В моето детство, а и в това на много други

В моето детство, а и в това на доста други хора от моето потомство, той беше портрет на стената, който нормално висеше сред тези на Маркс и Енгелс. На фона на навъсените немци с рунтави бради като на древен пророци, слабоокосмената глава на Вожда и изопнатото лице с пронизителни монголоидни очи ми се струваше напряко привлекателно. Понеже общото разбиране е, че комунистическите водачи не живеят личен живот, а живота на мъченици на олтара на революцията, в нашите показа той не беше човек от плът и кръв. Той беше мистичната и митична фигура на вожда на съветската гражданска война.

Минаха над три десетилетия, откогато се сгромоляса култа към личността на Ленин и другите комунистически “икони ”. И въпреки всичко той продължава да буди интерес и до през днешния ден, само че към този момент не толкоз с революционните си хрумвания и каузи, а с делата на сърцето. Бил ли е в действителност безполово създание, за какъвто са го считали, или и той се е отдавал на любовни трепети?

Хайде дружно да се поровим в интимните архиви на времето и да разберем кои са били дамите в живота на Вожда на пролетариата.

Владимир Ленин надали може да бъде упрекван в непотребна прочувственост –  безпардонно и внезапно може да прекъсне остаряло другарство и в никакъв случай повече да не подаде ръка за амнистия, нито пък би му трепнало окото да подреди изтезанието на някого, единствено тъй като политическите му хрумвания се разминават с неговите. Затова е някак объркващо да видиш подобен безмилостен човек разтресен от мъка поради нечия гибел.

19 октомври 1920-а. Денят е тъмен и леден, само че в душата на Ленин студът е напряко сковаващ. Защото това е денят, в който погребват Инеса Арманд  – негова дългогодишна съмишленица, близка другарка и … държанка. За този ден Александра Коланяй, сподвижница на Ленин, си спомня: “Докато вървеше с тежки стъпки зад ковчега, Ленин изглеждаше неузнаваемо. Беше стиснал крепко очи в опит да не се разплаче и едвам се крепеше на крайници. ”

Арманд умира от холера в Налчик, град далечен на 1,600 км от Москва. Вестта за гибелта й е тежък и непредвиден удар за Ленин, а погребението й е единственият път, когато някой го е виждал да демонстрира уязвимост на обществено място. Всъщност да демонстрира каквито и да е елементарни човешки страсти, подбудени от обич, загуба и горест.

Инеса Фьодоровна Арманд се появява на бял свят в Париж през 1874 година След гибелта на татко й се мести дружно със сестра си в Москва. Двете девойки заживяват при вуйна си, която преподава музика в заможното семейство на текстилния магнат Арманд. Едва 19-годишна Инеса се омъжва за единия наследник на Арманд, Александър, и небрежно ражда четири деца. Тя обаче е скрито влюбена в по-малкия брат на мъжа си, Владимир, който е по-млад и от нея с 11 години.

Именно поради него тя напуща Александър единствено след девет години брак. Освен че я забременява с пето дете, Владимир посява в брачната половинка си  и семето на болшевишките хрумвания. Инеса  е толкоз увлечена по трудовете на Ленин, че постъпва в Руската социал-демократическа работническа партия. Скоро московското й жилище се трансформира в щаб-квартира, в която се организират събрания на социалистите-революционери. Заради подривната си активност през 1905 година властта я изпраща в заточение в северноруския град Мезен. Три години по-късно съумява да избяга и се открива в Швейцария.

Когато вторият брачен партньор на Инеса умира от туберкулоза, тя се оказва в нелекото състояние на сама жена с пет деца. Въпреки това обаче тя продължава да взе участие интензивно в революционното придвижване. Нейните идеологически братя не стопират да й се възхищават и да я хвалят, тъй като е състрадателна, жертвоготовна и отдадена на битката като никой различен. В облика на тази жена по този начин изумително се съчетават жаждата за гражданска война и жаждата за живот, че всеки, който я среща, мигновено бива обаян.

Магията й не подминава даже известния със своята темерутщина Владимир Улянов. Когато за първи път я вижда и тя му проговаря, той е като изумен от мълня. Ако това не е обич от пръв взор, не знам какво е

Казват, че зад всеки популярен мъж стои една велика жена. В живота на Ленин това е законната му брачна половинка Надежда Крупская.

Родената в дворянско семейство в Санкт Петербург Наденка се среща с трудовете на Маркс даже по-рано от самия Ленин, тъй че когато се среща с Валдимир Улянов (когото, макар младата му възраст, по това време назовават “Старчето ”) през 1894 година, има на какво да го научи за марксизма. Четири години по-късно встъпват в формален брак, който доста техни съвременници дефинират по-скоро като “интелектуален съюз ”, в сравнение с като обичаен подобен сред мъж и жена. Отгоре на всичко Надежда въобще не я бива да върти домакинство, а единственото, което умее да готви, са яйца. Макар и в разнообразни разновидности.

След разгрома на Първата съветска гражданска война през 1907-а, фамилията емигрира в Париж. В качеството си на секретарка на мъжа си и негова партийна съратница Надежда дава отговор за връзките с партийните организации в Русия и настрана взе участие интензивно в издаването на болшевишката преса. Именно през този изгнанически интервал дребното им семейство се снабдява с трети член. Не, не е бебе, тъй като Владимир и Надежда са бездетни, а с красива и умна млада жена, в която Владимир се влюбва неустоимо, а Надежда заобичва като своя щерка.

Съдбоносната първа среща сред мъжа, който историците след десетилетия ще нарекат “терорист номер едно ”, и неговата най-голяма фенка се състои през 1909 година в Париж. Скоро по-късно Арманд заживява под един покрив със семейство Улянови. Официалните й отговорности включват превода на френски на кореспонденцията на Ленин. Неофициално тя е държанка на Вожда. Въпреки оскъдните доказателства, че двамата фактически са имали интимна връзка, едно-единствено оживяло писмо от кореспонденцията посред им, приказва красноречиво за това.

“Толкова ме боли от раздялата с теб, обичани мой. Знам, че в никакъв случай няма да дойдеш тук., в Париж. Сега, когато навестявам някои от обичаните ни места, си давам сметка, както в никакъв случай преди този момент, какъв брой огромно място заемаш в живота ми. И че постоянно съм те обичала. Бих предходна без целувки, стига единствено да можех да те видя и да поговоря с теб – това във всеки случай не би предизвикало никому болежка. Но за какво ти трябваше да ме лишаваш от това? Питаш ме дали ти се дразня, задето “спретна ” тази разлъка посред ни. Не, не ти се дразня, тъй като знам, че не го направи поради себе си. ”

Писмото е написано някъде по време на или малко след държавния прелом, когато всичките мисли на Ленин са заети единствено от революцията. На Вожда несъмнено не му е до дами, целувки, въздишки и други лиготии. Срещите им стават все по-редки, до момента в който в един миг напълно прекъсват. Както проличава от горните редове обаче, на Арманд раздялата с обичания мъж, с нейния кумир, тежи като воденичен камък на шията.

Александър Шубин, историк, политик и откривател на Ленин, се пробва да внесе повече светлина в неразбираемите връзки в този ексцентричен любовен триъгълник: “Трябва да се осланяме на безспорните данни, с които разполагаме. Да, в случай че съдим по това само писмо на Арманд до Ленин, допустимо е да са прекарали една нощ дружно. Но даже и да не са, във всеки случай целувки е имало. Обаче да приказваме за дълготрайни и постоянни полови връзки посред им би било пресилено. По всяка възможност Крупская е била наясно с връзките им и това не й допадало, обаче предпочитала да си затваря очите и да поддържа другарската атмосфера вкъщи. ”

Друга версия е тримата да се придържали към новата за времето социалистическа морална идея на Николай Чернишевски, която показва в романа си “Какво да се прави ”: “На процедура всички е разрешено, стига да се базира на взаимно почитание. ” Вероятно тъкмо тъй като Ленин и Крупская били единомишленици и са имали голямо почитание един към различен, са успявали да държат ревността на къса каишка.

Разбира се, Надежда усеща, че е в ролята на “третото колело ” в този самобитен ménage à trois, само че повече от две години съумява да се държи на равнище и да не драматизира обстановката. Но даже най-хладнокръвните хора си имат точка на шупване, която, като бъде достигната, може и да стане ужасно. Идва моментът, когато законната не устоя повече да живее по този начин и внимателно загатва на Владимир, че желае да се разделят. Той обаче изрично отхвърля. Клиничният нарцис в него не му разрешава да се лиши от толкоз вярна приятелка и съмишленица. Интересът бие любовта. И триъгълникът се разпада.

Ленин избира верността към брачната половинка си пред любовта на живота си. Въпреки това Арманд му остава вярна до гроб. Независимо че френското й поданство може да й обезпечи спокоен живот където и да е в Западна Европа, тя избира да придружи Ленин и Крупская при завръщането им в Русия през 1917. Този път обаче тя е в ролята на “третото колело. ”

Арманд взима ефективно присъединяване в подготовката на Октомврийската гражданска война и по-късно в построяването на младата Съветска страна. През 1919 година застава отпред на женския отдел на Централен комитет на Руската комунистическа партия. Организатор е и на първата Международна женска комунистическа конференция. Както постоянно напълно отдадена на битката, тя подценява персоналния си комфорт и живее в беден, леден апартамент. Изтощението и неприятните битови условия в последна сметка взимат своята дан.

Урната с праха на Инеса Арманд се намира в мемориалното гробище в стената на Кремъл.

Що се отнася до Надежда Крупская, тя остава неразделно до брачна половинка си до края на живота му през януари 1924 година След гибелта му всичко, което й остава, е работата. За страдание в последвалите години гледат на нея единствено като на “жената на Ленин ”. От една страна, този етикет й обезпечава уважението на сънародниците, само че от друга е причина за неуважение към персоналните политически позиции на тази интелигентна, волева и самостоятелна жена.

По подигравка на ориста гибелта застига Крупския на идващия ден след 70-ия й рожден ден. Още по време на формалното тържество в нейна чест, на което самия Сталин сервира торта на юбилярка, тя се почувства зле и по-късно е откарана в болничното заведение. Лекарите установяват перитонит в резултат на инфектиран апендисит, само че макар напъните им, не съумяват да я спасят.

Нейните остатъци също са положени в ниша в Кремълската стена на Червения площад.