Проф. Михайлов: Изкуственият интелект може да нанесе непоправими щети, ако не е контролиран умело
В края на предходната седмица се организира първата годишна конференция „ Плазмоклетъчни неоплазии – кръстопът на провокации и нововъведения “, проведена от СБАЛХЗ. По време на форума началникът на Клиниката по хематология в лечебното заведение проф. Георги Михайлов акцентира смисъла на мултидисциплинарния метод и на нововъведенията в хематологията. „ С тази конференция слагаме начало на годишен конгрес, който да сплотява специалистите в региона и да подтиква обмена на познания и клиничен опит. Плазмоклетъчните неоплазии са предизвикателство, което изисква освен научна изчерпателност, само че и визия за бъдещето на персонализираната медицина “, сподели той. Пред Zdrave.net той описа както за провокациите на тази група болести, по този начин и за значимостта на форума и развиването на хематологията.
Проф. Михайлов, какво съставляват плазмоклетичните неоплазии?
Те са една хетерогенна група от болести, които ангажират част от белите кръвни кафези, като разнообразни патологични процеси, които протичат в тях, се отразяват на целия организъм. Тази група е обвързвана и с производството на патологични белтъци, и с разстройството на вътрешни органи, каквито са бъбреците, и с увреждания на костите.
През последните 30 години медицината реализира извънредно развиване...
Това е особено за цялата хематология. Тя направи големи крачки напред последните 30-40 години. Всичко стартира от въвеждането на мултимодалната химиотерапия, която беше извънредно сполучливо осъществена от една немска група, носеща названието BFM като акроним на три града в Германия – Бон, Франкфурт и Мюнстер. Те бяха пионерите и те прекатурнаха визиите за лекуването на злокачествените хематологични болести. След това се появи, към този момент като рутинна технология, трансплантацията на хемопоетични кафези – автоложна, ползваща кафези от самия пациент, и донорна, която е доста тежка, ползваща кафези от донора, които също качиха равнището на преживяемост още по-високо.
В края на 20 и началото на 21 век се появи към този момент таргетната терапия, която завладя целия пейзаж на антитуморната терапия съвсем до дъно, без значение че при доста от солидните тумори към момента се употребява антитуморна терапия в класическия смисъл на тази дума.
Истината е, че имунотерапията на злокачествените болести стартира към този момент да носи флага на триумфа с лекуването, защото тя нападна избраните епитопи на туморните кафези и основава условия за тяхното доста дейно заличаване.
Вие споменахте, че има проблеми с таргетни лечения. Какви затруднения могат да провокират те?
Тези антитела, тези имуномодулатори, които назоваваме също и checkpoint инхибитори - другите типове таргетни лечения, повреждат освен туморните кафези, само че и здравите кафези на човешкия организъм, които са призвани да го пазят. Това основава условия първо за имунен недостиг, а второ – от разпада на патологичните и здрави клетъчни детайли се освобождават голямо количество цитокини, които дават тежки странични реакции – и неврологични, и общоалергични. Това са огромни проблеми, с които ние ще би трябвало да се оправим през идващите години.
Каква е задачата на конференцията за плазмоклетъчните неоплазии?
Плазмоклетъчните неоплазии са 10% от онкохематологичните болести. Целта на този среща е да представим нашата визия за диагностиката и лекуването на тази солидна група от болести на сътрудниците от страната, да повярват в тези постижения и да ги потърсят. Защото без значение че се намираме в ерата на интернет, връзките малко или повече към момента издишат. Много постоянно това заболяване има свои маски на прикритие и се открива мъчно. Например, стартират недоволства от болки в костите, човек търси ортопеди, невролози, стартира лекуване и чак месеци по-късно, когато нещата са доста напреднали във връзка с главното заболяване, се слага същинската диагноза, само че тогава към този момент опцията за лекуване е доста по-ограничена. Т.е. тази среща ни дава опция сътрудниците от цялата страна да се срещнат с нашия опит, със международната статистика и да видят, че се покачва успеваемостта на диагностиката, броят на пациентите се усилва, само че пада смъртността, тъй като болесттите се откриват в доста по-ранен етап на болестта.
Казахте, че изкуственият разсъдък също доста оказва помощ в слагането на диагнозата, само че има и риск от неточности.
Той оказва помощ, тъй като дава опция да се сортират данни доста бързо, което за елементарния човек е невероятно. Опасностите са тези данни да не бъдат сортирани по верния метод и вниманието на учените да не бъде ориентирано в вярната посока. Особено рискова е, в случай че се даде опция тези данни да бъдат автоматизирано манипулирани във връзка с решенията за терапия.
У множеството хора в света, които не са осведомени с изкуствения разсъдък и с проблемите към него, съществува дилетантското мнение, че той просто ще накара човек да си почива и той ще прави всичко, което човек може да си показа. Освен да сервира кафе и да сортира багаж, както това може да направи един робот, изкуственият разсъдък обаче може да нанесе непоправими вреди, в случай че не бъде следен ловко, и може да поведе пациента в доста неверна посока на лекуване. Могат да бъдат генерирани данни и изводи без присъединяване на индивида, които да преобърнат в неправилна посока целият лечебен модул.
Проф. Михайлов, какво съставляват плазмоклетичните неоплазии?
Те са една хетерогенна група от болести, които ангажират част от белите кръвни кафези, като разнообразни патологични процеси, които протичат в тях, се отразяват на целия организъм. Тази група е обвързвана и с производството на патологични белтъци, и с разстройството на вътрешни органи, каквито са бъбреците, и с увреждания на костите.
През последните 30 години медицината реализира извънредно развиване...
Това е особено за цялата хематология. Тя направи големи крачки напред последните 30-40 години. Всичко стартира от въвеждането на мултимодалната химиотерапия, която беше извънредно сполучливо осъществена от една немска група, носеща названието BFM като акроним на три града в Германия – Бон, Франкфурт и Мюнстер. Те бяха пионерите и те прекатурнаха визиите за лекуването на злокачествените хематологични болести. След това се появи, към този момент като рутинна технология, трансплантацията на хемопоетични кафези – автоложна, ползваща кафези от самия пациент, и донорна, която е доста тежка, ползваща кафези от донора, които също качиха равнището на преживяемост още по-високо.
В края на 20 и началото на 21 век се появи към този момент таргетната терапия, която завладя целия пейзаж на антитуморната терапия съвсем до дъно, без значение че при доста от солидните тумори към момента се употребява антитуморна терапия в класическия смисъл на тази дума.
Истината е, че имунотерапията на злокачествените болести стартира към този момент да носи флага на триумфа с лекуването, защото тя нападна избраните епитопи на туморните кафези и основава условия за тяхното доста дейно заличаване.
Вие споменахте, че има проблеми с таргетни лечения. Какви затруднения могат да провокират те?
Тези антитела, тези имуномодулатори, които назоваваме също и checkpoint инхибитори - другите типове таргетни лечения, повреждат освен туморните кафези, само че и здравите кафези на човешкия организъм, които са призвани да го пазят. Това основава условия първо за имунен недостиг, а второ – от разпада на патологичните и здрави клетъчни детайли се освобождават голямо количество цитокини, които дават тежки странични реакции – и неврологични, и общоалергични. Това са огромни проблеми, с които ние ще би трябвало да се оправим през идващите години.
Каква е задачата на конференцията за плазмоклетъчните неоплазии?
Плазмоклетъчните неоплазии са 10% от онкохематологичните болести. Целта на този среща е да представим нашата визия за диагностиката и лекуването на тази солидна група от болести на сътрудниците от страната, да повярват в тези постижения и да ги потърсят. Защото без значение че се намираме в ерата на интернет, връзките малко или повече към момента издишат. Много постоянно това заболяване има свои маски на прикритие и се открива мъчно. Например, стартират недоволства от болки в костите, човек търси ортопеди, невролози, стартира лекуване и чак месеци по-късно, когато нещата са доста напреднали във връзка с главното заболяване, се слага същинската диагноза, само че тогава към този момент опцията за лекуване е доста по-ограничена. Т.е. тази среща ни дава опция сътрудниците от цялата страна да се срещнат с нашия опит, със международната статистика и да видят, че се покачва успеваемостта на диагностиката, броят на пациентите се усилва, само че пада смъртността, тъй като болесттите се откриват в доста по-ранен етап на болестта.
Казахте, че изкуственият разсъдък също доста оказва помощ в слагането на диагнозата, само че има и риск от неточности.
Той оказва помощ, тъй като дава опция да се сортират данни доста бързо, което за елементарния човек е невероятно. Опасностите са тези данни да не бъдат сортирани по верния метод и вниманието на учените да не бъде ориентирано в вярната посока. Особено рискова е, в случай че се даде опция тези данни да бъдат автоматизирано манипулирани във връзка с решенията за терапия.
У множеството хора в света, които не са осведомени с изкуствения разсъдък и с проблемите към него, съществува дилетантското мнение, че той просто ще накара човек да си почива и той ще прави всичко, което човек може да си показа. Освен да сервира кафе и да сортира багаж, както това може да направи един робот, изкуственият разсъдък обаче може да нанесе непоправими вреди, в случай че не бъде следен ловко, и може да поведе пациента в доста неверна посока на лекуване. Могат да бъдат генерирани данни и изводи без присъединяване на индивида, които да преобърнат в неправилна посока целият лечебен модул.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ