Къде изчезва 100 тона от нацисткото злато?
В края на Втората международна война нацистите укриват несметни съкровища. Къде и по какъв начин е било прикрито нацисткото злато, какво е открито дотук, какво още се търси? Двамата най-авторитетни специалисти в тази област дават отговори.
За златото на нацистите, изчезнало в края на Втората международна война, се описват какви ли не легенди и митове. Но английските историци Иън Сайър и Дъглас Ботинг не се занимават с легенди. В книгата си „ Нацисткото злато “ двамата най-авторитетни специалисти в тази област в детайли описват по какъв начин е било укрито това злато, какво е открито дотук и какво още се търси, написа Дойче веле.
Хиляди чували с пари, злато и скъпоценности
На 3 февруари 1945 година Берлин претърпява най-страшната бомбардировка в историята си. Американски и английски самолети изсипват над града хиляди тонове бомби. Жертвите са хиляди, разрушенията – големи.
Разрушена е и постройката на „ Райхсбанк “, само че златото, банкнотите, валутните запаси и другите полезности, скрити в подземията ѝ, остават незасегнати. Независимо от това нацисткото управление взима решение да изтегля това богатство. В началото в огромни чували са изнесени банкнотите – стотици милиони райхсмарки и 4 милиона $. Златният запас на страната трябвало да бъде укрит в Тюрингия, в солните мини „ Кайзерода “ на 300 километра от Берлин.
Райхсбанк В условия на цялостна секретност към 100 тона злато на стойност 200 милиона $, както и други полезности са натоварени в специфичен ешелон, а в Тюрингия трансферират товара на камиони за откарване в шахтата. Това укритие е замислено като краткотрайно, само че бързото придвижване на американците проваля проектите на националсоциалистите.
Около 7% от златно-валутните полезности на страната остават в Берлин. Взето е решение те да поемат на юг, към Бавария и Австрия. Тази задача е предоставена на 39-годишния оберщурмбанфюрер Фридрих Йозеф Раух. Тъкмо тези съкровища (с дребни изключения) към момента не са открити. И най-много за тях се споделя в книгата на двамата английски историци.
Но да се върнем към съкровището, прикрито в „ Кайзерода “. То е намерено по случайност от американците в шахта на 640 метра дълбочина: хиляди чували с райхсмарки и задгранична валута, златни и сребърни монети, златни коронки и пломби, извадени от устата на концлагеристи, куфари и сандъци със скъпоценни камъни и всевъзможни други полезности.
Най-важната находка обаче са 8500 златни кюлчета – съвсем 90% от златния запас на нацистка Германия. В книгата педантично са изброени и разказани откритите полезности, само че част от тях въобще не подлежат на финансова оценка – американците откриват и многочислени творби на изкуството, живописни платна и графики от немски и задгранични музеи. Сред тях са картини от Рембранд, Тициан, Рафаел, Дюрер, Реноар, а като венец на всичко и фамозната скулптура на египетската кралица Нефертити.
Всички тези творби на изкуството се връщат в немските и в европейските музеи, а парите и валутните полезности са откарани във Франкфурт и подадени в един от оживелите филиали на държавната банка.
На Потсдамската конференция е решено четирите съюзнически страни, победили националсоциалистите, да поделят между тях златно-валутните полезности на нацистка Германия. Но Сталин се отхвърля от каузи на Съюз на съветските социалистически републики и желае в подмяна активите на страните от Източна Европа. Западните съдружници въпреки всичко предават нещо и на Съюз на съветските социалистически републики: 800 чувала със руски рубли.
В книгата „ Нацисткото злато “ става дума основно за издирванията на полезности, които може би са укрити в частни сейфове в швейцарски или английски банки, както и в разнообразни страни от Западна Европа и Латинска Америка. Авторите пишат обаче и за онази част от златно-валутния запас на нацистите, която те не съумяват да спасят от подземията на „ Райхсбанк “. А към нейното „ изгубване “ отношение има и Съюз на съветските социалистически републики.
На 14 май 1945 година по заповед на майор от руските секрети служби на име Фьодор Новиков оправомощените чиновници на банката отключват трезора ѝ, където са открити 90 огромни златни слитъка и над 4,5 милиона златни монети – долари, франкове, гулдени. Към тях се прибавят и доларови облигации на обща стойност 400 милиона $. След няколко дни обаче наличието на трезора изчезва. А месец по-късно майор Новиков е награден с ордена „ Червено знаме “. Авторите пишат, че през днешния ден цената на един от тези златни слитъци възлиза на 18 милиона $.
Все още се търси обаче най-големият изчезнал комат от „ златната торта “ – тези 7% от златно-валутните запаси, които под управлението на оберщурмбанфюрера Раух се насочат на юг към Бавария. През 1945 американците съумяват да арестуват Раух и той дава някакви показания. Окупационните сили откриват дребна част от съкровището, само че всичко останало си остава изчезнало.
Раух изяснява, че през април 1945 скъпата пратка била разтоварена в казармите на баварските „ планински егери “, само че не знаел какво се е случило по-късно. По необясними аргументи американците скоро освобождават този значим очевидец. Раух отпътува за Аржентина, където става съсобственик на металургичен комбинат. На напреднала възраст се връща в Европа и доживява дните си в Австрия.
На дъното на езеро в Австрия?
За местонахождението на голямото богатство и до през днешния ден се описват какви ли не митове. Според най-достоверната версия то се намира някъде на дъното на езерото Топлицзее в Австрия, на стотина километра от Залцбург. Факт е, че на 29 април 1945 година нацистите фактически потопяват някакви сандъци на дъното на езерото. Търсенето на тези сандъци стартира съвсем незабавно след края на войната.
През 1959 година търсачите били възнаградени, само че вместо злато откриват единствено подправени английски банкноти, които преди време нацистите хвърляли от самолети над Англия с вярата да провокират колапс на финансовата ѝ система. Въпреки че се употребява най-съвременна водолазна техника, в езерото, достигащо дълбочина до 100 метра, и до момента не е намерено нищо друго.
А златотърсачите-самодейци нямат право да продължат търсенето: австрийските управляващи не разрешават всевъзможни изследвания без особено позволение. Така че въпросът къде е последната част от съкровищата на националсоциалистите и до през днешния ден остава без отговор.
