Без Сатурн и Юпитер не би имало живот
В младата Слънчева система, разтърсвана от многочислени катаклизми, планетите колоси може да са били източник на непоклатимост. Без Юпитер и Сатурн, привличащи множеството от метеоритите и други галактически тела, Земята би изнемогнала под техните бомбардировки.
„ Ако ги нямаше гигантските планети, бихме имали напълно друга система “, разказал астрофизикът Том Барклей (Tom Barclay) от НАСА, на състоялата се неотдавна 227-а среща на Американското астрономическо общество (AAS). Компютърното моделиране на младата Слънчева система, извършено от Баркелей и сътрудниците му, открило, че масираните бомбардировки, присъщи за този интервал, без Сатурн и Юпитер биха били доста по-мощни и в следствие – смъртоносни за нежния живот на Земята.
„ Ако в модела се вкарат планетите колоси, то такива пагубни събития стопират 10–100 млн. години след тяхното образуване – прибавя ученият. – Именно това се е случило на младата Земя. Но в случай че ги няма, то бомбардировките не престават още стотици милиони години. Това е сериозен риск за обитаемостта. “
Всъщност след образуването на Слънцето и неговите планети в нашата система са останали доста „ строителен отпадък “, прахуляк, фрагменти и парчета, които още дълго време са се носили по нея, привличали са се, сблъсквали са се и са се изливали върху младите планети като смъртоносни „ дъждове “. Ако 6-те планети колоси ги нямаше, това би могло да продължи прекомерно дълго и Слънчевата система щеше да има всевъзможни тела, непрекъснато бомбардиращи инцидентни планети.
Но както посочило моделирането, въздействието на газовите колоси върху периферията на Слънчевата система бързо е очистило пространството – което е демонстрирано от редица предходни проучвания. В резултат тази ера на произшествия бързо е приключила и е почнал относително спокоен интервал, през който на Земята се е появил и почнал да се развива животът.
