В много отношения руският президент Владимир Путин постигна обратното на

...
В много отношения руският президент Владимир Путин постигна обратното на
Коментари Харесай

Сигналите от Вилнюс: Ще се присъедини ли Украйна към НАТО

В доста връзки съветският президент Владимир Путин реализира противоположното на това, което възнамеряваше, с офанзивата против Украйна. Това важи и за НАТО. Ако той искаше да раздели организацията, най-после тя се сплоти, както в никакъв случай до момента. Ако е желал да я отслаби, то тя в този момент се е ускорява, както и се разраства. През 2019 година френският президент Еманюел Макрон разказа НАТО като „ мозъчна гибел “. Но самият Путин възроди съюза с войната си против Украйна - макар всички вътрешни спорове.

НАТО не се уголемява целеустремено

В момента Алиансът има 31 члена, следва да се добави Швеция, а в някакъв миг може и Украйна. Примерът с Финландия, която едвам неотдавна се причисли към НАТО, ясно демонстрира цялостния неуспех на съветската външна политика. Там, където преди е имало неутрална страна, в този момент Русия има граница с НАТО, дълга съвсем 1400 километра. Вече има и доста военно наличие в района на Балтийско море. А повода е, че самите страни са тези, които търсят непосредственост до най-големия боен съюз в света, заради своите потребности за сигурност.

Различията в страните членки

Военният съюз обаче има редица несъответствия. Не е изненадващо, че Съединени американски щати имат над 1,3 милиона бойци, прилежаща ни Турция - съвсем 450000, а България едвам възможни 20000, само че това остава скрита информация като тази каква помощ изпраща страната ни на Украйна.

Без Съединените щати Украйна евентуално щеше да загуби войната против Русия от дълго време, тъй като Вашингтон пое най-големия дял от помощта на Украйна. Но и като цяло малко работи в НАТО могат да се случват без Съединени американски щати.

Членството в НАТО и целите на членките

Но и политически НАТО е по някакъв метод разграничена. Турция, геостратегически ситуирана на границата на Европа с Близкия изток, има изцяло разнообразни ползи в региона на сигурността от последната страна, която се причисли - Финландия.

Тя има обща граница с Русия, дълга съвсем 1400 километра. Във военно отношение страната е огромно преимущество за НАТО. Разбира се, финландците в този момент също желаят Швеция да се причисли бързо, тъй като това ще укрепи целия район на Северна Европа. Балтийските страни са измежду тези, които постоянно изискват най-силна поддръжка за Украйна. Заедно с Полша те споделят страха от Русия – от груповата историческа памет, че са били толкоз дълго под съветска власт.

След срещата във Вилнюс стана ясно, че НАТО не е изпратила сигнал на Украйна, че ще се причисли в близко бъдеще.

Всъщност явно в никакъв случай не е ставало въпрос за присъединение на Украйна към Алианса по време на войната, до момента в който военните дейности към момента не престават. Въпреки това имаше сериозна полемика за това каква дефиниция ще употребяват съдружниците, с цел да алармират, че Украйна може да стане член на НАТО в избран миг в бъдеще. Надеждата на Украйна, само че и на други членове на съюза като Франция, Англия, Полша и други страни от Централна и Източна Европа, беше, че ще има по-ясна дефиниция, че Украйна ще стане член след края на войната и че тя ще получи съответната покана.

От друга страна обаче срещата даде много позитивни резултати за страната. Сега има Съвет НАТО-Украйна. А и друго изискване за участие - така наречен План за деяние за участие - беше отстранено за Украйна.

Много от желанията на съюза остават единствено хартия, а по какъв начин ще се развият НАТО и войната в Украйна, следва да разберем. За жал, към този момент се вижда, че Путин няма интерес от договаряния, без значение дали Украйна има вероятност за НАТО, или не, както и че Русия продължава да показва тази война като война против НАТО и против Запада.
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР