В миналото на континента е имало дъждовни гори, блата и

В предишното на континента е имало дъждовни гори, блата и динозаври.

Но във времето, когато античните хора са се появили от Африка, там е било прекомерно студено и отдалечено, с цел да се поддържа човешкото обитаване без съвременно съоръжение.

Има догатки, че полинезийският откривател Уи-те-Рангиора, е достигнал континента през 7 век сл. Хр. с кораба си „ Те Иви о Атеа “. Така най-малко се твърди в една маорска легенда.

Легендата разказва мореплавателя като дошъл на „ мъгливо и мрачно място, което не е виждало слънце “. Разказва се още за безплодна, ледена среда. Това кара през днешния ден специалистите да допускат, че може да е прекосил антарктическите води и даже да е видял континента.

Следващото доказано наблюдаване на Антарктида се случва едвам през 1820 година, както е разказано от съветския откривател Тадеус декор Белингсхаузен, когато той вижда „ айсберг с изключителна височина “ по време на експедиция.

През идващите десетилетия и епохи хората изследват континента от време на време с цената на живота си.

Ето за какво е толкоз необичайно, че през 80-е години на предишния век академик в Антарктида открива човешки остатъци. Те били на млада жена, за която се счита, че е умряла сред 1819 и 1825 година

„ На 7 януари 1985 година, в 16:35 ч., по време на събирането на морски парчета на плажа Ямана на крайбрежието на Кейп, направих първото изобретение на човешки остатъци: череп, на половина заровен в скалистия песъчлив бранш на плажа “, споделя в публикация Даниел Торес Наваро, професор по биология и естествени науки в Чилийския университет.

Виждала се единствено парието-окципиталната част, до момента в който фронталната, назо-максиларната и париеталната елементи били заровени в пясъка. Повърхността на откритата област била зеленикава заради разпространяването на микроводорасли.

След събирането на костите обаче към момента било допустимо да се открият два максиларни фрагмента с някои добре непокътнати зъби. При подробно търсене не били открити двата централни резеца, нито пък по-нататъшното търсене в покрайнината довело до откриването на други човешки остатъци (челюст, прешлени и др.).

Първоначалните проби демонстрират, че черепът принадлежи на млад субект, евентуално от женски пол.

Но в Антарктида не са открити човешки остатъци.

Торес Наваро и други се връщат назад, с цел да изследват мястото и покрайнината през годините, откривайки спомагателни кости, в това число бедрена кост на близко място. Екипът приема, че всички спомагателни скелетни остатъци са „ необятно разпръснати “ из плажа Ямана.

Според разбора на екипа, дамата евентуално е била от Чили и е умряла някъде сред 1819 и 1825 година

Но по какъв начин е стигнала до такава степен?

„ Относно вероятния генезис на тези човешки остатъци, бих желал да изложа хипотезата, че по незнайни аргументи дамата може да е била член на група ловци на тюлени от 19-ти век, които са я изоставили на мястото “, споделя Торес Наваро.

„ Друга опция е тя да е умряла на транспортен съд и да е била заровена в морето, както е било обичаят по това време. Тялото може да е било донесено от течения и стихии до плажа, където е било изядено от лешояди (гигантски буревестник, Macronectes giganteus; поморник, Catharacta lonnbergi; доминиканска чайка, Larus dominicanus; и снежна хионка, Chionis alba). Птиците може да са отделили черепа от останалата част на тялото, което е довело до загуба на долната челюст и липса на зъби. Костите може по-късно да са били разпръснати на огромна повърхност и заровени под пясъка. “

„ Независимо от последователността на събитията, до ден сегашен са открити единствено останките, упоменати тук “, заключава Торес Наваро.

И мистерията остава неразгадана…