Нарвал
В легендите на хората трайно място е заело едно митично животно- еднорогът. За него се загатва още през 3000 преди Новата Ера.
През Средновековието еднорозите били знак на непорочност и грациозност, а рогът на еднорога бил същинска светиня.
В тези времена бивникът на един тип кит постоянно бил продаван като рог от еднорог и коствал баснословни суми. Става въпрос за бивника на нарвала. Така дребният зъбат кит станал част от една легенда.
Днес се знае, че този тумор на водното животно е свръх сензитивен, тъй като там се намират доста нервни окончания, а нарвалът го употребява да лови риба и да изследва с него солеността на водата.
Много непредвидени обстоятелства са свързани с този морски бозайник, за който не се знае доста, само че той е извънредно забавно животно. Ето най-интересните детайлности към нарвала.
Класификация на нарвала
Нарвалът е с научно наименование на латински Monodon monoceros. Що за създание е той - животно или риба?
Нарвал назоваваме китоподобен бозайник, непосредствен родственик на китовете белуга и член на фамилията на китоподобните.
Нарвалът е един от типовете китове, разказани през 1758 година от Карл Линей, който отбелязва близкото му роднинство с белугата.
Името на животното произлиза от старонорвежки, където преводът е мъртвец, поради способността му да лежи неподвижно покрай повърхността на морето.
Научното му наименование идва от старогръцки и се превежда като еднозъб или еднорог, поради бивната на мъжкия образец.
Заедно с китовете белуга, нарвалите образуват семейство китоподобни, наричани от време на време бели китове. Двете животни са класифицирани като обособени родове с по един тип всеки. Има доказателства, че те доста рядко могат да се кръстосват.
Изкопаеми фосили потвърждават, че античните бели китове са живели в тропически води и евентуално са мигрирали към арктическите и субарктическите води в отговор на измененията в морската хранителна верига в интервала на плиоцена.
Разпространение и местообитания на нарвала
Този зъбат кит се среща най-вече в Канадска Арктика и в гренландските и съветски води и е неповторимо профилиран арктически див звяр.
Всяка година той мигрира от заливите в океана с идването на лятото.
През зимата мъжките се спускат до 1500 метра дълбочина, като гмуркането продължава 25 минути. Те си поддържат връзка посредством щракане, подсвиркване и почукване. Ако бъдат хванати в капан от образувалия се морски лед, те умират от задушаване. Малките постоянно стават жертва на косатките и поради тези загуби те са със статут на съвсем заплашен тип.
Описание на нарвала
Нарвалите са междинни по величина китове и са с размерите на белугата. Общата дължина и на двата пола без бивника на мъжкия варира от 3, 95 до 5, 5 метра, като мъжките приблизително са дълги 4, 1 метра, а женските са приблизително 3, 5 метра, което прави мъжките малко по-едри.
Мъжките съзряват полово на 11-13 години, когато са дълги към 3, 9 метра. Женските съзряват по-рано, на 5-8години, когато са дълги към 3, 4 метра.
Най-забележителната характерност на мъжкия е бивникът му, който всъщност е кучешки зъб. Той излиза от лявата страна на горната челюст, през устната и образува серпантина. Бивникът на нарвала пораства през целия живот на кита, като доближава дължина от 1, 5 до 3, 1 метра. Той е кухо образувание и тежи 10 кг. Около 1 на всеки 500 мъжки има 2 бивника, което се случва когато десният кучешки зъб израсне отвън устата. Само към 15 % от женските отглеждат бивник, който е по-малък от тези на мъжкия и с по-слабо развита серпантина.
Учените от дълго време спекулират с биологичната функционалност на бивника. Предположенията са минали през потреблението му като оръжие или като приспособление за отваряне на дупки в леда, като акустичен орган, даже като второстепенен сексуален орган.
Подробният разбор обаче потвърждава, че бивникът е сензорен орган с милиони нервни окончания, които свързват характерностите на морската вода с мозъка. Счита се, че триенето на бивни една в друга при мъжките е метод за предаване на информация за характерностите на водата. При запис е открито, че бивникът е употребен за замайване на риба тресчица, което демонстрира, че се употребява и за улов на храна.
Не може да се смята, че бивникът е значим за оцеляването на екземпляра, защото женските, които нямат подобен орган, постоянно живеят по-дълго от мъжките. Следователно се приема, че бивникът е полова линия, сходна на рогата на елена, гривата на лъва или перата на пауна.
След като е открито, че бивникът е в действителност зъб, се появява въпросът за зъбите на кита. Бивните са заобиколени откъм гърба, вентрално и странично от няколко дребни рудиментарни зъба и това демонстрира път на еволюционни промени, които са оставили нарвала беззъб.
Поведение и метод на живот на нарвала
Нарвалите са стадни животни. Те се събират в групи от 5 до 10, а от време на време и 20 отвън лятото. Групите могат да бъдат единствено от женски млади или единствено мъжки, само че могат да се появят и смесени групи. През лятото се случва да се съберат няколко групи и тогава тези животни наброяват по 500 до 1000 индивида.
Нарвалите демонстрират сезонна миграция и избират да се връщат към летните си местообитания без лед, най-често в плитки води. През летните месеци те постоянно се доближават до крайбрежията, а през зимата навлизат в по-дълбоки води под пълен слой лед като изплуват през тесни цепнатини в леда.
С идването на пролетта през тези цепнатини се отварят канали и нарвалите се връщат в крайбрежните заливи.
По време на зимуването нарвалите вършат някои от най-дълбоките гмуркания, като са регистрирани такива до 800 метра по 15 пъти дневно. Понякога стигат и до 1500 метра.
Като множеството зъбати китове нарвалите употребяват звуци за навигация и лов. Те щракат, свиркат и почукват. Ехолокацията се употребява най-вече за разкриване на плячка и локализиране на трудности на близко разстояние.
Вокалният репертоар на нарвала е сходен на този на белугата с сходни честотни диапазони, само че белугата доближава по-високи диапазони и по-разнообразни подсвирквания.
Размножаване на нарвала
Женските стартират да раждат на възраст от 6-8 години. Те се чифтосват през април или май. Бременността е рекордна, продължава 14 месеца и дребните се раждат през юни-август идната година.
Ражда се 1 малко, приблизително 1, 6 метра дълго, бяло или ярко сиво на цвят.
Документирани са хибриди сред нарвал и белуга, само че не е ясно дали те могат да се развъждат.
Малките са зависи от млякото на майката, която ги кърми 20 месеца. Този дълъг интервал им дава опция да научат умения, които са им нужни за оцеляване след съзряването.
Тези животни живеят приблизително по 50 години, само че някои проучвания потвърждават, че те имат капацитет да доближат 115 години. Смъртта се случва постоянно, когато не съумяват да пробият дебелия лед и да излязат на повърхността, с цел да поемат въздух. Така те се давят във водата.
Хранене на нарвала
Нарвалът се храни основно с главоноги и разнообразни типове арктически риби, най-често преследва пасажи от рибата тресчица.
Самите нарвали са храна за други морски хищници - това са китовете убийци и полярните мечки. Акулите пък атакуват дребните.
Човекът също е див звяр във връзка с нарвала. Северните нации употребяват месото му, употребяват мазнините му като средство за лампите. От червата се вършат въжета. Загадъчният бивник е най-ценен. От него се вършат изящни декорации или занаятчийски предмети.
Прочетете и за други водни жители, измежду които делфините, морж, тюлените, морските лъвове, афала, гърбат кит и бялата акула.
