Проф. Лилков: Социкономиката е в перманенен фалит, чак 2015 г. е изплатен дългът, натрупан при Живков
В края на 80-те години към 10% от предприятията в България са печеливши, а 90% натрупат непрестанно загуби и се компенсират със заеми
Проф. Вили Лилков, физик и лекар по неутронна физика, депутат в 43-то Народно заседание, излиза с първото съществено изследване на литерните досиета на предприятията у нас преди 1989 година и данните за социалистическата стопанска система. Какви са изводите? Разказ извънредно за Tribune.bg.
Г-н Лилков, какво съставляват литерните досиета на предприятията у нас и какво разкриват те за социалистическата стопанска система преди 1989 година?
В архива на Комисията по досиетата има един по-специален списък, който до момента не е проучен. Той по лист съдържа 7076 досиета, по-голямата част от които са унищожени или са останали в частни ръце, само че от наличните досиета, някои от които са формирани от по няколко тома, със стотици документи в тях, може да се създадат извънредно обосновани разбори. Това е архивът на литерните досиета, а терминът е взет от практиката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тези досиета са водени по разнообразни групи и посоки, да вземем за пример, направление „ някогашни военни “, „ някогашни хора “, някогашна земеделска съпротива, трасета на държавните коли, обкръжения на постройките на Министерство на вътрешните работи, задгранични студенти, посоки за бягство през границата и така нататък Такива досиета са водени и за стопанските предприятия, т.е. съвсем всяка по-голяма фабрика, Трудово-кооперативно земеделско стопанство или стопанско обединяване, хотели, даже и туристически клуб „ Русалка “ има досие, а информацията в тях се отнася до достъп до предприятието, какви хора работят там, противников детайли, запазване на държавната загадка. Най-интересни са отчетите, информациите и анализите на резидентите и секретните сътрудници на Държавна сигурност, които са работили в съответното дружество.
Идеята на тези досиета – просто събиране на информация или по-добро ръководство?
Смисълът е да се управлява производството и да се събира информация, тъй като след 1944 година ръководството на Отечествен фронт се сблъсква с проблеми в работата на стопанските предприятия. Прахосничеството на първични материали и материали, загубите от рекламации, брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка минала година. За интервала 1946-1952 година заради нереално обмисляне 606 индустриални обекта в страната не са приключени и по-голямата част от тях напряко са изоставени. Друг образец от 1953 година общата стойност от начети, злоупотреби, изключително в селските кооперации, е за към 2.5 милиарда лева, т.е. натрупват се доста проблеми в предприятията, подправянето на стопанските резултати се усилва, а трудовата и софтуерната дисциплинираност падат. Например, Станко Тодоров като министър-председател рапортува на Министерския съвет осъществяването на третата петилетка /1958-1962 г./ и споделя, че продукцията на леката индустрия доста мъчно се осъществя на пазарите в Съвет за икономическа взаимопомощ, тъй като има доста ниско качество, даже за експорт. Натрупват се доста проблеми, които постановат Държавна сигурност да влезе в индустриалните предприятия, да ги следи, с цел да управлява кражбите, загубите, фалшификациите на стопанските резултати. В предприятията те вербуват своя агентура от хора, които са с по-висока експертиза – технолози, шеф цехове или специалисти, с цел да получават точна информация.
Досиетата наблюдават стопанското ръководство преди 1989г.?
Анализът от записаното в литерните досиета демонстрира, че в голяма степен в предприятията до 1989 година - на всички равнища, картината е доста по-различна от тази, която сега соцносталгиците се пробват да показват. Досиетата демонстрират фалшификации и непрестанно струпване на задължения от предприятията, както и работата им на субсидии, т.е. работили са на загуби, които са покривани с външни заеми. На субсидии са работили електрониката, текстилната промишленост, изключително машиностроенете и металургията. Да не приказваме за селското стопанство, което макар доста опити за намиране на най-удачната форма, десетки години е губещо! Това е стопанска система в непрестанно положение на банкрут. Така се стига до три банкрута на страната – в края на 50-те, 1978 година и 1989 година Много малко хора знаят, че чак до 2015 година е изплащан дългът, насъбран при Живков до 1989 година, тогава е заплатен последният транш. Цялата тази стопанска система е била погрешно ръководена, а огромна част от нейната продукция е изнасяна с тотална загуба. В книгата съм цитирал към 1300 източника, разнообразни документи.
Имало ли е предприятия, които са били добре структурирани?
Имало е! По оценка от края на 80-те години за успеваемостта на българските предприятия към 10% от предприятията в България са печеливши, а 90% - натрупат непрестанно загуби.
Как е финансирана стопанската система, с изключение на със заеми?
Да, споделих, че са трупани заеми към западни банки и Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено. Вторият източник са помощите от Съветския съюз. Определено може да се каже, че през 1978 година по този начин е избавена България от следващия фалит. Тогава се натрупват към 4.5 милиарда щатски $ дълг, а нито една банка не ни отпуска заем. Предишният банкрут през 1960 година е за сметка на продажбата на три транша на целия български златен запас, което е потвърдено през 1991 година по делото за икономическата злополука. България е първата страна от социалистическия лагер, която банкрутира след 1944 година и има три банкрута за 45 години.
На трето място, в България в никакъв случай не се е отчитала инфлацията и огромна част от парите на българите са били инфлационни средства, защото против тях нямаше какво да се купи на пазара. Анализите на Българска народна банка демонстрират, че парите на българските жители в банките нарастват бързо, против тях не може да се купи жилище, кола или земя и назад тези средства се употребяват за финансиране на губещите производства. Така спестяванията са обърнати във форма на кредитиране. Освен това в селското стопанство и в консервната индустрия се използваше безвъзмезден бригадирски труд на студенти и възпитаници. Паралелно с това парите на българските служащи зад граница – в Либия и под дърво и камък по света, страната прибираше, а против заработената валута им даваше по-малка част. С тези пари отново се поддържаше губещата ни промишленост. Спестявано е от пречиствателни уреди и градежите са излизали по-евтино на страната. Моите проучвания демонстрират още, че в доста предприятия нормата на амортизационните отчисления е била доста ниска. През 80-те години огромна част от мощностите ни са били изцяло амортизирани. Не забравяйте и армията ни от наборни бойци, които по няколко месеца в годината помагаха изцяло безплатно в най-тежките места за произвеждане, да не приказваме за Трудови войски, които построиха огромна част от най-тежките обекти в България.
Дават ли досиетата съответни образци за стопанското ръководство на социалистическата ни стопанска система преди 1989 година?
През 1978 година се прави една инспекция от Комитета за държавен и национален надзор, която открива, че 70% от конфекцията в „ Търговия на едро “ не дава отговор на БДС – ето ви един образец по какъв начин се е работело и какво се е произвеждало. Целият експорт на „ Балканкар “ на капиталистическия пазар е бил на загуба. Генералният му шеф Недялко Тонев написа писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1989 година – „ Ние сме във валутна мъка “.
Фалшификациите пък са били на всички равнища – дружество, министерства и Централно статистическо ръководство. Държавна сигурност рапортува през 80-те години, че статистическата информация, която се подава, е негодна за качествени разбори и обмисляне.
Например, на 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет „ Състояние на стопанската система и пътища за развиване “, в който признава, че страната се намира в „ предфалитно “ положение. В него той отбелязва, че има и вътрешна задлъжнялост сред предприятията у нас, която е 26 милиарда лева Дава и една информация за обществения най-малко, съгласно която над 70% от популацията на страната през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко, т.е. приказките за богатото общество са небивалица. В страната през 1988 година остава и незавършено строителство за 13 милиарда лева, а безстопанствеността през същата година нанася вреди на стопанската система за 1.3 милиарда лева
Как се появиха тогава външно-търговските сдружения и се изнесоха едни пари?
За външно-търговските сдружения в литерните досиета има доста данни. Като цяло българският експорт на капиталистическия пазар е бил с доста ниска успеваемост. През 1985 година в Единния проект за социално-икономическо развиване е маркирано, че заради ниското качество на продукцията „ сме принудени да залагаме за експорт продукция, чиято възвращаемост е под 50% “. От 1982 до 1985 година нашият експорт годишно е дотиран с 1.7 до 1.9 милиарда лева Гигантоманията при развиването на българската стопанска система изисква технологии, първични материали и материали, които се купуват с твърда валута и вземат решение по този начин да работят, нищо че получаваме по-малко, в сравнение с действително ни коства, само че въпреки всичко да имаме някаква валута. Валутните приходи от електрониката за 1986–1989 година са 166 млн. щ.д., а валутните разноски 719 млн. щ.д., на Асоциация „ Индустрия за индивида “ – надлежно 240 млн. щ.д. и 779 млн. щ.д.
Електрониката е компенсирала загубите отчасти от социалистическите пазари, където сме продавали обезпечено с огромна облага досега, в който Съветският съюз, Германска демократична република и Чехия създават лична електроника и нашата ги губи като пазар. Има отчет, в който се споделя, че съвсем няма машини, изнесени на гръцкия пазар, които да са без дефекти и недостатъци, и още при идването им стартират ремонтите. Тъй като ги изнасяме на доста ниски цени, гърците ги купуват. В литерното дело на „ Балканкар “ има отчет за това, че шефът на немската адвокатска фирма, която търгува с български мотокари, е оповестил, че в случай че зависи от него, не би купувал никакво издалие от България, а за мотокарите, че това би станало единствено „ през натрупа му “!.
Кога ще забележим книгата?
Тя е съвсем подготвена, допускам, че ще излезе напролет, малко да мине и пандемията. Да ви изтъквам и думите на Тодор Живков, казани малко преди да бъде снет от поста си на общоприет секретар на Българска комунистическа партия: „ Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализмът е едно недоносче, ето това е самата истина! “, както и другото: „ Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църният демон ви го е казвал! “ Така че сериозният прочит на събраните данни за социалистическата стопанска система занапред следва!
Проф. Вили Лилков, физик и лекар по неутронна физика, депутат в 43-то Народно заседание, излиза с първото съществено изследване на литерните досиета на предприятията у нас преди 1989 година и данните за социалистическата стопанска система. Какви са изводите? Разказ извънредно за Tribune.bg.
Г-н Лилков, какво съставляват литерните досиета на предприятията у нас и какво разкриват те за социалистическата стопанска система преди 1989 година?
В архива на Комисията по досиетата има един по-специален списък, който до момента не е проучен. Той по лист съдържа 7076 досиета, по-голямата част от които са унищожени или са останали в частни ръце, само че от наличните досиета, някои от които са формирани от по няколко тома, със стотици документи в тях, може да се създадат извънредно обосновани разбори. Това е архивът на литерните досиета, а терминът е взет от практиката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тези досиета са водени по разнообразни групи и посоки, да вземем за пример, направление „ някогашни военни “, „ някогашни хора “, някогашна земеделска съпротива, трасета на държавните коли, обкръжения на постройките на Министерство на вътрешните работи, задгранични студенти, посоки за бягство през границата и така нататък Такива досиета са водени и за стопанските предприятия, т.е. съвсем всяка по-голяма фабрика, Трудово-кооперативно земеделско стопанство или стопанско обединяване, хотели, даже и туристически клуб „ Русалка “ има досие, а информацията в тях се отнася до достъп до предприятието, какви хора работят там, противников детайли, запазване на държавната загадка. Най-интересни са отчетите, информациите и анализите на резидентите и секретните сътрудници на Държавна сигурност, които са работили в съответното дружество.
Идеята на тези досиета – просто събиране на информация или по-добро ръководство?
Смисълът е да се управлява производството и да се събира информация, тъй като след 1944 година ръководството на Отечествен фронт се сблъсква с проблеми в работата на стопанските предприятия. Прахосничеството на първични материали и материали, загубите от рекламации, брак и размерът на незавършеното строителство нарастват с всяка минала година. За интервала 1946-1952 година заради нереално обмисляне 606 индустриални обекта в страната не са приключени и по-голямата част от тях напряко са изоставени. Друг образец от 1953 година общата стойност от начети, злоупотреби, изключително в селските кооперации, е за към 2.5 милиарда лева, т.е. натрупват се доста проблеми в предприятията, подправянето на стопанските резултати се усилва, а трудовата и софтуерната дисциплинираност падат. Например, Станко Тодоров като министър-председател рапортува на Министерския съвет осъществяването на третата петилетка /1958-1962 г./ и споделя, че продукцията на леката индустрия доста мъчно се осъществя на пазарите в Съвет за икономическа взаимопомощ, тъй като има доста ниско качество, даже за експорт. Натрупват се доста проблеми, които постановат Държавна сигурност да влезе в индустриалните предприятия, да ги следи, с цел да управлява кражбите, загубите, фалшификациите на стопанските резултати. В предприятията те вербуват своя агентура от хора, които са с по-висока експертиза – технолози, шеф цехове или специалисти, с цел да получават точна информация.
Досиетата наблюдават стопанското ръководство преди 1989г.?
Анализът от записаното в литерните досиета демонстрира, че в голяма степен в предприятията до 1989 година - на всички равнища, картината е доста по-различна от тази, която сега соцносталгиците се пробват да показват. Досиетата демонстрират фалшификации и непрестанно струпване на задължения от предприятията, както и работата им на субсидии, т.е. работили са на загуби, които са покривани с външни заеми. На субсидии са работили електрониката, текстилната промишленост, изключително машиностроенете и металургията. Да не приказваме за селското стопанство, което макар доста опити за намиране на най-удачната форма, десетки години е губещо! Това е стопанска система в непрестанно положение на банкрут. Така се стига до три банкрута на страната – в края на 50-те, 1978 година и 1989 година Много малко хора знаят, че чак до 2015 година е изплащан дългът, насъбран при Живков до 1989 година, тогава е заплатен последният транш. Цялата тази стопанска система е била погрешно ръководена, а огромна част от нейната продукция е изнасяна с тотална загуба. В книгата съм цитирал към 1300 източника, разнообразни документи.
Имало ли е предприятия, които са били добре структурирани?
Имало е! По оценка от края на 80-те години за успеваемостта на българските предприятия към 10% от предприятията в България са печеливши, а 90% - натрупат непрестанно загуби.
Как е финансирана стопанската система, с изключение на със заеми?
Да, споделих, че са трупани заеми към западни банки и Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено. Вторият източник са помощите от Съветския съюз. Определено може да се каже, че през 1978 година по този начин е избавена България от следващия фалит. Тогава се натрупват към 4.5 милиарда щатски $ дълг, а нито една банка не ни отпуска заем. Предишният банкрут през 1960 година е за сметка на продажбата на три транша на целия български златен запас, което е потвърдено през 1991 година по делото за икономическата злополука. България е първата страна от социалистическия лагер, която банкрутира след 1944 година и има три банкрута за 45 години.
На трето място, в България в никакъв случай не се е отчитала инфлацията и огромна част от парите на българите са били инфлационни средства, защото против тях нямаше какво да се купи на пазара. Анализите на Българска народна банка демонстрират, че парите на българските жители в банките нарастват бързо, против тях не може да се купи жилище, кола или земя и назад тези средства се употребяват за финансиране на губещите производства. Така спестяванията са обърнати във форма на кредитиране. Освен това в селското стопанство и в консервната индустрия се използваше безвъзмезден бригадирски труд на студенти и възпитаници. Паралелно с това парите на българските служащи зад граница – в Либия и под дърво и камък по света, страната прибираше, а против заработената валута им даваше по-малка част. С тези пари отново се поддържаше губещата ни промишленост. Спестявано е от пречиствателни уреди и градежите са излизали по-евтино на страната. Моите проучвания демонстрират още, че в доста предприятия нормата на амортизационните отчисления е била доста ниска. През 80-те години огромна част от мощностите ни са били изцяло амортизирани. Не забравяйте и армията ни от наборни бойци, които по няколко месеца в годината помагаха изцяло безплатно в най-тежките места за произвеждане, да не приказваме за Трудови войски, които построиха огромна част от най-тежките обекти в България.
Дават ли досиетата съответни образци за стопанското ръководство на социалистическата ни стопанска система преди 1989 година?
През 1978 година се прави една инспекция от Комитета за държавен и национален надзор, която открива, че 70% от конфекцията в „ Търговия на едро “ не дава отговор на БДС – ето ви един образец по какъв начин се е работело и какво се е произвеждало. Целият експорт на „ Балканкар “ на капиталистическия пазар е бил на загуба. Генералният му шеф Недялко Тонев написа писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1989 година – „ Ние сме във валутна мъка “.
Фалшификациите пък са били на всички равнища – дружество, министерства и Централно статистическо ръководство. Държавна сигурност рапортува през 80-те години, че статистическата информация, която се подава, е негодна за качествени разбори и обмисляне.
Например, на 23 ноември 1989 година секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Емил Христов показва отчет „ Състояние на стопанската система и пътища за развиване “, в който признава, че страната се намира в „ предфалитно “ положение. В него той отбелязва, че има и вътрешна задлъжнялост сред предприятията у нас, която е 26 милиарда лева Дава и една информация за обществения най-малко, съгласно която над 70% от популацията на страната през 1987 година е живяло под екзистенциалния най-малко, т.е. приказките за богатото общество са небивалица. В страната през 1988 година остава и незавършено строителство за 13 милиарда лева, а безстопанствеността през същата година нанася вреди на стопанската система за 1.3 милиарда лева
Как се появиха тогава външно-търговските сдружения и се изнесоха едни пари?
За външно-търговските сдружения в литерните досиета има доста данни. Като цяло българският експорт на капиталистическия пазар е бил с доста ниска успеваемост. През 1985 година в Единния проект за социално-икономическо развиване е маркирано, че заради ниското качество на продукцията „ сме принудени да залагаме за експорт продукция, чиято възвращаемост е под 50% “. От 1982 до 1985 година нашият експорт годишно е дотиран с 1.7 до 1.9 милиарда лева Гигантоманията при развиването на българската стопанска система изисква технологии, първични материали и материали, които се купуват с твърда валута и вземат решение по този начин да работят, нищо че получаваме по-малко, в сравнение с действително ни коства, само че въпреки всичко да имаме някаква валута. Валутните приходи от електрониката за 1986–1989 година са 166 млн. щ.д., а валутните разноски 719 млн. щ.д., на Асоциация „ Индустрия за индивида “ – надлежно 240 млн. щ.д. и 779 млн. щ.д.
Електрониката е компенсирала загубите отчасти от социалистическите пазари, където сме продавали обезпечено с огромна облага досега, в който Съветският съюз, Германска демократична република и Чехия създават лична електроника и нашата ги губи като пазар. Има отчет, в който се споделя, че съвсем няма машини, изнесени на гръцкия пазар, които да са без дефекти и недостатъци, и още при идването им стартират ремонтите. Тъй като ги изнасяме на доста ниски цени, гърците ги купуват. В литерното дело на „ Балканкар “ има отчет за това, че шефът на немската адвокатска фирма, която търгува с български мотокари, е оповестил, че в случай че зависи от него, не би купувал никакво издалие от България, а за мотокарите, че това би станало единствено „ през натрупа му “!.
Кога ще забележим книгата?
Тя е съвсем подготвена, допускам, че ще излезе напролет, малко да мине и пандемията. Да ви изтъквам и думите на Тодор Живков, казани малко преди да бъде снет от поста си на общоприет секретар на Българска комунистическа партия: „ Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализмът е едно недоносче, ето това е самата истина! “, както и другото: „ Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църният демон ви го е казвал! “ Така че сериозният прочит на събраните данни за социалистическата стопанска система занапред следва!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ