме всички тези трудноразградими боклуци. Защото решението е в ръцете на всеки обособен човек. Затова през днешния ден от ден на ден хора отхвърлят мотото на потребителското общество: „ Употреби и изхвърли ” и го заменят с виновното: „ Употребявай неведнъж – изхвърляй по-малко ”.

Така през днешния ден се възраждат доста артикули, които като че ли окончателно си бяха отишли предишното – перящите пелени, платнените торбички за извършване на покупки и стъклените бурканчета за кисело мляко. При други движимости обаче многократната приложимост е по-трудна за преглъщане, като да вземем за пример дамските превръзки. И в тази тенденция обаче се появи екологична опция – менструалните чашки. Засега те наподобяват прекомерно екзотични, само че може би е единствено въпрос на време (и навик) да придобият известност.

Но дано не свързваме продуктите за многократна приложимост само с неудобства и ненужни старания в името на някаква прекомерно мъглява екологична концепция. Те могат да бъдат доста повече.

Вещите за многократна приложимост са:

Качествени. За да бъде потреблението им икономическо целесъобразно, изделията за еднократна приложимост се създават от на ниска цена и надлежно фалшив материал. Затова пластмасовата чашка с чай в ръцете ви пари и се огъва, а битката с нея по никакъв метод не може да се съпостави с отпиването от луксозен. Това че, няма да ви се постанова да я миете по-късно е едва успокоение на фона на нарушавания комфорт. Ако употребявате артикули за многократна приложимост ще ви заобикаля натурално дърво, стъкло и мек, органически памук, а не найлон, пластмаса и плексиглас.

Красиви. След като напазарувате, евентуално бързате да се приберете вкъщи, тъй като найлоновите торбички не ви придават необикновен сексапил. Затова пък чантата от плат за многократна приложимост може да се трансформира в фешън аксесоар. Имате опция да си изберете модел, величина и десен по собствен усет и по този начин от просто средство за преместване на покупки, да я превърнете в красиво допълнение към персоналния си жанр.

Безопасни. Малко или доста всички пластмасови опаковки съдържат токсични съставки, които се отделят и в питателните артикули, които се съхраняват в тях. Относително безвредни са пластмасите с обозначение PET, HDPE, LDPR и PP, само че тъкмо тези, които би трябвало да се употребяват на вероятния най-малко - PVC, PS, са и най- публикувани. От тях се създават кофичките за кисело мляко (почти без изключения), стериопорените чинийки за кайма, пилешко, подготвена храна и други Тоест, с помощта на еднократните опаковки, дружно с обяда или вечерята си гълтаме ежедневна доза отрова. По малко, само че постоянно. За съпоставяне алтернативата им – многократният стъкленият амбалаж е неактивен материал и защищава питателните храната от окисление. Така продуктите, съхранявани в тях са освен по-безопасни и с дълъг период на валидност, само че и надалеч по-вкусни.