Нова книга на проф. Овчаров разкрива драмата на християните ...
В кулминационната точка на тазгодишните Дельови празници в Златоград бе показана следващата книга на проф. Николай Овчаров, разкриваща неговото минало и историята на Източните Родопи. Тя е под заглавие „ Християнството в Златоградския край “ и е част от известната библиотека „ Златоград “, осветяваща разнообразни страни от богатото минало на този край. Предговорът е написан от най-известният през днешния ден български историк проф. Пламен Павлов.
Книгата преглежда хилядолетната история на християнството в този български край. В основата на проучването са разнообразните исторически документи, само че и археологическите изследвания – дело на самия създател. Особено забавни са извършените наскоро от него разкопки край близкото до Златоград с. Добромирци, където бе разкрита значима черква, основана още през далечния 9 век. Според преданията и открити неотдавна писмени данни по тези места е служил в последните години на своя живот заточения в Родопите финален български патриарх Евтимий.
Важно място е отделено на казуса за ислямизацията, обяснен въз основата на въведени в последно време в научно послание османски документи. Оказва се, че Даръ дере (старото име на Златоград) и близките села дълго резервират своята безспорна християнска принадлежност чак до първата половина на 17 век. Тогава се случват много неразбираеми и необясними от днешна позиция промени, довели до съдбоносен поврат в настройките. Става дума за засилена и подтиквана от страната ислямизация. Тя се е осъществявала не толкоз с директни насилствени дейности, колкото посредством стопански и политически напън. Християните не са могли да заемат никакви длъжности в администрацията и армията, а и са били натоварени с непостижими налози. Ето за какво мнозина се изкушават или напряко са били принудени да одобряват мюсюлманската вяра.
И въпреки всичко точно в Даръ дере (Златоград) се резервира искрицата на християнството. И тя се разгаря в избухлив огън през 19 век по време на закъснялото българско Възраждане. Тогава се строят превъзходните църкви „ Успение на св. Богородица “ и „ Св. Георги “, където са приютени стотици прелестни християнски икони и книги. А златоградчани вземат ефективно присъединяване в процеса за извоюването на българската църковна и национална самостоятелност.
Като алена нишка в цялата книга е изтъкната потребността от интензивни археологически разкопки. Разкриването на останките от старинната черква при с. Добромирци, която следва да бъде възобновена изцяло, дават огромни очаквания. Такива забравени християнски храмове има на доста места – при селата Пресека, Дрангово, Генерал Гешево и т. н. Именно тяхното разкопаване и експониране ще покаже ясно на света каква е била верската принадлежност на хората в Златоградско освен през българското средновековие, само че и в столетията на османското робство.
Книгата преглежда хилядолетната история на християнството в този български край. В основата на проучването са разнообразните исторически документи, само че и археологическите изследвания – дело на самия създател. Особено забавни са извършените наскоро от него разкопки край близкото до Златоград с. Добромирци, където бе разкрита значима черква, основана още през далечния 9 век. Според преданията и открити неотдавна писмени данни по тези места е служил в последните години на своя живот заточения в Родопите финален български патриарх Евтимий.
Важно място е отделено на казуса за ислямизацията, обяснен въз основата на въведени в последно време в научно послание османски документи. Оказва се, че Даръ дере (старото име на Златоград) и близките села дълго резервират своята безспорна християнска принадлежност чак до първата половина на 17 век. Тогава се случват много неразбираеми и необясними от днешна позиция промени, довели до съдбоносен поврат в настройките. Става дума за засилена и подтиквана от страната ислямизация. Тя се е осъществявала не толкоз с директни насилствени дейности, колкото посредством стопански и политически напън. Християните не са могли да заемат никакви длъжности в администрацията и армията, а и са били натоварени с непостижими налози. Ето за какво мнозина се изкушават или напряко са били принудени да одобряват мюсюлманската вяра.
И въпреки всичко точно в Даръ дере (Златоград) се резервира искрицата на християнството. И тя се разгаря в избухлив огън през 19 век по време на закъснялото българско Възраждане. Тогава се строят превъзходните църкви „ Успение на св. Богородица “ и „ Св. Георги “, където са приютени стотици прелестни християнски икони и книги. А златоградчани вземат ефективно присъединяване в процеса за извоюването на българската църковна и национална самостоятелност.
Като алена нишка в цялата книга е изтъкната потребността от интензивни археологически разкопки. Разкриването на останките от старинната черква при с. Добромирци, която следва да бъде възобновена изцяло, дават огромни очаквания. Такива забравени християнски храмове има на доста места – при селата Пресека, Дрангово, Генерал Гешево и т. н. Именно тяхното разкопаване и експониране ще покаже ясно на света каква е била верската принадлежност на хората в Златоградско освен през българското средновековие, само че и в столетията на османското робство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ