Последното писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му
В края на живота си, в една студена коледна нощ, великият комедиант Чарли Чаплин написа прочувствено писмо до своята щерка Жералдин. Това е писмо-завет, душевна изповед и напътствие, които споделят доста за един необикновен живот и за уроците, почерпени от него. Прочетете го и вие!
Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени воини в моята дребна цитадела заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти към този момент спи. Едва не разсъниха заспалите птички, до момента в който стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан-з-Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина. Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийска хубавица, пленена от хан Татар. Бъди хубавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но в случай че възторзите и благодарността на публиката те опиянят, в случай че ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко.
Аз съм твоят татко, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за Спящата хубавица, за будния змей в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: „ Върви си! Аз дремя с фантазиите на своята щерка! ” Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: „ Виждате ли това момиче? То е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се споделя – Чарли? ”
Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут!
Днес е твоят ден. Танцувай! Аз танцувах в необятен и опърпан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те повдигнат от време на време в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „ Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото? ” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал... А тя също е забавна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това... събираше лепта...Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушува цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но все пак аз съм жив, а за живите нормално малко се приказва.
По-добре да приказваме за теб!
След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика!
