Какво означава изразът „ручеха жабите“ и защо още го използваме?
В предишното, изключително в регионите към блата, реки и мочурища, жабите са били непрекъснат „ декор “ на нощта . През топлите вечери те започвали мощно да квакат – шумът бил пронизителен, само че без никаква действителна смяна или деяние . Квакането продължавало с часове и най-после просто стихвало. Точно това наблюдаване ражда израза:
- доста шум;
- никакъв резултат;
- безсмислено „ раздвижване “.
Глаголът „ руча “ е диалектна и остаряла форма, която в този подтекст значи шумтя, вря, подвигам врява . Така „ ручеха жабите “ безусловно разказва безцелното ромолене и крякане , пренесено в човешките връзки.
Как се употребява през днешния ден?
Макар и да звучи архаично, изразът продължава да се среща:
- в публицистиката и журналистиката;
- в разговорната тирада на по-възрастните поколения;
- в сатирични и иронични текстове.
Пример:
„ Цял ден обсъждаха промяната, само че най-после – ручеха жабите. “
Народна мъдрост в няколко думи
„ Ручеха жабите “ е характерен образец по какъв начин българският фолклор трансформира естествено събитие в точна житейска метафора . Само с три думи се разказва обстановка, която и през днешния ден е изцяло настояща – звук, говорене и нищо повече.
Изразът припомня, че не всяко раздвижване води до смяна – от време на време просто… ручат жабите.
Присъединете се към нашия
Златото с близо 70% растеж за година: 2025 година влиза в историята
