Доц. Антоанета Тотоманова: Има заплаха за опазването на Архива на българската книжнина
В Международния ден на архивите, който се отбелязва от 2008 година за да се обърне внимание на международната общност върху смисъла на архивното завещание като скъпо удостоверение за икономическите, политическите и обществените каузи на човечеството, " Дневник " беседва с доцент доктор Антоанета Тотоманова. Тя е дълготраен началник на Центъра за национална книгопис в Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". От 2016 до 2020 година е заместител шеф на библиотеката. Хоноруван учител в катедра " Библиотекознание, научна информация, културна политика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Председател на научната секция по библиографознание. Има над 100 изявления (стандарти, класификационни схеми, публикации, отчети и др.) в региона на информационно-търсещите езици, законодателството за наложителното складиране, общи въпроси на настоящата национална книгопис, книгоиздаване и щемпел и други Автор на " Книгата и нейното " лице ".
Конкретният мотив за диалога с доцент Тотоманова са, импортирани в Народното събрание. На две места в този закон се предлага да се заличи текста, че подадените книги са част от националното културно завещание на страната. Аргументът - книгите се издават в доста огромни тиражи и все още на депозирането им не са културни полезности.
Кои промени в измененията на Закона за публичните библиотеки провокираха вниманието Ви?
- Преди няколко дни инцидентно се натъкнах на оферти за промени в Закона за публичните библиотеки, които не ми направиха изключително усещане, тъй като ги намирам за несъществени, изключително в положението, в което се намира страната сега. На всичкото от горната страна импортирани от длъжностен кабинет.
В заключителните разпореждания обаче се оферират и едни промени в Закона за наложителното складиране (умишлено няма да изписвам цялостното му название, тъй като в този закон непрестанно се вършат някакви " добавки и ремонти ", които изрично не дават отговор на неговите цели и задания. Нещо повече, правейки измененията, даже не се допълват тези цели и задания.
Този диалог обаче е доста сериозен и изисква настрана осъществяване, тъй като Законът за наложителното складиране е един от първите закони, признати в следосвобожденска България, в по-голямата част от страните в Европа също работят такива закони, които могат да се прочетат, тъй че " упражненията " върху него би трябвало да се вършат по-внимателно и по-професионално). И в този момент всъщност.
В законопроекта се предлага да се създадат промени в член 1 и член 2 на в този момент настоящия закон, които гласят:
Чл. 1. Този закон дефинира основанията и реда на складиране на печатни и други творби основани и тиражирани в страната или отнасящи се до нея за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание, както и реда за оповестяване на информация за разпространителите на периодически печатни творби и доставчиците на медийни услуги.
Чл. 2. Целите и дилемите на депозирането, планувано по този закон, са:
1. събиране и запазване на подадените печатни и други творби по член 3 за да се обезпечат цялостни сбирки от тях и да бъдат непокътнати като част от националното културно наследство;
2. обезпечаване на публичен достъп до подадените печатни и други произведения;
3. правене, обявяване и разпространяване на библиографска информация;
4. даване на законоустановената статистическа информация на способените органи.
Предложените промени са:
В параграф 4 от заключителните разпореждания на законопроекта се вършат следните промени:
1. В член 1 думите " за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание "
се заличават
2. В член 2 думите " за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание "
се заличават
В претекстовете към законопроекта е посочено, че съществува противоречие сред наредбите на член 1 и 2 от Закона за складиране и член 6 и член 7 от Закона за протекция на културата, в които се дефинира кои са обектите на културното завещание, какво е културна полезност и кои предмети не са културни полезности. Отбелязва се, че " постъпващите за складиране печатни и други творби се издават в огромни тиражи и все още на депозирането им не са част от културното завещание на страната, като същите не могат да бъдат третирани като културни полезности единствено по силата на депозирането им ".
При по този начин препоръчаните промени не се взема поради, че един от получените от Народната библиотека по силата на Закона за депозирането екземпляри и по силата на Закона за публичните библиотеки (чл. 13 алинея 1 т. 3) и дългогодишната си процедура в библиотеката се резервира в (АБК) и става част от културното завещание на страната, въпреки и това да не е упоменато категорично в Закона за културното завещание. В Закона за публичните библиотеки обаче е планувано обвързване " за сбирките, които съдържат културни полезности да се ползват условията на Закона за културното завещание " (Чл. 13 ал.2).
На процедура нормативното изключване на АБК от определението за културно завещание може да докара до тежки последици за неговото поддържане и запазване за поколенията.
Какво съставлява Архивът на българската книжнина?
- Архивът на българската книжнина и дилемите, които извършва, са директно свързани и се явяват разследване от мястото и ролята на Национална библиотека като първокачествен държавен културен институт. По-голямата част от хората знаят, че Народната библиотека се конституира незабавно след възобновяване на българската страна през 1878 година Тя е главен страж на писмените монументи, основани от българския народ, и има за съществена задача да съхранява българската национална литература, да обезпечава достъп до нея и да популяризира информация посредством националната книгопис.
Голямото значение на тази роля на библиотеката е осъзнато от държавниците и интелектуалния хайлайф в следосвобожденска България и на 5 август 1879 година, първият шеф на НБКМ се обръща към Министерството на националното просвещение с искане да бъде разпоредено " всеки създател или издател, да дава по два или повече екземпляра от всяка издадена книга, а също от всички издавани в страната вестници ". Още първоначално се е смятало, че в основата на набирането на печатните творби, би трябвало да стои изключително, особено законодателство.
Искам да обърна внимание, че в Закона за печата от 1883 година и в Закона за наложителното складиране от 1897 година се планува единият от екземплярите на всяко печатно издание, подадено в Народна библиотека, да се резервира като архивен образец в хранилищата на библиотеката, а другият да се дава за прилагане на читателите. Въз основа на този образец се прави и регистрацията на книгите и периодическите издания, т.е. сложено е началото и на Текущата национална книгопис.
Колко е огромен и къде се намира? Има ли си лични здания, в положителни условия ли се съхранява?
- Към момента фондовете на архивните сбирки наброяват към 1 700 000 библиотечни документа, разпръснати в няколко складове - читалището в с. Богданлия, незавършената постройка в кв. Изгрев, някаква постройка в село към Плевен и в постройката на Библиотеката. Нямам усещания от хранилището в плевенското село, само че останалите складове са в окаяно положение, изключително това в с. Богданлия, а там се съхраняват книги и периодически издания, оповестени в интервала 1878-1944 година, т.е. най-старите и най-ценните.
Каква е опасността за него с въпросните промени?
- Не мога да преценява дали действително Архивът на българската книжнина е съществено заплашен, само че ми се коства, че е доста непрофесионално да се акцентират причини като главно потребления, т.е. " книгите излизат в доста огромни тиражи и не биха могли да бъдат част от националното културно завещание ". В Закона за културното завещание книгите са обсъждани като обособени екземпляри, които по силата на избрани условия са придобили качеството на културни полезности и се съхраняват в музеи или библиотеки. Отделните единици, съдържащи се в АБК, нямат такава стойност, само че фондът в своята целокупност е безспорна национална полезност.
Тук ще си разреша да направя едно съпоставяне със семенните банки, които се основават и поддържат в света. Нима някой си задава въпроса дали хиляда или 100 хиляди декара повърхност са били засети с една просвета. Не, семената просто се пазят, с цел да се употребяват, когато се наложи. Така че дано не омаловажаваме ролята на книгите. Те и останалите обичайни документи, издадени на територията на страната са част от нейното културно завещание, за мен това е несъмнено, тъй като тяхното запазване в неприкосновения фонд на Архива на българската книжнина за безконечни времена обезпечава опцията и след 100 години, който се нуждае от тези документи да получи достъп до тях. Мисля, че е много ясно, че по този начин се съхранява национална памет.
Защо някой би желал да се отърве от Архива на българската книжнина?
- И на този въпрос не бих могла да дам еднопосочен отговор. Не зная дали някой желае да се отърве. По-скоро мисля, че става въпрос за надълбоко недоумение на материята. И по тази причина желая да задам няколко въпроса:
Ако в Министерския съвет и в Министерството на културата не са напълно наясно, че търсят фиктивен проблем и се пробват да синхронизират несравними величини, къде са експертите от Националната библиотека, на която със закон й е предоставено да извършва виновната задача по съхранението на националната книжнина, по обезпечаването на информация и достъп до нея?
Къде е Управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация? Той осведомен ли е с тези оферти, какво мисли и има ли някакви причини - за или срещу?
Какво мислят хората, отдадени на книгата? Трябва ли документите, които се издават на територията на страната, които се подават и съхраняват в Архива на българската книжнина, да бъдат част от националното културно завещание?
Въобще някой зададе ли им този въпрос?
Или тъй като основателите на Закона за културното завещание не са си " доизкусурили " личния закон и не са си създали труда да схванат, че в една от библиотеките в страната съществува фонд, който съхранява цялото национално писмено завещание, в този момент скапват други закони.
Кой би могъл да се възползва от това, че се заличава текстът, че подадените книги са част от националното културно завещание на страната? Бихте ли дали образец на такава корист?
- Отново мисля, че опираме до неналичието на професионализъм и до недоумение на значими въпроси, засягащи цялото общество. С експлицитното изключване на Архива на българската книжнина от обсега на националното културно завещание, което се предлага в този законопроект се основава опция за лимитирано пояснение на неговото значение и продължение на неглижирането на неговото запазване.
Проблемите, които би трябвало да се разискват в Народното събрание, по-скоро се отнасят до това по какъв начин се съхраняват документите, постъпили по депозит в Архива на българската книжнина, до обезпечаването на постройка в рамките на София. Сграда, в която да се събере целият Архив, да се подреди и в която всичко, което е издадено на територията на страната да може да се употребява за проучвателен цели. Друг, извънредно значим въпрос е, че на Националната библиотека би трябвало да се обезпечи опцията да получава, да съхранява и да дава достъп до електронните документи, популяризирани в интернет, които също са част от националното културно завещание. Това е залегнало в Закона за наложителното складиране с допълненията направени в него още през 2009 година През 2014 година беше импортиран и обстоен план за реализиране на активността в Министерство на културата, само че резултат никакъв. Това са значимите въпроси, въпросите на деня, тъй като в случай че не се решат през днешния ден идващите генерации с съображение ще ни съдят.
Накрая бих желала още веднъж да подчертая, че препоръчаните промени в Закона за наложителното складиране и изключването на Архива на българската книжнина от обсега на националното културно завещание основава действителната опция за лимитирано или превратно пояснение на неговия смисъл, роля и значение и предпоставя в известна степен опасност за неговото запазване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Конкретният мотив за диалога с доцент Тотоманова са, импортирани в Народното събрание. На две места в този закон се предлага да се заличи текста, че подадените книги са част от националното културно завещание на страната. Аргументът - книгите се издават в доста огромни тиражи и все още на депозирането им не са културни полезности.
Кои промени в измененията на Закона за публичните библиотеки провокираха вниманието Ви?
- Преди няколко дни инцидентно се натъкнах на оферти за промени в Закона за публичните библиотеки, които не ми направиха изключително усещане, тъй като ги намирам за несъществени, изключително в положението, в което се намира страната сега. На всичкото от горната страна импортирани от длъжностен кабинет.
В заключителните разпореждания обаче се оферират и едни промени в Закона за наложителното складиране (умишлено няма да изписвам цялостното му название, тъй като в този закон непрестанно се вършат някакви " добавки и ремонти ", които изрично не дават отговор на неговите цели и задания. Нещо повече, правейки измененията, даже не се допълват тези цели и задания.
Този диалог обаче е доста сериозен и изисква настрана осъществяване, тъй като Законът за наложителното складиране е един от първите закони, признати в следосвобожденска България, в по-голямата част от страните в Европа също работят такива закони, които могат да се прочетат, тъй че " упражненията " върху него би трябвало да се вършат по-внимателно и по-професионално). И в този момент всъщност.
В законопроекта се предлага да се създадат промени в член 1 и член 2 на в този момент настоящия закон, които гласят:
Чл. 1. Този закон дефинира основанията и реда на складиране на печатни и други творби основани и тиражирани в страната или отнасящи се до нея за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание, както и реда за оповестяване на информация за разпространителите на периодически печатни творби и доставчиците на медийни услуги.
Чл. 2. Целите и дилемите на депозирането, планувано по този закон, са:
1. събиране и запазване на подадените печатни и други творби по член 3 за да се обезпечат цялостни сбирки от тях и да бъдат непокътнати като част от националното културно наследство;
2. обезпечаване на публичен достъп до подадените печатни и други произведения;
3. правене, обявяване и разпространяване на библиографска информация;
4. даване на законоустановената статистическа информация на способените органи.
Предложените промени са:
В параграф 4 от заключителните разпореждания на законопроекта се вършат следните промени:
1. В член 1 думите " за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание "
се заличават
2. В член 2 думите " за да бъдат съхранени като част от националното културно завещание "
се заличават
В претекстовете към законопроекта е посочено, че съществува противоречие сред наредбите на член 1 и 2 от Закона за складиране и член 6 и член 7 от Закона за протекция на културата, в които се дефинира кои са обектите на културното завещание, какво е културна полезност и кои предмети не са културни полезности. Отбелязва се, че " постъпващите за складиране печатни и други творби се издават в огромни тиражи и все още на депозирането им не са част от културното завещание на страната, като същите не могат да бъдат третирани като културни полезности единствено по силата на депозирането им ".
При по този начин препоръчаните промени не се взема поради, че един от получените от Народната библиотека по силата на Закона за депозирането екземпляри и по силата на Закона за публичните библиотеки (чл. 13 алинея 1 т. 3) и дългогодишната си процедура в библиотеката се резервира в (АБК) и става част от културното завещание на страната, въпреки и това да не е упоменато категорично в Закона за културното завещание. В Закона за публичните библиотеки обаче е планувано обвързване " за сбирките, които съдържат културни полезности да се ползват условията на Закона за културното завещание " (Чл. 13 ал.2).
На процедура нормативното изключване на АБК от определението за културно завещание може да докара до тежки последици за неговото поддържане и запазване за поколенията.
Какво съставлява Архивът на българската книжнина?
- Архивът на българската книжнина и дилемите, които извършва, са директно свързани и се явяват разследване от мястото и ролята на Национална библиотека като първокачествен държавен културен институт. По-голямата част от хората знаят, че Народната библиотека се конституира незабавно след възобновяване на българската страна през 1878 година Тя е главен страж на писмените монументи, основани от българския народ, и има за съществена задача да съхранява българската национална литература, да обезпечава достъп до нея и да популяризира информация посредством националната книгопис.
Голямото значение на тази роля на библиотеката е осъзнато от държавниците и интелектуалния хайлайф в следосвобожденска България и на 5 август 1879 година, първият шеф на НБКМ се обръща към Министерството на националното просвещение с искане да бъде разпоредено " всеки създател или издател, да дава по два или повече екземпляра от всяка издадена книга, а също от всички издавани в страната вестници ". Още първоначално се е смятало, че в основата на набирането на печатните творби, би трябвало да стои изключително, особено законодателство.
Искам да обърна внимание, че в Закона за печата от 1883 година и в Закона за наложителното складиране от 1897 година се планува единият от екземплярите на всяко печатно издание, подадено в Народна библиотека, да се резервира като архивен образец в хранилищата на библиотеката, а другият да се дава за прилагане на читателите. Въз основа на този образец се прави и регистрацията на книгите и периодическите издания, т.е. сложено е началото и на Текущата национална книгопис.
Колко е огромен и къде се намира? Има ли си лични здания, в положителни условия ли се съхранява?
- Към момента фондовете на архивните сбирки наброяват към 1 700 000 библиотечни документа, разпръснати в няколко складове - читалището в с. Богданлия, незавършената постройка в кв. Изгрев, някаква постройка в село към Плевен и в постройката на Библиотеката. Нямам усещания от хранилището в плевенското село, само че останалите складове са в окаяно положение, изключително това в с. Богданлия, а там се съхраняват книги и периодически издания, оповестени в интервала 1878-1944 година, т.е. най-старите и най-ценните.
Каква е опасността за него с въпросните промени?
- Не мога да преценява дали действително Архивът на българската книжнина е съществено заплашен, само че ми се коства, че е доста непрофесионално да се акцентират причини като главно потребления, т.е. " книгите излизат в доста огромни тиражи и не биха могли да бъдат част от националното културно завещание ". В Закона за културното завещание книгите са обсъждани като обособени екземпляри, които по силата на избрани условия са придобили качеството на културни полезности и се съхраняват в музеи или библиотеки. Отделните единици, съдържащи се в АБК, нямат такава стойност, само че фондът в своята целокупност е безспорна национална полезност.
Тук ще си разреша да направя едно съпоставяне със семенните банки, които се основават и поддържат в света. Нима някой си задава въпроса дали хиляда или 100 хиляди декара повърхност са били засети с една просвета. Не, семената просто се пазят, с цел да се употребяват, когато се наложи. Така че дано не омаловажаваме ролята на книгите. Те и останалите обичайни документи, издадени на територията на страната са част от нейното културно завещание, за мен това е несъмнено, тъй като тяхното запазване в неприкосновения фонд на Архива на българската книжнина за безконечни времена обезпечава опцията и след 100 години, който се нуждае от тези документи да получи достъп до тях. Мисля, че е много ясно, че по този начин се съхранява национална памет.
Защо някой би желал да се отърве от Архива на българската книжнина?
- И на този въпрос не бих могла да дам еднопосочен отговор. Не зная дали някой желае да се отърве. По-скоро мисля, че става въпрос за надълбоко недоумение на материята. И по тази причина желая да задам няколко въпроса:
Ако в Министерския съвет и в Министерството на културата не са напълно наясно, че търсят фиктивен проблем и се пробват да синхронизират несравними величини, къде са експертите от Националната библиотека, на която със закон й е предоставено да извършва виновната задача по съхранението на националната книжнина, по обезпечаването на информация и достъп до нея?
Къде е Управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация? Той осведомен ли е с тези оферти, какво мисли и има ли някакви причини - за или срещу?
Какво мислят хората, отдадени на книгата? Трябва ли документите, които се издават на територията на страната, които се подават и съхраняват в Архива на българската книжнина, да бъдат част от националното културно завещание?
Въобще някой зададе ли им този въпрос?
Или тъй като основателите на Закона за културното завещание не са си " доизкусурили " личния закон и не са си създали труда да схванат, че в една от библиотеките в страната съществува фонд, който съхранява цялото национално писмено завещание, в този момент скапват други закони.
Кой би могъл да се възползва от това, че се заличава текстът, че подадените книги са част от националното културно завещание на страната? Бихте ли дали образец на такава корист?
- Отново мисля, че опираме до неналичието на професионализъм и до недоумение на значими въпроси, засягащи цялото общество. С експлицитното изключване на Архива на българската книжнина от обсега на националното културно завещание, което се предлага в този законопроект се основава опция за лимитирано пояснение на неговото значение и продължение на неглижирането на неговото запазване.
Проблемите, които би трябвало да се разискват в Народното събрание, по-скоро се отнасят до това по какъв начин се съхраняват документите, постъпили по депозит в Архива на българската книжнина, до обезпечаването на постройка в рамките на София. Сграда, в която да се събере целият Архив, да се подреди и в която всичко, което е издадено на територията на страната да може да се употребява за проучвателен цели. Друг, извънредно значим въпрос е, че на Националната библиотека би трябвало да се обезпечи опцията да получава, да съхранява и да дава достъп до електронните документи, популяризирани в интернет, които също са част от националното културно завещание. Това е залегнало в Закона за наложителното складиране с допълненията направени в него още през 2009 година През 2014 година беше импортиран и обстоен план за реализиране на активността в Министерство на културата, само че резултат никакъв. Това са значимите въпроси, въпросите на деня, тъй като в случай че не се решат през днешния ден идващите генерации с съображение ще ни съдят.
Накрая бих желала още веднъж да подчертая, че препоръчаните промени в Закона за наложителното складиране и изключването на Архива на българската книжнина от обсега на националното културно завещание основава действителната опция за лимитирано или превратно пояснение на неговия смисъл, роля и значение и предпоставя в известна степен опасност за неговото запазване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ