Денят 29 ноември 1990 г. и 32 години по-късно
В края на ноември 2022-ра България е изправена пред безспорен тупик - няма държавно управление, а народ и политици са единомислещи в едно - че и с нови избори ще стигнем до същата задънена улица.
Но това не ни се случва за първи път и дано статистиците си създадат труда да кажат, за кой път през годините оттогава насам, българският парламент отвлича вниманието на обществото от наболелите тематики и се занимава с междупартийни злословия.
На 10-и юни през далечната 1990-а в България са извършени първите демократични избори за Велико Народно заседание. Българска социалистическа партия завоюва вота, а младата съпротива се подвигна на митинги поради подозрения за манипулиран избор. Колко познато.
Днес се случва отново същото, малко " на назад ". И партиите са повече, а някои от старите напълно са изгубили образа си, в устрема си да мимикрират в обединения, с цел да не изтърван властта.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Снимка: Иван Григоров
На " упражнението " с хартия, или с машини да гласуваме, или пък и с двете, посвети времето си напълно последният ни повече от разногласен парламент. Пропиля го, макар множеството стартирани и незавършени тематики от " домашно ", " съседско " и международно естество. Днес даже няма от кого да желаяме да си даде оставката, тъй като държавно управление нямаме, а и не се обрисува.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Някога, на 7-и август 1990-а Андрей Луканов връчи в Народното събрание първата оставка на ръководеното от него от февруари с.г. държавно управление. Луканов бе считан за " човек на Съветския съюз в България и проводник на руските стопански ползи в страната ни ", въпреки към този момент да нямаше Съветски съюз. След като умря, му приписаха и други грехове.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Горбачов отхвърли на " руския сътрудник " 1 милиарда $ заем, с цел да предотврати неизбежния банкрут с насъбраните 11 милиарда $ външен дълг и 26 милиарда лева вътрешен дълг на България. И го загазихме. Но не си взехме поука.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
През септември 1990-а година Луканов образува втори кабинет. Истинско политическо самоубийство, като се има поради, че икономическата рецесия в България навлизаше в абсолютния си пик - магазините бяха опразнени, липсваха обикновени хранителни артикули. Сега артикули към момента има, само че те по този начин стремително нарастват, че приходите ни не стигат да си ги купим. В този смисъл, разликата с преди не е огромна.
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
След мораториума върху заплащанията по външния дълг от края на март 1990-а България беше банкрутирала от позиция на международния пазар. Нямаше импорт, нямаше експорт за Запада. Тогава настъпи така наречен " гладна Луканова зима ". За идващата съгласно календара 2022-ра / 23-та по-добре да не отваряме тематиката, че може да се окаже и по-тежка от Лукановата.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
В началото на ноември 1990-а година Съюзът на демократичните сили изяви подготвеност да поеме ръководството, като позволи присъединяване на представители на Българска социалистическа партия в кабинета, макар че в Софийския университет бе оповестена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на социалистическата партия.
Снимка: Иван Григоров
Днес Съюз на демократичните сили към този момент е коалирана с ГЕРБ - с партията, която беше свалена с несравнимо по-масови митинги от тези против Българска социалистическа партия през 90-а. Явно и партиите си имат " имунна " система и тя отслабва след дълго боледуване, т.е. когато дълго време не са били във властта.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
С първия сняг на 90-а страната бе парализирана от митинги. Днес поданството е по-апатично, само че митинги - въпреки и спорадични, не липсват. На 29-и ноември 1990-а година Луканов за повторно подаде оставка, и още на другия ден Великото национално заседание я одобри. В сходна обстановка настоящето Народно заседание несъмнено ще заседава до идущата пролет, с цел да подсигури работа на... малките екрани.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Второто държавно управление на Андрей Луканов просъществува по-малко от два месеца - от 22-ри септември до 20-и декември 1990-а.
Сега всички се питат, по кое време ще имаме държавно управление, че най-малко да има освен кого да хулим, ами и да го свалим.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Луканов бе апетитен за татко на силовите групировки и идеолог на техните стопански домогвания. Днес тия му грехове някак избледняват на фона на " конкуренцията ". Ежедневно чуваме, че корупцията е проникнала освен в институциите, съда и прокуратурата, само че е прояла от вътрешната страна и органите на реда.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Луканов го гръмнаха на 2-ри октомври 1996-а година с 4 патрона пред дома му, а килърът не беше оголен. Нормално. Заподозрените в убийството на Луканов, откакто ги освободиха, осъдиха България.
Платихме ние, данъкоплатците.
Снимка: Иван Григоров
Кабинетът, управляван от Андрей Луканов, бе формиран от политически дейци на Българска социалистическа партия и самостоятелни специалисти - толкоз " самостоятелни ", че всичките бяха от Българска социалистическа партия. Днес социалистите още веднъж застъпват " експертната " теза, защото преценят, че наподобява някак неловко за следващ път да се предложат еднопартийно за властта. А и невероятно. По-лесно е с " троянски коне ", а у нас такива - колкото щеш.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990-а беше плевел месец в новата ни история, белязан от политически драматизъм, манифестации, избори и обрати. Но не и последният подобен. Колко още такива месеци си имахме - чет нямат за 32 години народна власт.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Покойният Желю Желев споделяше, че рухването на второто държавно управление на Луканов било " последната фаза на " нежната гражданска война " в България ". Ако е прав, то явно от дистанцията на времето през днешния ден бихме могли да си създадем извода, че с деликатност се печели бъдеще единствено в любовта. И даже и там - не постоянно. А в политиката - в никакъв случай.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
На 27-и и 28-и ноември през 1990-а съгласно тогавашната КТ " Подкрепа " в страната били стачкували 750 000 души. И тази цифра беше оспорена, само че да приемем, че е било по този начин. На 29-и ноември се включиха и от КНСБ и стартира национална стачка.
С това ориста на държавното управление на Луканов към този момент беше дефинитивно решена.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
И тогава, и през днешния ден, никой не желае нови избори, тъй като се обрисуват с предупреден - неприятен край. Дали недоверието ни е плод на опит, на боязън, или на държавническо основание - все едно. За всички е ясно, че не се подобряваме. Нямаме национално единодушие по нито един въпрос от вътрешен, или външен темперамент.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
От единствено себе си някак идва онази крилата фраза от времето на след Лукановото държавно управление на " националното единодушие " - знаменитотот малко, само че съдържателно изречение на Димитър Попов: " За Бога, братя, не купувайте! "
Е, през днешния ден несъмнено по-подходящ би бил изразът: " За Бога, братя, не ни пр/о/е/давайте! "
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Еми МАРИЯНСКА
Но това не ни се случва за първи път и дано статистиците си създадат труда да кажат, за кой път през годините оттогава насам, българският парламент отвлича вниманието на обществото от наболелите тематики и се занимава с междупартийни злословия.
На 10-и юни през далечната 1990-а в България са извършени първите демократични избори за Велико Народно заседание. Българска социалистическа партия завоюва вота, а младата съпротива се подвигна на митинги поради подозрения за манипулиран избор. Колко познато.
Днес се случва отново същото, малко " на назад ". И партиите са повече, а някои от старите напълно са изгубили образа си, в устрема си да мимикрират в обединения, с цел да не изтърван властта.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Снимка: Иван Григоров На " упражнението " с хартия, или с машини да гласуваме, или пък и с двете, посвети времето си напълно последният ни повече от разногласен парламент. Пропиля го, макар множеството стартирани и незавършени тематики от " домашно ", " съседско " и международно естество. Днес даже няма от кого да желаяме да си даде оставката, тъй като държавно управление нямаме, а и не се обрисува.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Някога, на 7-и август 1990-а Андрей Луканов връчи в Народното събрание първата оставка на ръководеното от него от февруари с.г. държавно управление. Луканов бе считан за " човек на Съветския съюз в България и проводник на руските стопански ползи в страната ни ", въпреки към този момент да нямаше Съветски съюз. След като умря, му приписаха и други грехове.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Горбачов отхвърли на " руския сътрудник " 1 милиарда $ заем, с цел да предотврати неизбежния банкрут с насъбраните 11 милиарда $ външен дълг и 26 милиарда лева вътрешен дълг на България. И го загазихме. Но не си взехме поука.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
През септември 1990-а година Луканов образува втори кабинет. Истинско политическо самоубийство, като се има поради, че икономическата рецесия в България навлизаше в абсолютния си пик - магазините бяха опразнени, липсваха обикновени хранителни артикули. Сега артикули към момента има, само че те по този начин стремително нарастват, че приходите ни не стигат да си ги купим. В този смисъл, разликата с преди не е огромна.
Снимка: Иван Григоров Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
След мораториума върху заплащанията по външния дълг от края на март 1990-а България беше банкрутирала от позиция на международния пазар. Нямаше импорт, нямаше експорт за Запада. Тогава настъпи така наречен " гладна Луканова зима ". За идващата съгласно календара 2022-ра / 23-та по-добре да не отваряме тематиката, че може да се окаже и по-тежка от Лукановата.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
В началото на ноември 1990-а година Съюзът на демократичните сили изяви подготвеност да поеме ръководството, като позволи присъединяване на представители на Българска социалистическа партия в кабинета, макар че в Софийския университет бе оповестена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на социалистическата партия.
Снимка: Иван Григоров Днес Съюз на демократичните сили към този момент е коалирана с ГЕРБ - с партията, която беше свалена с несравнимо по-масови митинги от тези против Българска социалистическа партия през 90-а. Явно и партиите си имат " имунна " система и тя отслабва след дълго боледуване, т.е. когато дълго време не са били във властта.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
С първия сняг на 90-а страната бе парализирана от митинги. Днес поданството е по-апатично, само че митинги - въпреки и спорадични, не липсват. На 29-и ноември 1990-а година Луканов за повторно подаде оставка, и още на другия ден Великото национално заседание я одобри. В сходна обстановка настоящето Народно заседание несъмнено ще заседава до идущата пролет, с цел да подсигури работа на... малките екрани.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Второто държавно управление на Андрей Луканов просъществува по-малко от два месеца - от 22-ри септември до 20-и декември 1990-а.
Сега всички се питат, по кое време ще имаме държавно управление, че най-малко да има освен кого да хулим, ами и да го свалим.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Луканов бе апетитен за татко на силовите групировки и идеолог на техните стопански домогвания. Днес тия му грехове някак избледняват на фона на " конкуренцията ". Ежедневно чуваме, че корупцията е проникнала освен в институциите, съда и прокуратурата, само че е прояла от вътрешната страна и органите на реда.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Луканов го гръмнаха на 2-ри октомври 1996-а година с 4 патрона пред дома му, а килърът не беше оголен. Нормално. Заподозрените в убийството на Луканов, откакто ги освободиха, осъдиха България.
Платихме ние, данъкоплатците.
Снимка: Иван Григоров Кабинетът, управляван от Андрей Луканов, бе формиран от политически дейци на Българска социалистическа партия и самостоятелни специалисти - толкоз " самостоятелни ", че всичките бяха от Българска социалистическа партия. Днес социалистите още веднъж застъпват " експертната " теза, защото преценят, че наподобява някак неловко за следващ път да се предложат еднопартийно за властта. А и невероятно. По-лесно е с " троянски коне ", а у нас такива - колкото щеш.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990-а беше плевел месец в новата ни история, белязан от политически драматизъм, манифестации, избори и обрати. Но не и последният подобен. Колко още такива месеци си имахме - чет нямат за 32 години народна власт.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Покойният Желю Желев споделяше, че рухването на второто държавно управление на Луканов било " последната фаза на " нежната гражданска война " в България ". Ако е прав, то явно от дистанцията на времето през днешния ден бихме могли да си създадем извода, че с деликатност се печели бъдеще единствено в любовта. И даже и там - не постоянно. А в политиката - в никакъв случай.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
На 27-и и 28-и ноември през 1990-а съгласно тогавашната КТ " Подкрепа " в страната били стачкували 750 000 души. И тази цифра беше оспорена, само че да приемем, че е било по този начин. На 29-и ноември се включиха и от КНСБ и стартира национална стачка.
С това ориста на държавното управление на Луканов към този момент беше дефинитивно решена.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
И тогава, и през днешния ден, никой не желае нови избори, тъй като се обрисуват с предупреден - неприятен край. Дали недоверието ни е плод на опит, на боязън, или на държавническо основание - все едно. За всички е ясно, че не се подобряваме. Нямаме национално единодушие по нито един въпрос от вътрешен, или външен темперамент.
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
От единствено себе си някак идва онази крилата фраза от времето на след Лукановото държавно управление на " националното единодушие " - знаменитотот малко, само че съдържателно изречение на Димитър Попов: " За Бога, братя, не купувайте! "
Е, през днешния ден несъмнено по-подходящ би бил изразът: " За Бога, братя, не ни пр/о/е/давайте! "
Ноември 1990 година
Снимка: Иван Григоров
Еми МАРИЯНСКА
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ