В махалата България политиците се ругаят и си отмъщават. В

В махалата България политиците се ругаят и си отмъщават. В страната България не би трябвало да е по този начин, написа Иво Беров.

Дали има различен подобен случай в европейската или пък в международната политика? Действащ президент да назова водачите на една от най-многобройните парламентарни партии " шарлатани ". Или пък дейностите им - " шмекерия ".

Било ли е да вземем за пример президентът на някоя президентска република да назова крайнолеви или крайнодесни свои душмани с някое ругателно определение. Дали се е случвало във френската република? Дали пък  не е наругал най-малко един път своята съперничка Марин Льо Пен?

Говорят ли си и във Франция по този метод?

Нещо сходно в действителност е станало. Няколко доста остри думи, отправени от Макрон по адрес на Марин Льо Пен: " Мисля, че Марин Льо Пен лъже, като споделя: " бъдете спокойни, честни хора, ще увелича пенсиите ", тъй като няма да го направи ". 
Редакцията предлага
Остро, в действителност. Само че това са обвинявания, допустими в политическите препирни. Макрон не назовава Льо Пен лъжкиня. Думите му са: " Тя лъже, като споделя, че ще усили пенсиите ". Има същностна разлика. И най-умният човек може да каже нещо неуместно, само че това не значи, че е простак. И че е редно да бъде именуван простак. И най-възпитаният човек може да каже нещо непремерено, само че това не значи, че е тъпанар.

Но може пък други френски политици да са се ругали между тях по този начин, както в този момент се ругаят някои нашенски политици? По време на прочутия с остротата си конфликт сред устатия лидер на френската крайнодясна партия Национален фронт Жан-Мари Льо Пен и борбения социалист Бернар Тапи, именуван още " политическото животно ", чуваме: " Това не е правилно! Стига сте лъгали! Говорите нелепости! Това, че крещите, не значи, че говорите правилни неща, тъй като говорите нелепости ". И по този начин нататък. Те апропо приказват все на " Ви ". Това са му всичките остроти на този " фамозен с остротата си конфликт ". 

Така се прави в махалата

Веднага едно съпоставяне с нашенското:  " Негодяи, мошеници, лъжци, крадци, крадете с милиони, крадете с милиарди ", произнесено от лидера на най-многобройната парламентарно показана партия в България. И това са публично произнесени хули при обиколките му в провинцията, изобщо не приказваме за псувните от скрито направените записи.

После същият този лидер желае от " негодяите, мошениците и крадците " поддръжка за държавното управление си и намира това за напълно естествено. Той ги е ругал, тъй като те са оповестили модела му на ръководството за " мафиотски " и са го арестували непозволено. И в този момент си го връща. Отмъщение, което не е политически аргумент, или отговор, а най-обикновена нецензурност. В махалата обаче по този начин се прави, там по този начин си отмъщават. Махалата България.

Президентът приканва партиите към съгласие и обединяване в името на... тук следва да цитирам изтъркани и общоизвестни приказки. И незабавно по-късно назовава. И не вижда в това никакво несъгласие. И той си го връща, тъй като един от водачите на тази партия е споделил, че президентът се е срещал с. Така се прави в махалата България.

Разликата сред " господине " и " тоя тиквеник "

В страната България обаче би трябвало да е другояче. Би трябвал президентът да каже:  " Уважаемият водач на " "  Асен Василев е бил измамен, сигурен съм, че ще откри сили да ми се извини ". Дори да не употребява " уважаеми " и " откри сили ", тонът би следвало да е подобен. Отделен е въпросът, че Асен Василев не даде доказателства за твърданията си. Но всред целия сонм от пиари, съидейници и съветници към президента очевидно не се откри кой да му подскаже правилните думи и държание. Защото това пък очевидно тук не се прави.

Иво Беров

Някои могат да одобряват това и за нещо второстепенно, което не визира същността. И същността отново да си е цялостна с положителни планове, като това да се сформира правителство например. Получава се като при вица за соц продавачката, която рекла: " Миче ма, дай на тоя тиквеник един тутманик ", вместо да каже: " Моля господине, заповядайте си тутманика ". Какво толкоз, нали индивидът си е получил в края на краищата тиквеника, въпреки да се е почувствал замалко като тутманик?

" България, мое страдалчество... "

Дали обаче това е единствено простащината, с която от дълго време сме привикнали, или е събитие, което демонстрира показва доста по-дълбинни и същностни особености за обществото ни? Ето какво споделя прочутата френска философка от български генезис Юлия Кръстева: "...думите си остават непознати неологизми, захвърлени в мъртви пясъци, самомнителен глупости, гръмко празнодумство. Ако им липсва вежливост - те са обидни. Тази липса на усет демонстрира варварското в обществото ". И още:

" Смятате, че ви се дължи всичко, заради не знам каква причина, заради нищо; желаете всичко, при изискване, че ще може да дремете, да мързелувате или да хитрувате, да лавирате, да мамите - и, от време на време, да работите до изнемога. Но за какво, за Бога, се унищожавате? Мои ближни, братя мои, причинявате ми болежка. България, мое страдалчество... "

Та и тънката каста умни, образовани, възпитани българи имат право да кажат на политическите простаци - даже когато те са министър председатели и президенти, или най-много тогава: " Превръщате страната България в махала. Причинявате ни болежка и страдалчество. "

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.