В много сектори приравняването на производителност с брой отработени часове

В доста браншове приравняването на продуктивност с брой отработени часове към този момент не се ползва
(снимка: CC0 Public Domain)

Още от Индустриалната гражданска война работните контракти се основават най-много на просто уравнение: колкото повече часове влагаме, толкоз повече работа свършваме и толкоз по-голямо заплащане получаваме. И тази връзка сред продължителността на работния ден, заплащането и продуктивността е имала смисъл по времето, когато множеството хора са работили във заводи и фабрики.

Но в актуалната среда, когато приказваме за стопанска система на знанието и бързото развиване на технологиите, се повдигат въпроси по отношение на дефиницията за продуктивност и по какъв начин би трябвало да бъде плащано на чиновниците за свършената от тях работа.  В доста браншове приравняването на продуктивност с по-голям брой отработени часове към този момент не се ползва изцяло. И макар че този развой беше стартирал преди 2020 година, COVID-19 пандемията го форсира доста, измествайки фокуса към по-голяма еластичност.

Напоследък фирмите опитват с продължителността на работните седмици и работните дни. Миналата година Microsoft в Япония изпълни пилотен план, краткотрайно съкращавайки работната седмица с един през целия ден. Изводите от този опит са много обнадеждаващи: 4-дневната работна седмица докара до увеличение на продуктивността на служащите с впечатляващите 40%.
още по тематиката
Глобално проучване на Adecco Group измежду 8000 офис чиновници, мениджъри и изпълнителни шефове, удостоверява наклонността, като записва 31% нарастване на продуктивността. Това се дължи на редица фактори:

Първо, хората получиха повече автономност . 76% от интервюираните споделят, че имат непълен или цялостен надзор върху работния си график. Това е нарастване с 21% по отношение на равнищата преди пандемията.

Второ, в осемте интервюирани страни, в това число Съединени американски щати, Япония, Германия и Италия,  търсенето на по-голяма еластичност в работата се е нараснало . 75% от чиновниците декларират, че биха желали да запазят еластичност във връзка с работното време и графика си, както и по какъв начин и от къде могат да работят.

Всеки втори от трима от работещите родители (67%) би оценил, в случай че работодателят се приспособи към потребностите и грижите за децата в тази непредвидимо разрастваща се пандемия.

Според друго световно изследване на Adecco, повече от две трети от интервюираните считат, че договорите на чиновниците би трябвало да се концентрират повече върху постигнатите резултати, в сравнение с върху отработените часове. В резултат на това схващане, споделено и от работодателите и от чиновниците, скоро може да се чака промени в продължителността на нашите работни дни или седмици, като търсеният резултат ще е усъвършенствана продуктивност.

Наблюденията на Adecco от българския пазар демонстрират, че сега 76% от фирмите оферират по-голяма еластичност в работното време и опция да работят от у дома, а 3/5 от фирмите разрешават на чиновниците да избират къде да работят.