Св. свещеномъченик Василий Амасийски
В края на ІV век (395 г.) Римската империя била разграничена на две елементи – Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната – Линикий. Константин бил уверен християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил богохулник. Двамата сключили мир, който бил подсилен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно въздействие и с цел да завоюва доверието на Констанца, Линикий приел християнската религия и дори издал няколко закони, удобни за християните. Но той бил неоткровен и след известно време се отрекъл от християнството и и възобновил гонението против християните в областите, които били под негова власт.
Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница госпожица, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята стопанка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че посредством дарове и лъжливи обещания ще победи нейната невзискателност и благочестие и ще завоюва любовта й. Затова изпратил при нея един собствен велможа чиновник с предложение да се ожени за нея, като заречен да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната госпожица. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за отбрана. За да я избави от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.
След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде надалеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната честност и добрина, тя й дала правилен чиновник, който да я придружи. Преоблечена в мъжки облекла, Глафира напуснала двореца.
Дълго пътувала тя и най-сетне пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните поданици, на име Квинтий, като разбрал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има доста християни. Разказал им за свещеник Василий, който всички обичали поради неговите добродетели и светост. След няколко дни самичък епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал в детайли за тяхното родно място и за предходния им живот. Като разбрал повода, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не беседва с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил уверен, че в случай че императорът узнае, къде се намира Глафира, освен тя, само че и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.
Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска черква. Глафира поискала да вземе присъединяване в това положително дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за дотъкмяване на новата черква. Като получила писмото, императрицата доста се зарадвала. Тя незабавно изпратила желаните средства и написала на свещеник Василий писмо, с което го молела да вземе под своя протекция Глафира.
Тези писма попаднали в ръцете на същия служител, който Линикий по-рано пращал с блага при Глафира. Като разбрал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и свещеник Василий. Не се удало обаче на Линикий да извърши своите зли замисли във връзка с Глафира: тя била към този момент умряла. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама обичани негови дякони – Партений и Теотим.
В столицата Василий бил затворен в тюрма. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния надзирател. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали дружно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.
Преди деня, избран за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С изключително възприятие той произнесъл думите на псалмопевеца: " Взема ли крилете на зората и се преселя на край море – и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи " (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо напътствие – при какви бедствия той ще почине. Като приключил молитвата, Василий споделил на приятелите си:
- Братя, нашите тествания се доближават. Не бойте се, не изнемогвайте от идната нам тъга, само че оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни избави. Знайте, другари, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква популярност ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, само че се върнете вкъщи и укрепявайте братята. Изберете за свещеник Евтихий.
След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.
На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за идването й в Амасия. Василий отговарял с такава неотстъпчивост и успокоение, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат още веднъж в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него служител с заричане, че ще го помилва, в случай че се отхвърли от вярата си. Но нито обещанията, нито заканите – нищо не било в положение да пречупи твърдостта на Василий. Той споделил да оповестят на императора следните негови думи:
- Да ми дадеш и цялото си царство, отново не ще ми вънеш това което ще изгубя, в случай че се откажа от същинския Бог. По-добре самичък ти ме послушай и проси благосклонност от Бога. Нашият Господ е добър и доброжелателен. Той ще одобри твоето смирение.
Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, в случай че не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да оповестят на императора, че той е подготвен да понесе всевъзможни мъчения, само че до момента в който има в него дихание, няма да се отхвърли от своя Бог. По заповед на Линикий почнали да го бият грубо, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: " Ни тъга, ни теснотия, ни страдания, ни огън, ни гибел не могат ме отлъчи от любовта Христова " (Рим. 8:35,38).
Епископът отишъл на гибел, съпроводен от доста християни. Когато стигнал до мястото на наказването, той паднал на колене и почнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му споделил:
- Приятелю, извърши това, което ти е заповядано.
Отсекли главата на светия страдалец и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен разкрил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия свещеник. С помощта на локални риболовци те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го сложили в новопостроения от него храм.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница госпожица, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята стопанка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че посредством дарове и лъжливи обещания ще победи нейната невзискателност и благочестие и ще завоюва любовта й. Затова изпратил при нея един собствен велможа чиновник с предложение да се ожени за нея, като заречен да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната госпожица. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за отбрана. За да я избави от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.
След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде надалеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната честност и добрина, тя й дала правилен чиновник, който да я придружи. Преоблечена в мъжки облекла, Глафира напуснала двореца.
Дълго пътувала тя и най-сетне пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните поданици, на име Квинтий, като разбрал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има доста християни. Разказал им за свещеник Василий, който всички обичали поради неговите добродетели и светост. След няколко дни самичък епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал в детайли за тяхното родно място и за предходния им живот. Като разбрал повода, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не беседва с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил уверен, че в случай че императорът узнае, къде се намира Глафира, освен тя, само че и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.
Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска черква. Глафира поискала да вземе присъединяване в това положително дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за дотъкмяване на новата черква. Като получила писмото, императрицата доста се зарадвала. Тя незабавно изпратила желаните средства и написала на свещеник Василий писмо, с което го молела да вземе под своя протекция Глафира.
Тези писма попаднали в ръцете на същия служител, който Линикий по-рано пращал с блага при Глафира. Като разбрал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и свещеник Василий. Не се удало обаче на Линикий да извърши своите зли замисли във връзка с Глафира: тя била към този момент умряла. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама обичани негови дякони – Партений и Теотим.
В столицата Василий бил затворен в тюрма. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния надзирател. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали дружно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.
Преди деня, избран за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С изключително възприятие той произнесъл думите на псалмопевеца: " Взема ли крилете на зората и се преселя на край море – и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи " (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо напътствие – при какви бедствия той ще почине. Като приключил молитвата, Василий споделил на приятелите си:
- Братя, нашите тествания се доближават. Не бойте се, не изнемогвайте от идната нам тъга, само че оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни избави. Знайте, другари, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква популярност ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, само че се върнете вкъщи и укрепявайте братята. Изберете за свещеник Евтихий.
След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.
На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за идването й в Амасия. Василий отговарял с такава неотстъпчивост и успокоение, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат още веднъж в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него служител с заричане, че ще го помилва, в случай че се отхвърли от вярата си. Но нито обещанията, нито заканите – нищо не било в положение да пречупи твърдостта на Василий. Той споделил да оповестят на императора следните негови думи:
- Да ми дадеш и цялото си царство, отново не ще ми вънеш това което ще изгубя, в случай че се откажа от същинския Бог. По-добре самичък ти ме послушай и проси благосклонност от Бога. Нашият Господ е добър и доброжелателен. Той ще одобри твоето смирение.
Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, в случай че не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да оповестят на императора, че той е подготвен да понесе всевъзможни мъчения, само че до момента в който има в него дихание, няма да се отхвърли от своя Бог. По заповед на Линикий почнали да го бият грубо, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: " Ни тъга, ни теснотия, ни страдания, ни огън, ни гибел не могат ме отлъчи от любовта Христова " (Рим. 8:35,38).
Епископът отишъл на гибел, съпроводен от доста християни. Когато стигнал до мястото на наказването, той паднал на колене и почнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му споделил:
- Приятелю, извърши това, което ти е заповядано.
Отсекли главата на светия страдалец и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен разкрил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия свещеник. С помощта на локални риболовци те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го сложили в новопостроения от него храм.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ