Мистерията на Инцидента Вела: Южно-атлантически проблясъци
В края на 70-те години интернационалното състояние е нестабилно. Мирът в Близкия изток неминуем за някои, до момента в който други в са очевидци на трагична революция; в това време двете нуклеарни суперсили – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики – доближават историческо съглашение, което доста лимитира нуклеарните им арсенали. През септември 1979 година в Индийския океан са засечени два ярки проблясъка светлина, които по принцип сочат, че се е случила нуклеарна детонация.
Години наред Израел и Египет търсят решение на спора, който имат от десетилетия и който включва Синайската акция (1956 г.), Шестдневната война (1967 г.) и Октомврийската война (1973 г.). При посещаване на египетския президент Ануар Садат при израелския министър-председател Менахем Бест в Йерусалим през 1977 година обаче е реализирано съглашение.
През това време властническото ръководство на тогавашния крал на Иран Мохамед Реза Шах Пахлави е оспорвано от група с началник ислямския свещеник в заточение Аятола Хомейни. Съответно през януари 1979 година Шахът е заточен, Хомейни се завръща, а до април 1979 година Ислямската република Иран към този момент се развива с цялостна пара. Напрежението в страната продължава да бъде високо и до ноември 1979 година 52 американци са взети за заложници и държани в посолството си в Техеран.
Южна Африка, която е богата и софтуерно напреднала страна, очевидно прави с подземни нуклеарни проби най-малко от август 1977 година, когато сходен тестов регион бива засечен от руски сателит. Предвид местоположението на двойната мълния, Южна Африка става главен обвинен, само че чак в по-късни следствия. Мътейки още повече водите, появяват се и клюки, че Израел и Южна Африка си сътрудничат в създаването на нуклеарни оръжия.
Интригата продължава: през 70-те години Съюзът на руските социалистически републики и Съединените щати вземат участие в полемики за ограничение на броя, типа и развиването на нуклеарните оръжия. Дори в тази посока е подписан контракт (Солта II) на 18 юни 1979 година от президента Джими Картър и генералния секретар Леонид Брежнев.
И по този начин, в разгара на тази напрегната геополитическа обстановка, в 3 часа сутринта локално време на 22 септември 1979 година, нещо явно генерира двойна мълния (което в действителност е красноречиво доказателство за нуклеарен взрив) в атмосферата над Индийския океан сред островите Прайс Едуард (Южна Африка) и островите Крозе. Ако показанията са правилни, най-вероятно става въпрос за нуклеарно оръжие с мощ 2-3 килотона.
Vela 6911
Доказателства и от други източници също поддържат теорията, че светкавиците идват от нуклеарни бомби. Независимо интернационално изследване, почнало доста преди случая, открива йод-131 (който има доста къс интервал на полуразпад и се създава единствено при нуклеарни реакции и детонации) в тироидите на овце в Мелбърн, Австралия, само че единствено през ноември 1979 година, а не по-късно. В допълнение, учени от обсерваторията Аресибо откриват разстройване в йоносферата във времето и мястото на двойната мълния.
Онези, които имат вяра, че двойната мълния не е нуклеарна, разполагат със свои доказателства. В допълнение към обстоятелството, че никой не е поемал отговорност за случилото се и че никой различен сензор не е усетил светкавицата, се акцентира, че има противоречие в показанията на датчиците на спътника – проблем, който не се е случвал в нито един от предходните 41 засичания.
Въпреки че няма цялостен консенсус, множеството, които настояват, че случаят Вела се дължи на нуклеарна детонация, също считат, че той е резултат от проби на оръжие от Израел (със или без Южна Африка) и заради тесните връзки на страната с кабинета на тогавашния президент Картър се допуска, че има на забележителен напън да се прикрие. Не единствено, че сходен тест от непосредствен съдружник ще подкопае новия ангажимент на Съединени американски щати за понижаване на нуклеарните оръжия, само че би сложило президента Картър в неловко състояние или да глоби Израел (и да отчужди еврейското крило на Демократическата партия) или не я глоби (ядосвайки анти-ядреното крило на конгреса). И по тази причина се твърди, че администрацията взима най-лесното решение и оправдава двойната мълния с механически проблем.
