В края на миналата година представихме детайлен поглед към разпределението

В края на предходната година представихме подробен взор към разпределението на брутния приход от заплати на наетите лица в страната*. През 2020 година това е запас от към 37 милиарда лева, като близо 75% от него се образува в частния бранш. Тогава поставихме фокус върху разпределението на този приход по браншове, като първите три места се заемат от преработващата индустрия, търговията и цифровия бранш. Първите два бранша обезпечават работа на максимален брой хора, до момента в който ИТ услугите са най-бързо развиващият се бранш в страната, предлагащ най-високо приблизително възнаграждение на наетите лица.

Сега слагаме фокус върху разпределението на този приход по области, като надграждаме и с данни за другия главен източник на приходи в страната - изплащаните пенсии от държавното публично обезпечаване. На първо място представяме разпределението на въпросните близо 37 милиарда лева брутен приход от заплати на наетите лица в страната. Над 17 милиарда лева от този приход (46,5%) се образува в София (столица). Далеч обратно са Пловдив с съвсем 3 милиарда лева (8,1%) и Варна с близо 2,2 милиарда лева (5,9%). След тях се подреждат Стара Загора и Бургас с по близо 1,5 милиарда лева (4%) и всички останали области, които са с под 1 милиарда лева брутни приходи от заплати на наетите лица през 2020 година Точно това систематизиране демонстрира голямото значение на огромните стопански центрове за оформянето на районната икономическа карта в страната.

Регионалната картина значително е известна, по-интересно е обаче да надградим тези данни с данните за изплатените пенсии по области. Подобно систематизиране може условно да се види в данните на Национален статистически институт за приходите на семействата, където има разбивка на брутния паричен приход, в това число от заплати, пенсии, помощи и така нататък Това обаче са данни от наблюдението на домакинските бюджети, т.е. подробен взор към бюджетите на извадка от към 3 хиляди семейства в страната. Именно заради това резултатите не са задоволително потребни за районни сечения, защото извадката от семейства е прекомерно дребна в някои области.

Затова тук няма да употребяваме наблюдението на домакинските бюджети, а ще използваме отчетни данни за изплатените пенсии от държавното публично обезпечаване. Информационната система на Национален осигурителен институт разрешава да се направи районна информация за брой пенсионери и междинен главен размер на водещата пенсия по области. На тази база можем да разпределим един запас в границите на близо 10 милиарда лева действително изплатени пенсии по области. Тези данни не покриват изчерпателно всички заплащания, защото в някои случаи има повече от една пенсия, добавки и така нататък, само че въпреки всичко обгръщат най-малко 90% от всички пенсионни заплащания през 2020 година

Видимо тук разпределението е доста по-равномерно, като в София (столица) се концентрират едвам към 20% от показаните пенсионни заплащания в страната. Всички други области получават по-голям дял от това, което имат при брутния приход от заплати. В някои случаи, изключително в областите с по-тежки демографски проблеми и/или по-слаба стопанска система, делът в пенсионния приход е доста по-голям по отношение на този в заплатите. На процедура, можем да твърдим, че солидарният пенсионен модел, с изключение на трансфер сред поколенията, залага и самобитен трансфер на приход от работещите в София към пенсионерите в цялата страна, и изключително - към областите с най-застаряло население.

Представените източници на приход съставляват огромна част от приходите в страната. На графиките са показани близо 37 милиарда лева брутен приход от заплати на наетите и близо 10 милиарда лева приход от пенсии. Има и приходи, които са пропуснати в тези графики. Сред тях са приходите от труд на самонаетите и изобщо на лица, които работят без трудов контракт, в това число тези на цивилен контракти и така нататък Тук не влизат и изплатените компенсации от другите фондове на Национален осигурителен институт (за безработица, майчинство и т.н.), както и другите помощи, които се изплащат през бюджета. Въпреки това, показаните близо 47 милиарда лева дават доста ясна визия за разликите сред областите в страната.

Данните ни разрешават и да сравним другия дял на приходите от заплати и пенсии по области в страната, още веднъж имайки едно на разум, че въпросните 47 милиарда лева не дават цялостната картина. Съпоставяйки 37-те милиарда лева приходи от заплати на наетите лица и близо 10-те милиарда лева приходи на база главния размер на водещата пенсия виждаме, че делът на приходи от заплати варира от близо 90% в София (столица) до под 60% в области като Перник, Кюстендил и Видин. На процедура има области, в които приходът от пенсии гони този от заплати на наетите лица.

*Статията от ноември 2021 година се базира на предварителните данни за броя на наетите и брутните заплати през 2020 година Данните в настоящата публикация към този момент се базират на окончателните данни, заради което има леки разлики по отношение на данните в миналата публикация, само че те не трансформират изведените наблюдения и заключения.