В “Малкият принц се казва, че “езикът е източникът на

В “Малкият принц ” се споделя, че “езикът е източникът на всички недоразумения. ” Това е доста мъдра фраза, в случай че вземем поради, че не е елементарно да преобразуваме мислите си в думи и да ги изразим по метод, по който отсрещният да разбере.

Всъщност нашите послания в никакъв случай не се схващат 100%. Ако някой каже, да вземем за пример, “Влюбен съм ”, това се отнасят до действителност, която е доста сложна за схващане от различен човек.

“Влюбен съм ” може да значи, че се вълнуваме от оформилата се доста близка връзка с колегата ни, или просто, че се усещаме доста привлечени от някого. Нужно е да познаваме някой доста добре, с цел да разберем какво има поради, когато споделя “Влюбен съм ”.
“Без значение какво мислиш, най-добре да го кажеш с верните думи. ” — Уилям Шекспир

От друга страна, думите не са единственият източник на връзка, тъй като те са съпроводени от настройки, жестове и пози. Можем да кажем нещо с езика си и нещо напълно друго с тона, погледа и общото ни отношение. По този метод, научаването по какъв начин да споделяме нашите мисли е същинска форма на изкуството.
Какво казваме…

Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени, когато става въпрос за връзка, поражда, когато приказваме за вътрешния си свят. Особено за нашите усеща, страсти или усещания. Освен обстоятелството, че не е елементарно да сложим всичко това в думи, не е допустимо да пренебрегнем отговора, който чакаме от нашия слушател. Когато приказваме за нещо, ние постоянно вземаме под внимание реакцията, която произвеждаме в слушателя.

Ние не споделяме само, с цел да предаваме информация, а вместо това се стремим основно да окажем резултат върху нашите слушатели. Искаме да ни имат вяра, да ни се възхищават, да бъдем одобрени (валидирани) и разбрани.

Но от време на време се стремим да накараме другите се опасяват от нас или да ни се подчиняват. Искаме да се наложим или да нараним. Понякога осъзнаваме това, различен път не. Колкото и необичайно да наподобява, от време на време нашата цел е да създадем комплициране — т.е. не да бъдем разбрани, а по-скоро да спрат да ни схващат.
Какво стои зад това, което споделяме?

Намерението дефинира същността на всяко обръщение. Можем да създадем комплимент на някого, с цел да отчетем добродетелите му, само че можем да сторим това и по друга причина – да го създадем по-уязвим за избран тип операция, която желаеме да включим в играта.

Това желание обаче доста пъти не е ясно даже за самите нас. Смятаме, че нашата цел е “да накараме някой да разбере грешката си ”, само че не сме обмислили опцията той да е прав.
Смятаме, че задачата е да се отървем от прочувствената болежка, изливайки суровите си усеща, само че подценяваме обстоятелството, че доста надълбоко това, което в действителност търсим, е съчувствие и одобрение. И в случай че не ги получим, сме сигурни, че не схващат нито дума от това, което споделяме.
Отвъд думите на това, което споделяме

Човешката връзка е комплициран развой, в който пристъства прочут фактор неточност. Тя не зависи единствено от думите, които използваме, с цел да споделяме нещата (въпреки че те са доста важни), само че и от безбройните външни фактори.

Трябва да вземем поради момента, мястото и слушателя. Но на първо място би трябвало да поставим огромни старания да се уверим, че в действителност споделяме това, което желаеме да кажем. Човешките същества непрекъснато споделят. С изразите на лицето, метода, по който се обличаме, метода, по който вървим, погледа ни и по доста други способи.
Голяма част от нашите послания се освобождават неумишлено. Когато споделяме, че някой ни прави неприятно усещане, това е по този начин, тъй като той е съобщил със своите жестове и настройки, че явно не е благонадежден. Същото важи и за противоположния случай. Нещата, които оповестяваме за себе си непрестанно, са казус от основаването на градивни, разрушителни или неутрални връзки.
Комуникация посредством обвързаност

Що се отнася до значимите и значими връзки в нашия живот, тематиката за връзката става още по-релевантна. Близките връзки са изпълнени с отзивчиви детайли. Думи, безмълвие, взиране – всичко има смисъл.

Тогава става по-важно от всеки път да създадем механизми, посредством които посланията да могат да протичат по здравословен метод. За да се реализира това, е значимо да се изкоренят някои информационни привички и да се възпитават други.

По създание е значимо да се научим по какъв начин да поддържаме връзка с привързаност; да имаме поради това, което усещаме, толкоз ясно, колкото е допустимо и да заобикаляме пагубния табиет да го приписваме на другия. Как да знаем какво усеща другия, в случай че в действителност не сме напълно наясно какво самите ние усещаме вътре в себе си?

Агресивната връзка постоянно оставя дълбоки рани. Единствените спътници на гнева би трябвало да са мтлчанието и паузите. В противоположен случай, евентуално ще пренебрегнете това, което в действителност желаете да кажете.

Добрата връзка изисква успокоение и приложимост. Намирайте подобаващото време, място и въодушевление, когато желаете да изясните сложни въпроси. Позволете на вашата обвързаност да тече непринудено, когато сте спокойни и отворени към другите.

Всъщност това, което пречи на нашата връзка, не е това, което споделяме, а по какъв начин го споделяме. А това, което обогатява една значима връзка, е деликатността да изберем най-хубавите способи да кажем на себе си и на другите какво мислим и усещаме.

Редактор: Елиза Трайкова

Инфо: exploringyourmind.com