В края на август Украйна обяви, че най-накрая е успяла да пробие първата отбранителна линия на Русия, след като си върна малкото село Роботине в южната част на Украйна. Този ключов напредък съвпадна със заплахата на руска наемническа група да спре да се бие от името на Русия на предните линии на селото и може да е знак за повече антикремълски настроения сред тези, които се бият за Москва.
„Роботине е освободен“, заместник-министърът на отбраната на Украйна Хана Малиар обяви на 28 август.
Въпреки че малкото селце, чието население преди войната е по-малко от 500 души, може да е от малко значение само по себе си, той се намира по протежение на стратегически път, който води до окупирания от Русия пътен и железопътен възел Токмак. От там друг път води до ключовия град Мелитопол, който преди незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. беше известен на украинците като „врата“ към полуострова. Следователно победата от миналата седмица беше важен напредък за Украйна.
Само няколко дни по-рано обаче бойци от Русич, малка руска неонацистка паравоенна група, разположена на фронтовата линия на Robotyne, бяха заплашили да сложат оръжие – ход което може да е допринесло за тежката загуба на Русия там.
Официалната причина за заплахата да се сложи оръжие, обясни Русич в изявление от 25 август в Telegram, е, че един от най-висшите командири на групировката и членовете-основатели, Ян Петровски, е имал беше задържан във Финландия и беше изправен пред екстрадиране в Украйна – и руското правителство не правеше много по въпроса.
Петровски, с двойно руско-норвежко гражданство, съосновава Rusich през 2014 г., за да участва в руската окупация на Донбас и смята се, че е бил изпълнител на Wagner Group в един момент. Той е изправен пред различни обвинения, свързани с тероризъм в Украйна и рискува да бъде осъден на между 15 и 20 години затвор, ако бъде екстрадиран.
В поредица от съобщения, заснети от екрана на изследователския проект Antifascist Europe, членовете на Rusich изразиха разочарование от своите лечение от руските власти.
„Ако страната не може да защити своите граждани, защо гражданите трябва да защитават страната?“ попита един.
Според Института за изследване на войната (ISW), групата наистина изглежда е действала близо до Robotyne в западната Запорожка област, описвайки го като „критична зона на фронтовата линия където руското военно командване вероятно не може да си позволи никакви части да се бунтуват и да отказват да изпълняват бойни мисии“.
Скоро след като ISW публикува своя анализ, Robotyne падна в Украйна.
Няма официално потвърждение – нито от Rusich, нито от руското министерство на отбраната – че бойците на групата са спрели да се бият.
Според Джеф Хоун, чуждестранен сътрудник в базирания във Вашингтон мозъчен тръст New Lines Institute и експерт по руските военни въпроси, това би бил надежден сценарий.
„Има много голяма вероятност“ наемниците да са сложили оръжие, което вероятно е допринесло за падането на Роботайн, каза той. Русия изпитва толкова недостиг на бойци, че не може да замени единици, които се отказват, каза той, добавяйки, че вероятно няма да знаем "след години" какво наистина се е случило.
Хоун каза, че причината за бунт вероятно ще има по-малко общо със задържането на лидера на групата, отколкото със загубата на мотивация сред руските наемни бойци като цяло, съчетана с нарастващата неспособност на Москва да ги държи под контрол.
„Тези момчета вероятно просто търсят извинение да се измъкнат“, каза той. „Те осъзнават, че Украйна няма просто да се счупи и предаде.“
Ситуацията за паравоенните групи беше допълнително усложнена от опита на Вагнер за бунт през юни и смъртта на лидера на групата наемници, Евгений Пригожин, в края на миналия месец.
Под ръководството на Пригожин, обясни Хоун, Вагнер отдавна е служил като организиращ инструмент за други руски милиционерски групи, действащи в Украйна. Пригожин също беше установил култура да плаща на своите наемници добре и в долари – култура, която се разпространи в другите милиции, воюващи в Украйна.
„Въпреки че имаше репутацията на твърд човек, главорез, Пригожин беше известен да се грижи добре за хората си, като им плаща повече и в твърда валута.“
След неуспешния бунт на групата обаче – и последвалите опити на Москва да се опита да разпусне групата – условията на работа за „колектива на милицията“ на Пригожин в Украйна се влошиха.
„Те вероятно сега получават заплати в рубли – ако изобщо им се плаща“, каза Хоун.
„Също така вероятно не се снабдяват, защото милиционерските групи са в най-ниския край на тотемния стълб, когато става въпрос за руската логистика, която вече е напълно пренапрегната .”
Преди смъртта си Пригожин отдавна се оплакваше, че руската армия не снабдява наемниците му с достатъчно боеприпаси, дори заплашваше да изтегли войските му от фронтовата линия в ожесточения град Бахмут.
Смъртта на Пригожин – и тази на съобщената му дясна ръка Дмитрий Уткин в самолетна катастрофа на 23 август – също унищожи цяла структура на властта в сянка, изградена върху както връзки, така и върху способността да командва „бандитите и престъпниците“, биещи се като наемници.
„Няма никой като Пригожин, който в момента има волята или способността да предизвика директно правителството“, каза Хоун. След като лидерът на Вагнер вече е извън картината, каза той, за Москва ще стане още по-трудно да контролира дузината или повече милиционерски групи, които все още са в Украйна.
Още по-лошо за Москва, каза Хоун, би било, ако бяха готови да сменете страните.
„Няма да ме изненада, ако някои от тези момчета се покаят и внезапно се присъединят към Свободния руски легион, особено ако им се плаща в долари“, каза той, имайки предвид група прокиевски руснаци бойци, които твърдят, че са организирали няколко атаки в руската Белгородска област през последните месеци.
„Наистина мисля, че инцидентът в Robotyne е важен и че е знак за още неща, които предстоят.“
