Пастор Венцислав Стойков: Лесно ли говорим за смъртта, когато е в първо лице – уроците от Украйна и драмата с бежанците
В края на света сме, само че тук има измама - този край пристигна с раждането на Христос, тогава стартира краят. Днес огромното предизвикването е да живеем свястно и дълготрайно, само че с очакване светът да свърши всеки ден. Както КОВИД- пандемията, по този начин и войната против Украйна бе за мен знак за последни времена, само че не и знак за терзание. Времето е последно, би трябвало да бъдем подготвени за среща с Господ всеки ден. А среща ще има, дали тъй като цялата история ще завърши внезапно пред нас, или тъй като нашето време ще свърши, а историята ще продължи. И не е все едно по какъв начин живеем - грях е, в случай че можем да свършим положително, само че не го вършим. Това обръщение насочи в предаването „ оПозиция с Горан Благоев “ свещеник Венцислав Стойков от Българска божия черква „ Кръстопът “.
Църквата събира от началото на войната помощи за Украйна, които пасторът персонално транспортира с бус, а от там прибира бежанци, които търсят избавление от съветското „ избавление “.
До в този момент е довел в България над 80 бедстващи украинци, само че по-късно от Църквата им оказват помощ да се настанят в жилища, да уредят документите си, да получат работа и се социализират.
Хибриден и агитационен мит е, че у нас идват богати украинци, с доста пари и скъпи коли, а страната би трябвало да се харчи с помощи за тях. Войната не сортира, тя удря и богатите и не пита какъв си. Видял съм и украински бежанци с доста пари, само че те също страдат и имат потребност от общение. Но доста са тези, които потеглят единствено с по-една дребна раничка и не желаят да се възползват от никого, споделя свещеник Стойков.
Пазят ли българите християнските полезности даже и да не са вярващи?
Пропускаме ли опцията да бъдем християни, в случай че затворим домовете и сърцата си за страдащите?
Лесно ли приказваме за гибелта, когато е в първо лице?
Защо имаме вяра на конспирациите в историята?
Привързаността към агресора прави ли ни агресори?
Къде са българите в милосърдието и състрадателността, какъв брой човечност е останала в народа ни?
Отговорите на тези горещи въпроси, както и защо приканва пасторът – чуйте и гледайте в „ оПозиция с Горан Благоев ".
Актуалното изявление с свещеник Венцислав Стойков може да гледате и през платформата на Faktor.bg, както и на нашите канали във Фейсбук и YouTube.
Църквата събира от началото на войната помощи за Украйна, които пасторът персонално транспортира с бус, а от там прибира бежанци, които търсят избавление от съветското „ избавление “.
До в този момент е довел в България над 80 бедстващи украинци, само че по-късно от Църквата им оказват помощ да се настанят в жилища, да уредят документите си, да получат работа и се социализират.
Хибриден и агитационен мит е, че у нас идват богати украинци, с доста пари и скъпи коли, а страната би трябвало да се харчи с помощи за тях. Войната не сортира, тя удря и богатите и не пита какъв си. Видял съм и украински бежанци с доста пари, само че те също страдат и имат потребност от общение. Но доста са тези, които потеглят единствено с по-една дребна раничка и не желаят да се възползват от никого, споделя свещеник Стойков.
Пазят ли българите християнските полезности даже и да не са вярващи?
Пропускаме ли опцията да бъдем християни, в случай че затворим домовете и сърцата си за страдащите?
Лесно ли приказваме за гибелта, когато е в първо лице?
Защо имаме вяра на конспирациите в историята?
Привързаността към агресора прави ли ни агресори?
Къде са българите в милосърдието и състрадателността, какъв брой човечност е останала в народа ни?
Отговорите на тези горещи въпроси, както и защо приканва пасторът – чуйте и гледайте в „ оПозиция с Горан Благоев ".
Актуалното изявление с свещеник Венцислав Стойков може да гледате и през платформата на Faktor.bg, както и на нашите канали във Фейсбук и YouTube.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ