Задължително трябва да създадем кораби с изкуствена гравитация
В края на януари във Френския културен институт се състоя първото издание на събитието „ Нощ на концепциите “. То дава поле за изява на нови открития и на такива, които към този момент са доказали своята перспективност. Особено завладяваща е полемиката за предизвикателствата на нашето време.
Тук и тук ви запознахме с участниците и част от разискваните тематики.
Продължаваме с други значими въпроси.
Има ли военни аспекти интернационалното съдействие в Космоса?Жан-Пиер Еньоре: Абсолютно отхвърлям тези стратегии да имат военна част! Не съществуват военни действия! Това дори е невероятно, тъй като МКС „ Союз ” няма интерес. За военни цели съществуват профилирани спътници. Това са безусловно обособени оборудвания.
Всички дейци – астронавти, космонавти, сме едно огромно семейство. Аз се усещам брат с Александър Александров, както сме братя и с американските астронавти. От кино лентата за Тома Песке би би трябвало да е станало ясно каква е атмосферата на борда на станцията. Този метод на научни проучвания води по нужда мощните страни да сътрудничат. Трябва да се има пред тип и това, че хората на МКС живеят дружно в безусловно затворено пространство. Например дневно консумираме десетина литра вода. За да се изпрати на МКС да вземем за пример 1,8 т, вода, би трябвало да се умножи по 500, с цел да се реши каква ракета е нужна. Тъй че виждате какъв брой е значимо да можем да рециклираме водата на борда на станцията и това го вършим. Ако един ден се върнем на Луната, ще би трябвало да развиваме това стабилно потребление на водата в такава конюнктура.
Клоди Еньоре: МКС е прелестен дипломатически инструмент в днешно време. Дипломация на науката и съдействието. Развива се доверие в контраст на подозрението и съмнението. Всичките екипажи се качват на МКС с възприятието, че ще си сътрудничат без значение от взаимоотношенията сред страните им, които от време на време може да се изострени в избран миг. На китайската сонда, която се прилуни на скритата страна на Луната, има финландски, немски и други апарати, без значение, че сондата е китайска, т.е има едно отваряне.
Александър Александров: Aз съм се готвил на две станция - „ Салют-6 “ и „ Мир “, и на двете станции нямаше никакви военни формирования, които да бъдат употребявани в тази тенденция. През цялото време сме работили в дух на съдействие и за спокойно потребление на Космоса. Космонавтите бяха тези, които първи по време на Студената война се опълчиха на политиците и взеха решение да се обединят с единната цел да работят за спокойно асимилиране на Космоса. Основоположници на това бяха Леонов от съветска страна и Стафорд от американска. Първият ни конгрес се организира неслучайно във Франция – страна, която постоянно се е борила за народна власт и мир. Всяка година космонавтите се събираме в избрана страна. Тази година нашата среща ще бъде в Хюстън. Така че военните аспекти витаят в главите на политиците, а не на космонавтите.
Как би трябвало да планираме изследванията? Луната или Марс би трябвало да е цел на човечеството?
Клоди Еньоре: Днес считаме, че е допустимо да изпратим екипажи на Луната като стадий към пътешестване на Марс. В момента един автоматизиран уред картографира Луната с оглед търсенето на подобаващи места за кацане или престояване. Важно е да се откри има ли вода и други нужни условия за инсталиране на станция там. Американците подложиха инфраструктура, която ще се върти към Луната и която би била нещо като хъб на летище, т.е. тръгваш от Земята и кацаш на този обикалящ към Луната аеропорт, а оттова към този момент се плануват излитания към други дестинации. Разбира се, може да кацнеш и на самата Луна. Някои считат, че е по-изгодно да се кацне напряко на нея. Важно е човечеството да разполага с задоволително единение и съгласуваност сред другите страни, с цел да разсъждава по такива въпроси дружно, тогава можем да създадем едно населено място на Луната взаимно, когато стигнем там, с цел да работим.
Кои са огромните тествания за човешкия организъм при дълги галактически полети като до Марс?
Проф. Семкова: Трябва да се основават системи за изкуствена гравитация по време на дългите галактически полети. Трябва да се търсят средства за отбрана на хората от галактическата радиация. Също и нови горива, които да доставят хора до Марс по-бързо и за по-кратко време.
Александър Александров: Ако желаеме да превземаме Луната, Марс и други планети, обезателно би трябвало да се основават кораби с изкуствена гравитация. Навремето учените, когато са мечтаели за Космоса, са си мислили, че най-вредното ще бъде радиацията, метеоритните потоци, междугалактичните частици. Смятали са, че безтегловността е надали не райско положение, чувстваш се като птица... Сега се оказва, че единственият зложелател за полетите в Космоса е безтегловността. Тъй като в безтегловност работи единствено дребният кръг на кръвообращение, сърцето понижава своя размер, получава се аритмия. Това се отразява тежко на човешкия организъм. Затова и по време на интервала на ре-адаптация след завръщането на Земята някои неща се оправят, само че други остават по този начин за цялостен живот. Така че изкуственото основаване на гравитация е изключително значимо за бъдещето асимилиране на галактическото пространство. Но космонавтите по тази причина са първопроходници в Космоса, тъй като с изключение на всичко друго опитват с организма на индивида.
Тук и тук ви запознахме с участниците и част от разискваните тематики.
Продължаваме с други значими въпроси.
Има ли военни аспекти интернационалното съдействие в Космоса?Жан-Пиер Еньоре: Абсолютно отхвърлям тези стратегии да имат военна част! Не съществуват военни действия! Това дори е невероятно, тъй като МКС „ Союз ” няма интерес. За военни цели съществуват профилирани спътници. Това са безусловно обособени оборудвания.
Всички дейци – астронавти, космонавти, сме едно огромно семейство. Аз се усещам брат с Александър Александров, както сме братя и с американските астронавти. От кино лентата за Тома Песке би би трябвало да е станало ясно каква е атмосферата на борда на станцията. Този метод на научни проучвания води по нужда мощните страни да сътрудничат. Трябва да се има пред тип и това, че хората на МКС живеят дружно в безусловно затворено пространство. Например дневно консумираме десетина литра вода. За да се изпрати на МКС да вземем за пример 1,8 т, вода, би трябвало да се умножи по 500, с цел да се реши каква ракета е нужна. Тъй че виждате какъв брой е значимо да можем да рециклираме водата на борда на станцията и това го вършим. Ако един ден се върнем на Луната, ще би трябвало да развиваме това стабилно потребление на водата в такава конюнктура.
Клоди Еньоре: МКС е прелестен дипломатически инструмент в днешно време. Дипломация на науката и съдействието. Развива се доверие в контраст на подозрението и съмнението. Всичките екипажи се качват на МКС с възприятието, че ще си сътрудничат без значение от взаимоотношенията сред страните им, които от време на време може да се изострени в избран миг. На китайската сонда, която се прилуни на скритата страна на Луната, има финландски, немски и други апарати, без значение, че сондата е китайска, т.е има едно отваряне.
Александър Александров: Aз съм се готвил на две станция - „ Салют-6 “ и „ Мир “, и на двете станции нямаше никакви военни формирования, които да бъдат употребявани в тази тенденция. През цялото време сме работили в дух на съдействие и за спокойно потребление на Космоса. Космонавтите бяха тези, които първи по време на Студената война се опълчиха на политиците и взеха решение да се обединят с единната цел да работят за спокойно асимилиране на Космоса. Основоположници на това бяха Леонов от съветска страна и Стафорд от американска. Първият ни конгрес се организира неслучайно във Франция – страна, която постоянно се е борила за народна власт и мир. Всяка година космонавтите се събираме в избрана страна. Тази година нашата среща ще бъде в Хюстън. Така че военните аспекти витаят в главите на политиците, а не на космонавтите.
Как би трябвало да планираме изследванията? Луната или Марс би трябвало да е цел на човечеството?
Клоди Еньоре: Днес считаме, че е допустимо да изпратим екипажи на Луната като стадий към пътешестване на Марс. В момента един автоматизиран уред картографира Луната с оглед търсенето на подобаващи места за кацане или престояване. Важно е да се откри има ли вода и други нужни условия за инсталиране на станция там. Американците подложиха инфраструктура, която ще се върти към Луната и която би била нещо като хъб на летище, т.е. тръгваш от Земята и кацаш на този обикалящ към Луната аеропорт, а оттова към този момент се плануват излитания към други дестинации. Разбира се, може да кацнеш и на самата Луна. Някои считат, че е по-изгодно да се кацне напряко на нея. Важно е човечеството да разполага с задоволително единение и съгласуваност сред другите страни, с цел да разсъждава по такива въпроси дружно, тогава можем да създадем едно населено място на Луната взаимно, когато стигнем там, с цел да работим.
Кои са огромните тествания за човешкия организъм при дълги галактически полети като до Марс?
Проф. Семкова: Трябва да се основават системи за изкуствена гравитация по време на дългите галактически полети. Трябва да се търсят средства за отбрана на хората от галактическата радиация. Също и нови горива, които да доставят хора до Марс по-бързо и за по-кратко време.
Александър Александров: Ако желаеме да превземаме Луната, Марс и други планети, обезателно би трябвало да се основават кораби с изкуствена гравитация. Навремето учените, когато са мечтаели за Космоса, са си мислили, че най-вредното ще бъде радиацията, метеоритните потоци, междугалактичните частици. Смятали са, че безтегловността е надали не райско положение, чувстваш се като птица... Сега се оказва, че единственият зложелател за полетите в Космоса е безтегловността. Тъй като в безтегловност работи единствено дребният кръг на кръвообращение, сърцето понижава своя размер, получава се аритмия. Това се отразява тежко на човешкия организъм. Затова и по време на интервала на ре-адаптация след завръщането на Земята някои неща се оправят, само че други остават по този начин за цялостен живот. Така че изкуственото основаване на гравитация е изключително значимо за бъдещето асимилиране на галактическото пространство. Но космонавтите по тази причина са първопроходници в Космоса, тъй като с изключение на всичко друго опитват с организма на индивида.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ