Премълчаните истини по Жестокият път към Еверест с премиера във Варна
В края на април във ФКЦ следва варненската премиера на документалния филм " Жестокият път “, разбунил духовете на тазгодишния фестивал " София Филм Фест “.
" Жестокият път “ е разтърсваща документална творба, която осветлява описа за историческата първа българска експедиция до Еверест с незнайни обстоятелства, скривани до момента от обществото. През 1984 година 18 българи нападат Еверест по най-смъртоносния маршрут, който върви по ръба на Западния гребен, неизминат от никого до тогава и от никого по-късно. Точно този маршрут, прочут като " Жестокият път “, дава заглавието на кино лентата. За двата трагични щурма към върха, 40 години по-късно, описват участниците в експедицията: Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Кънчо Долапчиев, Огнян Балджийски. Публикуваните за пръв път записи на радиовръзки сред алпинистите изваждат на показ цялата нецензурирана истина, която доста се разминава с официозната версия.
Оцелелите алпинисти, посрещнати триумфално в родината и оповестени за герои на социалистическия труд, са инструктирани от Партията да не издават нелицеприятните детайлности към експедицията. Неудобните записи са засекретени, историята е потулена. 40 години по-късно настоящите лица се събират и в поредност от изявленията сглобяват цялостната картина на българския триумф. Както нормално става в такива случаи, истината е надалеч по-епична, трогателна и вдъхновяваща от полирания облик, който ни е бил продаван. Самият роман съдържа всички атрибути на холивудска продукция – герои дарени с воля и гръцки атлетизъм, дословен връх, който да бъде обуздан в съревнование с часовника и в неравна борба с климатичните условия. Някои от протагонистите ще се трансфорат в антагонисти, въвличайки фена в проучване на тъмната страна на упоритостта. Залогът не може да бъде по-голям – човешкият живот, а действието се развива на фона и под натиска на геополитическа конкуренция.
Христо Проданов реализира задачата си да качи върха пръв и да заеме място в груповата памет. Достатъчно романтизиран в гибелта си – на него е кръстено учебно заведение в Карлово, повдигнат му е монумент – в този момент “Жестокият път " дава думата на останалите от екипа. Хората, които е трябвало да се оправят с последствията от самостоятелния избор на Проданов и на собствен ред да вземат редица съдбоносни решения. Но това надалеч не е офанзива, развенчаване на мит или почистване на сметки. Алпинистите, лишени от всякаква житейска суетност, са обрани в ревютата си и прецизно се придържат към обстоятелствата.
При сходни истории е доста елементарно да се залитне към патетичното, само че режисьорът Деян Барарев е съумял да избегне изкушението и триковете на занаята за производство на страсти, с цел да сътвори един фактологично изискан, меродавен и мощен филм. Сценария конструират Елена Ермова, Станислав Грозданов и Дилиян Павлов, оператор е Георги Маринов. Продуценти са огромният български кинорежисьор и оператор Радослав Спасов, който не съумя да види кино лентата, и сина Иван Спасов, довършил работата на татко си по плана. За него " Жестокият път “ е завладяваща документалистика както за изкушените от тематиката, по този начин и за тези от нас, които в никакъв случай нищо не са изкачвали.
За плаката на " Жестокият път “ е употребена фотография от персоналния списък на Дойчин Василев.
Вижте филмовия откъс:
" Жестокият път “ е разтърсваща документална творба, която осветлява описа за историческата първа българска експедиция до Еверест с незнайни обстоятелства, скривани до момента от обществото. През 1984 година 18 българи нападат Еверест по най-смъртоносния маршрут, който върви по ръба на Западния гребен, неизминат от никого до тогава и от никого по-късно. Точно този маршрут, прочут като " Жестокият път “, дава заглавието на кино лентата. За двата трагични щурма към върха, 40 години по-късно, описват участниците в експедицията: Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Кънчо Долапчиев, Огнян Балджийски. Публикуваните за пръв път записи на радиовръзки сред алпинистите изваждат на показ цялата нецензурирана истина, която доста се разминава с официозната версия.
Оцелелите алпинисти, посрещнати триумфално в родината и оповестени за герои на социалистическия труд, са инструктирани от Партията да не издават нелицеприятните детайлности към експедицията. Неудобните записи са засекретени, историята е потулена. 40 години по-късно настоящите лица се събират и в поредност от изявленията сглобяват цялостната картина на българския триумф. Както нормално става в такива случаи, истината е надалеч по-епична, трогателна и вдъхновяваща от полирания облик, който ни е бил продаван. Самият роман съдържа всички атрибути на холивудска продукция – герои дарени с воля и гръцки атлетизъм, дословен връх, който да бъде обуздан в съревнование с часовника и в неравна борба с климатичните условия. Някои от протагонистите ще се трансфорат в антагонисти, въвличайки фена в проучване на тъмната страна на упоритостта. Залогът не може да бъде по-голям – човешкият живот, а действието се развива на фона и под натиска на геополитическа конкуренция.
Христо Проданов реализира задачата си да качи върха пръв и да заеме място в груповата памет. Достатъчно романтизиран в гибелта си – на него е кръстено учебно заведение в Карлово, повдигнат му е монумент – в този момент “Жестокият път " дава думата на останалите от екипа. Хората, които е трябвало да се оправят с последствията от самостоятелния избор на Проданов и на собствен ред да вземат редица съдбоносни решения. Но това надалеч не е офанзива, развенчаване на мит или почистване на сметки. Алпинистите, лишени от всякаква житейска суетност, са обрани в ревютата си и прецизно се придържат към обстоятелствата.
При сходни истории е доста елементарно да се залитне към патетичното, само че режисьорът Деян Барарев е съумял да избегне изкушението и триковете на занаята за производство на страсти, с цел да сътвори един фактологично изискан, меродавен и мощен филм. Сценария конструират Елена Ермова, Станислав Грозданов и Дилиян Павлов, оператор е Георги Маринов. Продуценти са огромният български кинорежисьор и оператор Радослав Спасов, който не съумя да види кино лентата, и сина Иван Спасов, довършил работата на татко си по плана. За него " Жестокият път “ е завладяваща документалистика както за изкушените от тематиката, по този начин и за тези от нас, които в никакъв случай нищо не са изкачвали.
За плаката на " Жестокият път “ е употребена фотография от персоналния списък на Дойчин Василев.
Вижте филмовия откъс:
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ