В Македония България провеждаше безжалостна политика на българизиране. Българските власти

" В Македония България организираше безжалостна политика на българизиране. Българските управляващи натикаха в гета живеещите там евреи, а най-после ги депортираха в Треблинка. " Германски наблюдаващ за разногласието сред София и Скопие:

„ София преиначава историята. България може още години да блокира приемането на Северна Македония в Европейски Съюз “ - по този начин е озаглавен обширният разбор на Михаел Мартенс във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ). В началото създателят в резюме разказва сегашната политическа обстановка в София, където новото държавно управление е на път да бъде формирано. В Брюксел се надяват, че когато това стане, България може да вдигне ветото против Северна Македония, отбелязва Мартенс. И напомня, че предходното държавно управление на Бойко Борисов е блокирало договарянията за еврочленството на Северна Македония с възприеманите освен в Брюксел като „ нелепи “ причини, че Скопие би трябвало да признае българския генезис на македонския език и на македонската нация.
Редакцията предлага
Реч на омразата против България?

По-нататък положителният ценител на България разяснява: „ Но може би се лъжат тези, които имат вяра, че след промяната на държавното управление в България още веднъж ще се възцари разсъдък, а неразбираемите университетски диспути няма повече да пречат на политиката на Европейски Съюз на Балканите. “

и предвижда, че същото може да се случи и поради историческите разногласия сред София и Скопие.

„ Кирил Петков се счита за прагматик, който гледа напред и няма предпочитание да се залута в гъсталака на балканските исторически диспути. Но и той би трябвало да се преценява с съдружните си сътрудници “, написа Мартенс с отпратка към Българска социалистическа партия, която съгласно него е „ частично националистическа “.

„ Но това важи освен за нейните последователи: българският ресантимент във връзка с Северна Македония е затвърден по-дълбоко, в сравнение с осъзнават мнозина външни наблюдаващи “, отбелязва създателят и твърди, че по този въпрос президентът Румен Радев и неговият предходник Росен Плевнелиев също са заемали националистически позиции.

Михаел Мартенс осведоми и за във връзка с Северна Македония като „ втора българска страна “. Неприкритата концепция на „ Възраждане “ за присъединение на Северна Македония се споделя обаче, въпреки и в по-мека форма, и от други български партии, написа създателят. Той загатва и условията на София във връзка с българското малцинство в Македония и разказва в резюме казуса със разногласията за съответните малцинства в двете прилежащи страни.

По-нататък Мартенс цитира апела на президента Румен Радев към Северна Македония да приключи „ речта на омразата “ против България, която включвала „ изкривяване на историята “ и била публикувана в „ медии, музеи, измежду обществото и в държавната политика “.

„ Тоест, Радев приканва Скопие да цензурира дебатите вътре в страната - тъй като в България под „ тирада на омразата “ схващат нещо много изненадващо. В Македония София организираше безжалостна политика на българизиране. Българските управляващи натикаха в гета живеещите там близо 7200 евреи, а най-после ги депортираха в Треблинка. И все пак през днешния ден София упорства, че става дума за „ тирада на омразата “, когато в Северна Македония монументи и мемориални плочи припомнят за времето на „ фашистката българска окупация “. Пита се какво друго можем да назовем „ фашистко “, в случай че не един режим, който интензивно е взел участие в Холокоста. Нищо не трансформира и фактът, че евреите в самата България не бяха предадени в ръцете на германците. “

" Заев се престара да угоди на София "

В края на публикацията си Мартенс напомня, че министър председателят на Северна Македония Зоран Заев разгласи оставката си, само че още не се е отдръпнал. Авторът написа, че Заев се е престарал да угоди на София с уверението, че неговото държавно управление е наредило да бъдат отстранени няколко паметни плочи, напомнящи за „ българската фашистка окупация “. „ Това му навлече остри рецензии от страна на македонските историци - и обвинявания в изопачение на историята. Но в последна сметка нещата вървят натам, в случай че Скопие в действителност извърши всички условия на София. Досега преиначаването на историята не влизаше в критериите за приемане в Европейски Съюз, само че България като че ли желае да го впише в тази листа. Северна Македония обаче не може да се съгласи - най-малкото от почитание към полезностите на Европейски Съюз “, написа Михаел Мартенс в края на публикацията си във ФАЦ.

В репортаж на „ Евронюз “ също става дума за връзките сред София и Скопие, за нестабилната политическа обстановка в Северна Македония и за предстоящото ново държавно управление в София. „ Ключът към непоклатимост на държавното управление в Скопие са договарянията за еврочленство. Голямата спънка обаче е българското несъгласие. Вярно, има вяра това несъгласие да бъде вдигнато, само че въпросът е по кое време и какъв брой бързо “, разяснява новинарският канал. „ Евронюз “ цитира и политическия анализатор Димитър Николовски, съгласно който ветото може да бъде вдигнато - въпреки и не толкоз скоро, колкото мнозина политици се надяват. Той позволява, че компромис може да бъде реализиран с предстоящото ново държавно управление в София. Но и това ще бъде по-дълъг развой, счита анализаторът.