В края на ХVІ-ти век пълководецът Тойтоми Хидейоши, който успял

В края на ХVІ-ти век пълководецът Тойтоми Хидейоши, който съумял да сплоти Япония, до тогава разкъсвана от междуособни войни, решил да пренасочи силата на останалите без работа самураи към завземане на прилежаща Корея.

Инвазията почнала през април 1592 г. Основната японска формация още на 20-ия ден от войната превзела корейската столица Сеул. Императорът Сонджо избягал на север, откъдето изпратил пратеници в Китай с молба за помощ.

Но последователно обстановката почнала да се трансформира. Най-голямата опасност за японците бил флотът на Корея, който се различавал доста от слабата й сухопътна войска. Корейските моряци имали богат и сполучлив военен опит в битката с „ вокоу “ – японските пирати и контрабандисти.

Военноморските сили на Тойотоми Хидейоши превъзхождали числено корейските – само че от позиция на бойни умения обстановката била тъкмо противоположната. И, най-важното: Корея разполагала с един от най-хубавите адмирали на Азия – Ли Сун-син.

Ли Сун-син

Главната изненада, която Ли Сун-син подготвил за японците, били бронираните „ кораби-костенурки “ – „ кобуксони “. Дължината на подобен транспортен съд била приблизително 35 метра. Имал 2 мачти и 2 платна, само че можел да се движи и с гребла. На всеки борт били сложени 10 оръдия. Понякога броят на оръдията достигал 30 на транспортен съд. Екипажът се състоял от 70 гребци и 50-60 бойци. Огневата мощност и устойчивостта се считали за първостепенни фактори. Силата на тези кораби потискали и психически съперника. На една старинна японска картина те са изобразени като колоси с три палуби: оръдия на горната палуба, стрелци – на междинната и гребци – на първата. Самият корейски адмирал написа: „ Построих кораб-костенурка с драконова глава на носа. През нейната уста може да се стреля с оръдие. Горната палуба е осеяна с стоманени шипове против противников абордаж “.

Първият кобуксон бил спуснат на вода през март 1592 г. Бил въоръжен с нови оръдия, които стреляли до 600 м. Някои от тях употребявали не гюллета, а запалителни стрели. Обикновено кобуксоните като тарани разкъсвали строя на вражеската армада, след което в сражението влизали по-малките кораби. Като громели врага с непрестанен огън, бронираните „ костенурки “ внасяли ужас измежду врага.

Приблизително по тази скица Ли Сун-син спечелил 23 борби против по-многобройния японски флот. Първият път тя била тествана в сражението при Танпо, където корейците потопили 72 противников кораба. Морските връзки сред Япония и армията на нахлуването били отрязани.

Тойтоми решил краткотрайно да приключи настъплението. След като изтеглил войските си от централните региони на Корейския полуостров, той ги съсредоточил на южното крайбрежие, където почнал да образува нов флот. За командващи назначил трима самураи от родове на морски пирати – Куки Йошитака, Като Йошияки и Вакидзава Ясухара.

Тойотоми Хидейоши – Уикипедия

Ясухара решил независимо да победи могъщия корейски флот, атакувайки го в личната му база – укрепеното населено място Йосу. Неговата ескадра, която излязла от пристанището Пусан, се състояла от 36 огромни и 24 дребни кораба, както и от 13 бързи гребни лодки – общо 73 плавателни съда. В корейската ескадра влизали 56 кораба, в това число 3 кобуксона и 21 панаксона – огромни кораби с мощно артилерийско въоръжение. Като се има поради огневата мощност, тонажа и числеността на екипажите, силите били почти равни.

На 14 август 1592 година съгледвачите на Ли Сун-син донесли, че японците са хвърлили котва в тесния проток Кионерян. Сутринта на идващия ден корейският командващ изпратил напред 6 кораба, с цел да подразни врага, откривайки по него артилерийски огън. Японците не закъснели да клъвнат на тази примамка. Целият им флот поел напред, а шестте корейски кораба легнали в противоположен курс. Враговете им, безусловно един през различен, се спуснали безредно след „ бягащите “.

След като изчакал корабите-примамки, Ли Сун-син построил ескадрата си в военен строй „ криле на жерав “ (във форма на буквата V) и почнал да отстъпва към остров Хансандо. Японците, без да се бавят, се втурнали тъкмо сред „ крилете “, с цел да стигнат до главата на „ жерава “, където се намирал корейският флагман. Всъщност, те влезнали в клопката. Той се затворил, когато иззад острова се посочили корейски кораби, оставени в засада. Струпаните безсистемно японци били обстрелвани от три страни, а по-късно кобуксоните почнали да разрушават гъстата им тълпа. Настанала суматоха. Отделни японски капитани към момента се опитвали да вземат врага на абордаж или най-малко да дават отговор с изстрели от оръдия и мускети. Но металните брони на „ костенурките “ не можели да бъдат пробити нито от патрони, нито от гюллета. Корабите на Ли Сун-син, на групи по два-три, се приближавали до входа на залива, давали залпове с оръдията си и отстъпвали, с цел да създадат място на идващите.

Около четиристотин японски моряци се хвърлили във водата, пробвайки се да доплуват до острова. Върху флагмана на Вакидзава се стоварили облаци огнени стрели. Корабът горящ, само че се добрал до брега. На адмирала му се наложило пеш да се добере до сухопътните елементи.

Другите японски кораби отстъпили към залива Ангол под непрекъснатия огън на преследвачите си. Но се избавили единствено жалки остатъци от огромния флот. Той изгубил потопени и изгорени 47 кораба, а корейците завладели 12. Загинали към 8 хиляди японски моряци.

400-те души, избавили се на острова, съумели да построят салове и да доближат до своите; едно прекомерно малко успокоение за адмирала Вакидзава. От цялата ескадра оживели единствено 14 кораба. Загубите на корейците били единствено 4 кораба, 16 убити и 116 ранени.

През 1596 година Тойотоми Хидейоши отново нахлул в „ Земята на утринната прохлада “ – и японското нахлуване още веднъж било спряно от Ли Сун-син. Великият адмирал приключил тази война с победа в борбата при Норянчжин на 15 декември 1598 г. В това стълкновение той умрял от противников патрон.