Руски спътник с гигантско огледало в космоса може да ядоса астрономите. Руснаците обаче не се впечатляват – не за пръв път предприемат подобен проект.
В края на предишния месец ви описах в детайли за идното изстрелване на ракета “Союз-2.1а ”, която на 14-ти юли ще би трябвало да изведе главния сателит “Канопус-В-ИК ” и още 72 дребни спътника (източник). Един от тези дребни спътници е “Маяк ” (източник), който, в случай че всичко мине по проект, би трябвало да разгърне голям светлоотразител в орбита с обща повърхност 16 квадратни метра.
“Маяк ” е в действителност специфичен галактически уред за съветската космонавтика – това е първият галактически план в Русия, който е финансиран сполучливо чрез така наречен “групово финансиране ” или още “краудфъндинг ”. В рамките на акцията са събрани към 2 милиона рубли.
Но даже и неповторим за галактическото предприемачество, замисълът на “Маяк ” не е нов – Русия има дълга история по основаването на галактически “огледала ” – много противоречиво начинание, което среща доста съперници. Въпреки че основателите считат, че благодарение на “Маяк ” ще се тестват авангардни аеродинамични спирачни системи за извеждане на орбитални отпадъци и ще бъдат събрани неповторими данни за атмосферната компактност при огромни височини, главната цел е ясна – пиар, основаването на сателит, който може да се вижда елементарно от Земята и да потвърди, че космонавтиката е налична за всеки човек.
По традиция обаче забележимите светещи спътници не се харесват от професионалните астрономи. Има някои научни опити, за които е належащо наблюдаването на цялото нощно небе и една изкуствена скитаща звезда може да сътвори проблеми за тях.
“Ние се борим толкоз настойчиво за тъмни висини над и към нашата планета ”, оплаква се астрономът Ник Хоус от британската обсерватория Килдер за IFLScience (източник). “Да забележим всичко това унищожено от някаква глупава групово-финансирана идиотщина ми изпълва сърцето с обезсърчение ”.
Но съгласно Алекс Шаенко, водач на плана, спътникът ще окуражи доста младежи да се занимават с галактически проучвания. На уеб страницата на “Маяк ” е оповестено, че смисълът му е да се разпространява “космонавтиката и галактическата просвета в Русия ” и да се увеличи “атрактивността на научното и софтуерно обучение след младежите ”.
Космическите “огледала ” в предишното не са били единствено за пиар. През 80-те години водачите на Съюз на съветските социалистически републики са вманиачени по концепцията да усилят работния ден за повишение на продуктивността, изключително за тези хора, които имат неприятния шанс да са се родили в най-северните сибирски градове, където има дълги нощи и единствено напълно къс ден. Съветският инженер Владимир Сиромятников, който до тогава се е занимавал с механизми за съединяване в космоса, стартира да се интересува от концепцията за “слънчево корабоплаване ” – концепция, посредством която човек някой ден може да полети до други звезди. Сиромятников схваща, че може да се хареса на политиците, в случай че им предложи сходни платноходки да служат като огледала, с цел да пренасочат слънчева светлина към тъмните райони на Земята. И колкото и необикновено да звучи, той получава утвърждение. Не е ясно до каква степен се е водил спор дали сходни “огледала ” са фактически ефикасни и дали еколози са се изказвали какви биха били рисковете за нарушаването на биологичните ритми на живите организми. В края на 80-те години на плана, който получава името “Знамя ”, е даден публично ход.
Перестройката и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики оказват сериозен удар върху доста от галактическите упоритости на руснаците… само че не и на плана “Знамя ”, който продължава да бъде разработван с цялостна пара през 90-те години. Проведени са два опита – един сполучлив през 1993 година – “Знамя 2 ” и един несполучлив през 1999 година – “Знамя 2.5 ”. Планиран е и “Знамя 3 ”, само че след неуспеха на “Знамя 2.5 ” планът е най-сетне преустановен.
“Знамя 2 ” е изстрелян наред с товарен транспортен съд “Прогрес М-15 ” на 27 октомври 1992 година, а на 4-ти февруари 1993 година гигантското “огледало ” е разгърнато наоколо до орбитална станция “Мир ”. Много наблюдаващи на Земята оповестяват, че са видели “Знамя 2 ”. Няколко дни след освобождението “огледалото ” изгаря в атмосферата.
Преди извеждането на “Знамя 2.5 ” през 1999 година има недоволства от астрономи, които се жалват, че опитът ще им провали изследванията на звездите (източник). “Знамя 2.5 ” обаче търпи неуспех, откакто деликатният светлоотразител се заплита в една от антените на “Мир ”. Това поставя завършек на целия план и “Знамя 3 ” в никакъв случай не е създаден.
В някои от съветските уеб сайтове като “Политрусия ” (източник) общото въодушевление по отношение на новия сателит “Маяк ” е не просто положително, а напряко приповдигнато – в случай че светлоотразителят се разгърне сполучливо, създателите на уеб страницата имат вяра, че ползата към галактическите “огледала ” ще бъде наново съживен.
Очакваме с неспокойствие изстрелването на “Союз ” на 14-ти юли и ще забележим какво ще се случи. Навремето през 1957 година руснаците са съумели да объркан света с излъчващия радиосигнали “Спутник 1 ”. Дали през 2017 година, когато означаваме шест десетилетия от това достижение, ще ни объркан с нов сателит, който ще свети повече от всичко друго на небето? Бъдещето, както постоянно, е интригуващо
