Ако Путин беше спечелил - злокобният сценарий, който избегнахме
В материал за френското списание L " express aмериканският експерт по Източна Европа и създател на книгите " Червен апетит. Войната на Сталин против Украйна " и " Лагерите на гибелта ГУЛАГ " Ан Епълбаум си показва по какъв начин биха изглеждали Украйна и светът, в случай че Путин беше нахлул сполучливо преди година. Истински призрачен сън...
На 24 февруари 2023 година ще се навършат дванадесет месеца, петдесет и две седмици и триста шестдесет и пет дни, в които украинската войска се бие. През това време бойците и доброволците избавиха столицата си, опазиха по-голямата част от територията си и изтласкаха руснаците от региона, който окупираха през първите дни на спора. През този интервал президентът на Украйна Володимир Зеленски стана интернационална звезда, украинската войска беше приета за непреодолима мощ, а украинската нация за смела и издръжлива страна.
След година на най-тежкия спор в Европа от 1945 година насам е значимо да се помни, че нищо от това не беше неизбежно. Оцеляването на Зеленски не беше неизбежно, оцеляването на Киев не беше неизбежно, нито продължаващото битие на Украйна като суверенна страна. Всъщност през февруари 2022 година мнозина смятаха тези обстоятелства за малко евентуални.
В навечерието на нашествието някои американски специалисти посъветваха да не се дава военна помощ на Украйна с аргумента, че войната ще завърши прибързано. Русия ще надделее толкоз бързо, твърдяха те, че украинците даже няма да имат време да употребяват оръжия. Други, в Европа и Съединените щати, повтаряха съветската агитация, чудейки се дали Украйна заслужава да съществува или да бъде защитавана. Някои западни политици възприеха тези хрумвания и не престават да го вършат и през днешния ден. Какво щеше да стане, в случай че техните позиции бяха надвили? Ако различен президент, който не се интересува от европейската сигурност, беше в Белия дом? Ако в Украйна беше определен различен президент, който не защитаваше идеята на страната си толкоз безапелационно или който въобще не искаше да се бие? Само си представете за миг свят без украинска храброст, или американски и европейски оръжия, или единството и поддръжката на демокрациите по света.
Без опозиция Украйна през днешния ден щеше да е осеяна с концентрационни лагери
Ако Русия беше изпълнила проекта си, Киев щеше да бъде високомерен единствено за няколко дни. Зеленски, жена му и децата му щяха да бъдат убити от командосите убийци, които бродеха из столицата. Колаборационистите, които към този момент бяха избрали жилищата си в Киев, щяха да завземат украинската страна. След това, град по град, район по район, съветската войска щеше да се бие с това, което е останало от украинската войска, до момента в който не завладее цялата страна и не стигне до полската граница. Първоначално съветският общоприет щаб си представяше, че успеха ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това беше станало по проект, Украйна през днешния ден щеше да е осеяна с концентрационни лагери, стаи за изтезания и спонтанни затвори, каквито бяха открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други територии, краткотрайно окупирани от Русия и по-късно освободени от украинската войска. Едно цяло потомство украински писатели, художници, политици, публицисти и цивилен водачи - руснаците бяха подготвили описи с имената им - към този момент щеше да бъде заровено в всеобщи гробове. Украинските книги щяха да бъдат отстранени от всички учебни заведения и библиотеки. Украинският език щеше да бъде неразрешен във всички обществени пространства. Стотици хиляди други украински деца щяха да бъдат отвлечени и превозени до Русия или трафикирани по целия свят.
Руските бойци, окрилени от блестящата си победа, към този момент щяха да бъдат на границата с Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи. НАТО щеше да потъне в хаос; целият алианс щеше да бъде заставен да похарчи милиарди, с цел да се приготви за неизбежното навлизане във Варшава, Вилнюс или Берлин. В окупирана Украйна младите мъже щяха да бъдат принудени да се запишат в съветската войска, с цел да извършат тези завоевания. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери в цяла Европа, без изгледи да се върнат вкъщи.Вълната от състрадание, която в началото ги посрещна, от дълго време щеше да е утихнала, парите щяха да са свършили, а противоположната реакция щеше да е в ход. Икономиката на Молдова щеше да се срине напълно; проруско държавно управление в Молдова можеше към този момент да възнамерява включването на тази страна в нова руско-беларуско-украинска федерация, което съветски пропагандист приветства още на 26 февруари 2022 година
Тази злополука нямаше да се ограничи до Европа. В другия завършек на света, китайските проекти за навлизане в Тайван щяха да са в ход, защото Пекин допуска, че Америка, която не желае да пази европейски съдружник и в този момент изцяло е затънала в дълготрайна борба против одързостена Русия, в никакъв случай не би положила старания да избави остров в Тихия океан. Иранските молли, еднообразно въодушевени от триумфа на Русия и провалянето на Украйна, самоуверено щяха да разгласят, че най-сетне са се сдобили с нуклеарни оръжия. От Венецуела през Мианмар до Зимбабве, диктатурите по целия свят щяха да са втвърдили своите режими и щяха да са засилили преследването на съперниците си, в този момент сигурни в отпадането на старите правила - конвенции за правата на индивида и геноцид, право на война, възбрана, табу, променяйки границите със мощ. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера, демократичният свят щеше да се изправи пред личната си обезценка.
Киев към момента се държи
Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, като сподели, че има потребност от " боеприпаси, а не от такси " ; тъй като украинските бойци отблъснаха първата съветска офанзива против тяхната столица; тъй като украинското общество се сплоти в поддръжка на своята армия; тъй като украинците на всички равнища потвърдиха творчеството си в потреблението на лимитираните ресурси; тъй като украинските цивилни бяха и са подготвени да понесат ужасни компликации. Благодарение на всичко това, ние не живеем в тази ужасна различна действителност.
Вдъхновени от тези ранни седмици, когато Украйна сподели своята храброст, президентът Джо Байдън и Конгресът на Съединените щати устояха на изкушението на изолационизма - " Америка преди всичко " - и отхвърлиха култа към автокрацията, който омагьосва част от американската десница. Европейските водачи - като се изключи унгарския министър председател Виктор Орбан, един от основните идеолози на същия фетиш - също се опълчиха на дезинформацията и деликатно насочваните съветски оскърбителен акции и се съгласиха да поддържат Украйна, военно и филантропично. Хората по света видяха по какъв начин украинците се съпротивляват на една брутална тирания и отделиха от времето и парите си, с цел да им оказват помощ.
Благодарение на това, което направихме всички дружно, Киев към момента устоява. Украинците към момента управляват по-голямата част от територията си. Планираните от руснаците кланета, изтезания, всеобщо принуждение не се състояха в по-голямата част от Украйна. Легендата за съветската военна мощност е разрушена. Китай и Иран са в плен на неодобрение и безредици. Демократичният свят не се срина, а в противен случай, укрепна. Посещавайки Вашингтон през декември, украинският президент сподели, че сме " съумели да обединим международната общественост за отбрана на свободата и интернационалното право ". Зеленски благодари на американците и европейците от името на украинците, както е правил доста пъти. Но в действителност ние сме тези, които би трябвало да им благодарим.
На 24 февруари 2023 година ще се навършат дванадесет месеца, петдесет и две седмици и триста шестдесет и пет дни, в които украинската войска се бие. През това време бойците и доброволците избавиха столицата си, опазиха по-голямата част от територията си и изтласкаха руснаците от региона, който окупираха през първите дни на спора. През този интервал президентът на Украйна Володимир Зеленски стана интернационална звезда, украинската войска беше приета за непреодолима мощ, а украинската нация за смела и издръжлива страна.
След година на най-тежкия спор в Европа от 1945 година насам е значимо да се помни, че нищо от това не беше неизбежно. Оцеляването на Зеленски не беше неизбежно, оцеляването на Киев не беше неизбежно, нито продължаващото битие на Украйна като суверенна страна. Всъщност през февруари 2022 година мнозина смятаха тези обстоятелства за малко евентуални.
В навечерието на нашествието някои американски специалисти посъветваха да не се дава военна помощ на Украйна с аргумента, че войната ще завърши прибързано. Русия ще надделее толкоз бързо, твърдяха те, че украинците даже няма да имат време да употребяват оръжия. Други, в Европа и Съединените щати, повтаряха съветската агитация, чудейки се дали Украйна заслужава да съществува или да бъде защитавана. Някои западни политици възприеха тези хрумвания и не престават да го вършат и през днешния ден. Какво щеше да стане, в случай че техните позиции бяха надвили? Ако различен президент, който не се интересува от европейската сигурност, беше в Белия дом? Ако в Украйна беше определен различен президент, който не защитаваше идеята на страната си толкоз безапелационно или който въобще не искаше да се бие? Само си представете за миг свят без украинска храброст, или американски и европейски оръжия, или единството и поддръжката на демокрациите по света.
Без опозиция Украйна през днешния ден щеше да е осеяна с концентрационни лагери
Ако Русия беше изпълнила проекта си, Киев щеше да бъде високомерен единствено за няколко дни. Зеленски, жена му и децата му щяха да бъдат убити от командосите убийци, които бродеха из столицата. Колаборационистите, които към този момент бяха избрали жилищата си в Киев, щяха да завземат украинската страна. След това, град по град, район по район, съветската войска щеше да се бие с това, което е останало от украинската войска, до момента в който не завладее цялата страна и не стигне до полската граница. Първоначално съветският общоприет щаб си представяше, че успеха ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това беше станало по проект, Украйна през днешния ден щеше да е осеяна с концентрационни лагери, стаи за изтезания и спонтанни затвори, каквито бяха открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други територии, краткотрайно окупирани от Русия и по-късно освободени от украинската войска. Едно цяло потомство украински писатели, художници, политици, публицисти и цивилен водачи - руснаците бяха подготвили описи с имената им - към този момент щеше да бъде заровено в всеобщи гробове. Украинските книги щяха да бъдат отстранени от всички учебни заведения и библиотеки. Украинският език щеше да бъде неразрешен във всички обществени пространства. Стотици хиляди други украински деца щяха да бъдат отвлечени и превозени до Русия или трафикирани по целия свят.
Руските бойци, окрилени от блестящата си победа, към този момент щяха да бъдат на границата с Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи. НАТО щеше да потъне в хаос; целият алианс щеше да бъде заставен да похарчи милиарди, с цел да се приготви за неизбежното навлизане във Варшава, Вилнюс или Берлин. В окупирана Украйна младите мъже щяха да бъдат принудени да се запишат в съветската войска, с цел да извършат тези завоевания. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери в цяла Европа, без изгледи да се върнат вкъщи.Вълната от състрадание, която в началото ги посрещна, от дълго време щеше да е утихнала, парите щяха да са свършили, а противоположната реакция щеше да е в ход. Икономиката на Молдова щеше да се срине напълно; проруско държавно управление в Молдова можеше към този момент да възнамерява включването на тази страна в нова руско-беларуско-украинска федерация, което съветски пропагандист приветства още на 26 февруари 2022 година
Тази злополука нямаше да се ограничи до Европа. В другия завършек на света, китайските проекти за навлизане в Тайван щяха да са в ход, защото Пекин допуска, че Америка, която не желае да пази европейски съдружник и в този момент изцяло е затънала в дълготрайна борба против одързостена Русия, в никакъв случай не би положила старания да избави остров в Тихия океан. Иранските молли, еднообразно въодушевени от триумфа на Русия и провалянето на Украйна, самоуверено щяха да разгласят, че най-сетне са се сдобили с нуклеарни оръжия. От Венецуела през Мианмар до Зимбабве, диктатурите по целия свят щяха да са втвърдили своите режими и щяха да са засилили преследването на съперниците си, в този момент сигурни в отпадането на старите правила - конвенции за правата на индивида и геноцид, право на война, възбрана, табу, променяйки границите със мощ. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера, демократичният свят щеше да се изправи пред личната си обезценка.
Киев към момента се държи
Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, като сподели, че има потребност от " боеприпаси, а не от такси " ; тъй като украинските бойци отблъснаха първата съветска офанзива против тяхната столица; тъй като украинското общество се сплоти в поддръжка на своята армия; тъй като украинците на всички равнища потвърдиха творчеството си в потреблението на лимитираните ресурси; тъй като украинските цивилни бяха и са подготвени да понесат ужасни компликации. Благодарение на всичко това, ние не живеем в тази ужасна различна действителност.
Вдъхновени от тези ранни седмици, когато Украйна сподели своята храброст, президентът Джо Байдън и Конгресът на Съединените щати устояха на изкушението на изолационизма - " Америка преди всичко " - и отхвърлиха култа към автокрацията, който омагьосва част от американската десница. Европейските водачи - като се изключи унгарския министър председател Виктор Орбан, един от основните идеолози на същия фетиш - също се опълчиха на дезинформацията и деликатно насочваните съветски оскърбителен акции и се съгласиха да поддържат Украйна, военно и филантропично. Хората по света видяха по какъв начин украинците се съпротивляват на една брутална тирания и отделиха от времето и парите си, с цел да им оказват помощ.
Благодарение на това, което направихме всички дружно, Киев към момента устоява. Украинците към момента управляват по-голямата част от територията си. Планираните от руснаците кланета, изтезания, всеобщо принуждение не се състояха в по-голямата част от Украйна. Легендата за съветската военна мощност е разрушена. Китай и Иран са в плен на неодобрение и безредици. Демократичният свят не се срина, а в противен случай, укрепна. Посещавайки Вашингтон през декември, украинският президент сподели, че сме " съумели да обединим международната общественост за отбрана на свободата и интернационалното право ". Зеленски благодари на американците и европейците от името на украинците, както е правил доста пъти. Но в действителност ние сме тези, които би трябвало да им благодарим.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ