Три от най-великите открития на прочутия инженер Владимир Шухов
В края на XIX в. гениалният съветски проектант и инженер Владимир Шухов основава революционни изобретения, някои от които към момента се употребяват в архитектурата.
Шуховските кули
Шуховска кула, МоскваLegion Media
Най-иновативната и известна структура на Владимир Шухов е изумителна по своята елементарност – също като множеството му изобретения. Пьотър Худяков, който е другар на Шухов, написа в записките си, че през 1880-те изобретенията на Шухов не се харесват на доста от държавните чиновници, тъй като са „ непоносимо евтини “ и не дават опция за корупция.
Решетките на Шуховската кула, патентовани от Шухов през 1894-1896 година, фактически са евтини, а структурата е бърза за създаване и толкоз издръжлива, че доста от сходни структури, издигнати в края на XIX в. и началото на XX в. към момента са непокътнати!
Шуховска кула, МоскваLegion Media
Основният принцип на Шуховската кула е, че тя е във формата на хиперболоид, изработен от решетка с леки железни греди. Всяка от тези греди е инсталирана под избран ъгъл и е с избрана извивка, макар че те в действителност са прави, което улеснява превоза на частите. Конструкцията е доста постоянна с помощта на личната си тежест и е издръжлива на мощни ветрове, тъй като е направена от решетки! Вдъхновение Шухов черпи от самата Русия – то се корени в съветските кошници от ракита, които са леки, само че могат да устоят съществено тегло.
ПолибиноLegion Media
Най-известното приложение на правилото, фиктивен от Шухов, е в Шуховската кула (построена през 1919-1922) в Москва. Общо той проектира над 200 такива кули. Първата му хиперболоидна кула, издигната за Общоруското ревю през 1896 година, към момента е непокътната в Полибино, Липецка област, Русия.
Решетките и мрежестите покриви на Шухов
Търговски център „ Петровски откъс “, МоскваLegion Media
Паралелно с концепцията за хиперболоидните кули Шухов създава и своите решетъчни структури. Те се употребяват отчасти за самите кули, както и за основаването на транспарантни, бързи за сглобяване покриви над здания или изложбени павилиони.
Киевска жп гара, МоскваLegion Media
Мрежестите покриви на Шухов са употребявани при строителството на Пушкинския музей за изобразително изкуство, Централната поща в Москва и още доста здания. Един от най-впечатляващите покриви е инсталиран на Киевската гара в Москва – общата му дължина е 230 м (той към момента е недокоснат и действа!).
Методът за крекинг на петрол на Шухов
Инсталация за термичен крекинг на петрол по план и под техническото управление на В. Г. Шухов. Баку, Съюз на съветските социалистически републики, 1934 г.Sputnik
Първото патентовано откритие на Шухов, основано през 1876 година, когато той е едвам на 23 година, е парна дюза за разпространяване на гориво. По-късно Шухов продължава да изследва петролните мотори и добива на нефт. През 1891 година той създава непрестанно работеща тръбна апаратура за термален крекинг на нефт и патентова първия способ за термален крекинг на нефт в света, прочут като „ Крекинга на Шухов “. През 1931 година в Баку (столицата на актуален Азербайджан) е построен руски цех за крекинг на нефт, където се ползва методът на Шухов. Сред преимуществата му е фактът, че както кондензаторът, по този начин и бойлерът са под непрестанно напрежение.
През 1908 година американските инженери Уилям Бъртън и Робърт Хъмфриз без значение един от различен създават и патентоват сходен развой за крекинг. Така, когато през 1924 година на посещаване при Шухов в Москва идва делегация от американската Петролна корпорация „ Синклер “, Владимир Шухов вижда, че американският способ в действителност е разновидност на неговия, което му разрешава с горделивост да съобщи, че „ съветската петролна промишленост елементарно може да построи уред за крекинг въз основата на всяка от описаните системи, без американците да я обвинят в кражба “.
В. Г. Шухов, 1891 г.Свободни източници
Шухов проектира и петролопроводи – той основава първия съветски петролопровод в Баку през 1878 година. Под негов контрол и въз основата на негов план са издигнати и огромни петролопроводи, като 883-километровата структура от Баку до Батум (1907) и 618-километровата тръба от Грозни до Туапсе (1928).
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Шуховските кули
Шуховска кула, МоскваLegion Media
Най-иновативната и известна структура на Владимир Шухов е изумителна по своята елементарност – също като множеството му изобретения. Пьотър Худяков, който е другар на Шухов, написа в записките си, че през 1880-те изобретенията на Шухов не се харесват на доста от държавните чиновници, тъй като са „ непоносимо евтини “ и не дават опция за корупция.
Решетките на Шуховската кула, патентовани от Шухов през 1894-1896 година, фактически са евтини, а структурата е бърза за създаване и толкоз издръжлива, че доста от сходни структури, издигнати в края на XIX в. и началото на XX в. към момента са непокътнати!
Шуховска кула, МоскваLegion Media
Основният принцип на Шуховската кула е, че тя е във формата на хиперболоид, изработен от решетка с леки железни греди. Всяка от тези греди е инсталирана под избран ъгъл и е с избрана извивка, макар че те в действителност са прави, което улеснява превоза на частите. Конструкцията е доста постоянна с помощта на личната си тежест и е издръжлива на мощни ветрове, тъй като е направена от решетки! Вдъхновение Шухов черпи от самата Русия – то се корени в съветските кошници от ракита, които са леки, само че могат да устоят съществено тегло.
ПолибиноLegion Media
Най-известното приложение на правилото, фиктивен от Шухов, е в Шуховската кула (построена през 1919-1922) в Москва. Общо той проектира над 200 такива кули. Първата му хиперболоидна кула, издигната за Общоруското ревю през 1896 година, към момента е непокътната в Полибино, Липецка област, Русия.
Решетките и мрежестите покриви на Шухов
Търговски център „ Петровски откъс “, МоскваLegion Media
Паралелно с концепцията за хиперболоидните кули Шухов създава и своите решетъчни структури. Те се употребяват отчасти за самите кули, както и за основаването на транспарантни, бързи за сглобяване покриви над здания или изложбени павилиони.
Киевска жп гара, МоскваLegion Media
Мрежестите покриви на Шухов са употребявани при строителството на Пушкинския музей за изобразително изкуство, Централната поща в Москва и още доста здания. Един от най-впечатляващите покриви е инсталиран на Киевската гара в Москва – общата му дължина е 230 м (той към момента е недокоснат и действа!).
Методът за крекинг на петрол на Шухов
Инсталация за термичен крекинг на петрол по план и под техническото управление на В. Г. Шухов. Баку, Съюз на съветските социалистически републики, 1934 г.Sputnik
Първото патентовано откритие на Шухов, основано през 1876 година, когато той е едвам на 23 година, е парна дюза за разпространяване на гориво. По-късно Шухов продължава да изследва петролните мотори и добива на нефт. През 1891 година той създава непрестанно работеща тръбна апаратура за термален крекинг на нефт и патентова първия способ за термален крекинг на нефт в света, прочут като „ Крекинга на Шухов “. През 1931 година в Баку (столицата на актуален Азербайджан) е построен руски цех за крекинг на нефт, където се ползва методът на Шухов. Сред преимуществата му е фактът, че както кондензаторът, по този начин и бойлерът са под непрестанно напрежение.
През 1908 година американските инженери Уилям Бъртън и Робърт Хъмфриз без значение един от различен създават и патентоват сходен развой за крекинг. Така, когато през 1924 година на посещаване при Шухов в Москва идва делегация от американската Петролна корпорация „ Синклер “, Владимир Шухов вижда, че американският способ в действителност е разновидност на неговия, което му разрешава с горделивост да съобщи, че „ съветската петролна промишленост елементарно може да построи уред за крекинг въз основата на всяка от описаните системи, без американците да я обвинят в кражба “.
В. Г. Шухов, 1891 г.Свободни източници
Шухов проектира и петролопроводи – той основава първия съветски петролопровод в Баку през 1878 година. Под негов контрол и въз основата на негов план са издигнати и огромни петролопроводи, като 883-километровата структура от Баку до Батум (1907) и 618-километровата тръба от Грозни до Туапсе (1928).
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ