Защо арогантността е опасно заразна?
В края на 80-те години на предишния век, психологът с Джеймс Рийзън желал да разбере какво се крие в неправилното мислене, поради които има пътни произшествия. Той излязъл по улиците и паркингите в супермаркетите към Манчестър, Англия, и помолил общо 520 водачи да преценяват какъв брой пъти са направили избрани нарушавания.
Пропускали ли са постоянно да ревизират огледалото си за назад виждане, да вземем за пример? Или са влезнали в неверната лента, когато наближават кръстовище?
Освен листата с неточности и нарушавания, участниците били помолени също да оценят какъв брой положителни водачи са спрямо другите – дали способността им за шофиране е по-добра или по-лоша от междинната.
Като се има поради дългото време, което доста хора прекарват зад кормилото, може би се надявате, че множеството водачи са дали отговор съответно и са наясно със качествата си. Но Рийзън откривам, че това е надалеч от истината, разяснява BBC. От 520-те водачи единствено петима считат, че са по-лоши от междинното – по-малко от 1%. Останалите – даже в действителност ужасните водачи, които непрестанно правили неточности – считали себе си за най-малко толкоз положителни, колкото и идващия човек, а мнозина считали, че са доста по-добри.
По създание това било всеобща илюзия, която ги прави изцяло слепи за личните си дефекти.
30 години по-късно психолози са документирали сходни самозаблуждения за разнообразни черти и качества в индивида.
Склонни сме да мислим, че сме по-интелигентни, изобретателни, атлетични, надеждни, деликатни, почтени и другарски настроени от множеството хора (феномен, който постоянно е прочут като „ Ефект по-добър от междинното “).
„ Доказателствата за това са извънредно – даже извънредно – мощни “, споделя Итън Зел, доцент по логика на психиката в Университета на Северна Каролина в Гринсбъро, който неотдавна организира мета-анализ на досегашните изследвания. Силата на резултата е изключително забележим в класната стая, споделя той. „ Ако дадете на хората въпросник, в който те правят оценка себе си по отношение на междинната стойност, съвсем всеки в класа си мисли, че е над междинното в съвсем всичко. ”
Последиците могат да бъдат съществени
Както професор Рийзън загатва, прекомерната убеденост в личните ни умения на пътя може да докара до рисково шофиране и съществени произшествия. В медицината може да докара до съдбовна диагностична грешка; в правото може да докара до подправени обвинявания и правосъдни неточности. А в бизнеса, управническата надменност излага фирмите на по-голям късмет както да извършат машинация, по този начин и да разгласят банкрут.
Тогава няма какво да се чудим, за какво прекомерната самонадеяност постоянно е известна като „ майката на всички пристрастия “.
Нобеловият лауреат академик Даниел Канеман означи, че в случай че имал магическа пръчка, която би могла да промени нещо в човешката логика на психиката, той ще изиска да отстрани нашия комплекс за предимство.
Ново проучване на Джоуи Ченг, помощник по логика на психиката в Йоркския университет, демонстрира, че прекомерната самонадеяност може да бъде заразна.
„ Ако сте били изложени дълго време на прекомерно самонадеян човек, тогава е по-вероятно да надцените личното си състояние ", споделя тя. Това е наклонност, която може да докара до разпространяване на рискови заблуди в един екип.
Каскади на доверието
Ченг споделя, че е била въодушевена от анекдотични разкази за държанието на работещите на Уолстрийт, където арогантността наподобява е необятно публикувана. „ Когато разгледате други браншове като образованието, най-често не чувате учителите да бъдат описвани по същия метод ”.
Тези разлики я предиздвикали да се зачуди дали избрани групи хора в действителност могат да насърчат развиването на напомпано его у други. Някои предходни проучвания загатват сходна възможност, показвайки, че несъразмерната самонадеяност на банкерите има наклонност да става по-голяма с времето, прекарано в специалността – което би имало смисъл, в случай че „ уловят “ държанието на сътрудниците си – само че Ченг желала да тества концепцията в лабораторни условия.
Първият й опит имал два стадия
Поотделно участниците били помолени да прегледат фотоси на лица на хора и да отгатнат разнообразни персони въз основа на израженията им – задача, която някои хора могат да изпълнят с рационална акуратност. За да оценят увереността си, участниците били помолени да оценят усещанията си за своите качества спрямо останалата част от групата.
След това участниците трябвало да изпълнят същата задача, само че по двойки. След което още веднъж били помолени да самооценят качествата си, което разрешило на Ченг да види дали арогантността на един човек ще се отрази върху различен. Така тя разкрила, че по-скромните участници са доста по-склонни да усилят личните си оценки, откакто са били сложени при прекомерно самонадеян сътрудник. „ Беше много удивително “, споделя Ченг.
Резултатите от втория опит били още по-поразителни
Участниците още веднъж трябвало да работят върху елементарна задача за разбиране, която включвала отгатване на нечие тегло по фотографията му. Този път обаче участниците не работели по същински двойки, а били показани с някои примерни отговори на различен участник. В реалност отговорите били подправени, което разрешило на Ченг да сътвори персона на някой, който явно се самозаблуждава. Участниците можели да видят някой в долните 10% – надалеч под междинното – който твърди, че е измежду най-горното, да вземем за пример.
Участниците можели да видят явната свръхувереност на другия като сигнален знак, само че вместо това те просто имитирали държанието му. Да бъдеш изложен на някой, който е бил скандално прекомерно самонадеян, напомпва личната самокритика в класирането с към 17%. Точно противоположното на участниците, на които е показан профилът на по-реалистичен участник – тогава те били склонни да подценяват ранга си с към 11%.
Всеки път, когато безпричинно се хвалите с уменията си, може да изпращате талази от несъразмерна самонадеяност в средата си.
Зел е впечатлен от констатациите. „ Мисля, че проучването е доста забавно и добре извършено и ни оказва помощ да разберем произхода на свръхсамоувереността и за какво тя е по-голяма в някои групи от други “, споделя той. Той подозира, че тя поражда от основаването на обществени правила. „ Виждайки по какъв начин другите демонстрират прекомерно самонадеяно държание, това може да го накара да наподобява по-културно ценено или уместно. ”
Мистериозни механизми
Резултатите на Ченг дават отговор на доста други проучвания на сходството, в това число спомените ни за споделено събитие, нашите усещания за хубост и нашите политически възгледи. „ Когато сте под въздействието на някого, е по-вероятно да придобиете неговите способи на държание и способи на мислене “, споделя тя.
Лесно е да си представим по какъв начин това може да се случи на работно място, прибавя тя. „ Да приемем, че сте финансов банкер. Вие сте много калибрирани, когато за първи път сте влезнали в бизнеса, само че когато колкото повече време сте в тази среда, виждате, че някои хора са склонни да вършат самохвални изказвания и имат този изумително убеден външен тип в метода, по който приказват и по какъв начин споделят невербално. А вие от своя страна бихте могли да станете дребен клонинг на този човек.
Като се имат поради тези резултати, Ченг предлага организациите да премислят типовете държания, които възнаграждават в актуалните си чиновници. „ Лидерите и мениджърите би трябвало да внимават за резултатите на избрани хора върху други, тъй като тяхната несъразмерна убеденост в действителност може да се популяризира необятно. ” Тези констатации също могат да оказват помощ за вземането на решения за наемане. Освен че са по-реалистични, по-скромните членове на екипа могат също по този начин да смекчат прекомерната самонадеяност на целия екип. " Те биха могли да оказват помощ за връщането на групата в действителността. "
В персонален проект може да обърнете най-малко малко повече внимание на личните си настройки – в това число усещането си за личното ви шофиране. Всеки път, когато безпричинно се хвалите с уменията си, може да изпращате талази от несъразмерна самонадеяност в обкръжението си, като тънко поддържате всеобщата илюзия, която Джеймс Рийзън е документирал.
Пропускали ли са постоянно да ревизират огледалото си за назад виждане, да вземем за пример? Или са влезнали в неверната лента, когато наближават кръстовище?
Освен листата с неточности и нарушавания, участниците били помолени също да оценят какъв брой положителни водачи са спрямо другите – дали способността им за шофиране е по-добра или по-лоша от междинната.
Като се има поради дългото време, което доста хора прекарват зад кормилото, може би се надявате, че множеството водачи са дали отговор съответно и са наясно със качествата си. Но Рийзън откривам, че това е надалеч от истината, разяснява BBC. От 520-те водачи единствено петима считат, че са по-лоши от междинното – по-малко от 1%. Останалите – даже в действителност ужасните водачи, които непрестанно правили неточности – считали себе си за най-малко толкоз положителни, колкото и идващия човек, а мнозина считали, че са доста по-добри.
По създание това било всеобща илюзия, която ги прави изцяло слепи за личните си дефекти.
30 години по-късно психолози са документирали сходни самозаблуждения за разнообразни черти и качества в индивида.
Склонни сме да мислим, че сме по-интелигентни, изобретателни, атлетични, надеждни, деликатни, почтени и другарски настроени от множеството хора (феномен, който постоянно е прочут като „ Ефект по-добър от междинното “).
„ Доказателствата за това са извънредно – даже извънредно – мощни “, споделя Итън Зел, доцент по логика на психиката в Университета на Северна Каролина в Гринсбъро, който неотдавна организира мета-анализ на досегашните изследвания. Силата на резултата е изключително забележим в класната стая, споделя той. „ Ако дадете на хората въпросник, в който те правят оценка себе си по отношение на междинната стойност, съвсем всеки в класа си мисли, че е над междинното в съвсем всичко. ”
Последиците могат да бъдат съществени
Както професор Рийзън загатва, прекомерната убеденост в личните ни умения на пътя може да докара до рисково шофиране и съществени произшествия. В медицината може да докара до съдбовна диагностична грешка; в правото може да докара до подправени обвинявания и правосъдни неточности. А в бизнеса, управническата надменност излага фирмите на по-голям късмет както да извършат машинация, по този начин и да разгласят банкрут.
Тогава няма какво да се чудим, за какво прекомерната самонадеяност постоянно е известна като „ майката на всички пристрастия “.
Нобеловият лауреат академик Даниел Канеман означи, че в случай че имал магическа пръчка, която би могла да промени нещо в човешката логика на психиката, той ще изиска да отстрани нашия комплекс за предимство.
Ново проучване на Джоуи Ченг, помощник по логика на психиката в Йоркския университет, демонстрира, че прекомерната самонадеяност може да бъде заразна.
„ Ако сте били изложени дълго време на прекомерно самонадеян човек, тогава е по-вероятно да надцените личното си състояние ", споделя тя. Това е наклонност, която може да докара до разпространяване на рискови заблуди в един екип.
Каскади на доверието
Ченг споделя, че е била въодушевена от анекдотични разкази за държанието на работещите на Уолстрийт, където арогантността наподобява е необятно публикувана. „ Когато разгледате други браншове като образованието, най-често не чувате учителите да бъдат описвани по същия метод ”.
Тези разлики я предиздвикали да се зачуди дали избрани групи хора в действителност могат да насърчат развиването на напомпано его у други. Някои предходни проучвания загатват сходна възможност, показвайки, че несъразмерната самонадеяност на банкерите има наклонност да става по-голяма с времето, прекарано в специалността – което би имало смисъл, в случай че „ уловят “ държанието на сътрудниците си – само че Ченг желала да тества концепцията в лабораторни условия.
Първият й опит имал два стадия
Поотделно участниците били помолени да прегледат фотоси на лица на хора и да отгатнат разнообразни персони въз основа на израженията им – задача, която някои хора могат да изпълнят с рационална акуратност. За да оценят увереността си, участниците били помолени да оценят усещанията си за своите качества спрямо останалата част от групата.
След това участниците трябвало да изпълнят същата задача, само че по двойки. След което още веднъж били помолени да самооценят качествата си, което разрешило на Ченг да види дали арогантността на един човек ще се отрази върху различен. Така тя разкрила, че по-скромните участници са доста по-склонни да усилят личните си оценки, откакто са били сложени при прекомерно самонадеян сътрудник. „ Беше много удивително “, споделя Ченг.
Резултатите от втория опит били още по-поразителни
Участниците още веднъж трябвало да работят върху елементарна задача за разбиране, която включвала отгатване на нечие тегло по фотографията му. Този път обаче участниците не работели по същински двойки, а били показани с някои примерни отговори на различен участник. В реалност отговорите били подправени, което разрешило на Ченг да сътвори персона на някой, който явно се самозаблуждава. Участниците можели да видят някой в долните 10% – надалеч под междинното – който твърди, че е измежду най-горното, да вземем за пример.
Участниците можели да видят явната свръхувереност на другия като сигнален знак, само че вместо това те просто имитирали държанието му. Да бъдеш изложен на някой, който е бил скандално прекомерно самонадеян, напомпва личната самокритика в класирането с към 17%. Точно противоположното на участниците, на които е показан профилът на по-реалистичен участник – тогава те били склонни да подценяват ранга си с към 11%.
Всеки път, когато безпричинно се хвалите с уменията си, може да изпращате талази от несъразмерна самонадеяност в средата си.
Зел е впечатлен от констатациите. „ Мисля, че проучването е доста забавно и добре извършено и ни оказва помощ да разберем произхода на свръхсамоувереността и за какво тя е по-голяма в някои групи от други “, споделя той. Той подозира, че тя поражда от основаването на обществени правила. „ Виждайки по какъв начин другите демонстрират прекомерно самонадеяно държание, това може да го накара да наподобява по-културно ценено или уместно. ”
Мистериозни механизми
Резултатите на Ченг дават отговор на доста други проучвания на сходството, в това число спомените ни за споделено събитие, нашите усещания за хубост и нашите политически възгледи. „ Когато сте под въздействието на някого, е по-вероятно да придобиете неговите способи на държание и способи на мислене “, споделя тя.
Лесно е да си представим по какъв начин това може да се случи на работно място, прибавя тя. „ Да приемем, че сте финансов банкер. Вие сте много калибрирани, когато за първи път сте влезнали в бизнеса, само че когато колкото повече време сте в тази среда, виждате, че някои хора са склонни да вършат самохвални изказвания и имат този изумително убеден външен тип в метода, по който приказват и по какъв начин споделят невербално. А вие от своя страна бихте могли да станете дребен клонинг на този човек.
Като се имат поради тези резултати, Ченг предлага организациите да премислят типовете държания, които възнаграждават в актуалните си чиновници. „ Лидерите и мениджърите би трябвало да внимават за резултатите на избрани хора върху други, тъй като тяхната несъразмерна убеденост в действителност може да се популяризира необятно. ” Тези констатации също могат да оказват помощ за вземането на решения за наемане. Освен че са по-реалистични, по-скромните членове на екипа могат също по този начин да смекчат прекомерната самонадеяност на целия екип. " Те биха могли да оказват помощ за връщането на групата в действителността. "
В персонален проект може да обърнете най-малко малко повече внимание на личните си настройки – в това число усещането си за личното ви шофиране. Всеки път, когато безпричинно се хвалите с уменията си, може да изпращате талази от несъразмерна самонадеяност в обкръжението си, като тънко поддържате всеобщата илюзия, която Джеймс Рийзън е документирал.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ