Леглата в частните болници продължават да се увеличават
В края на 2022 година в страната действат 341 заведения за болнична помощ с 54 707 кревати, като спрямо миналата година броят на заведенията остава неизменен, а леглата в тях се усилват с 216, или с 0.4%.
Болниците са 319 с 52 462 кревати, като 203 от заведенията са обществени (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на лечебните заведения по форма на благосъстоятелност в последните години остава релативно непрекъснато. Наблюдава се обаче нарастване на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 година 28.4% от леглата са в частни лечебни заведения.
Многопрофилните лечебни заведения са 179 с 38 144 кревати, или в 56.1% от лечебните заведения е концентриран 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.5%. До 99 кревати има в 35.8% от тях. С над 500 кревати са 8.9% от този тип лечебни заведения.
Специализираните лечебни заведения са 140 с 14 318 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 73 с 4 433 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 17 с 2 083 легла;
• за рехабилитация - 37 с 5 575 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 082 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати към края на 2022 година е 848.5 на 100 000 души от популацията.
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5)
Лечебните заведения за болнична помощ с изключение на кревати могат да разкриват и места за временен престой за осъществяване на избрани медицински действия по здравна онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лекуване и други, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. Броят на местата за временен престой в заведения за болнична помощ в края на годината е 3 299.
Към 31.12.2022 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година заведенията се усилват с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).
Сред извънболничните заведения с действия по клинична медицина максимален е броят и
легловият фонд на медицинските центрове - 786 заведения с 948 кревати, следвани от диагностично-
консултативните центрове - 111 с 276 кревати. Денталните центрове са 64 с 5 кревати, а медико-
денталните центрове - 60 със 74 кревати.
В края на 2022 година другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 кревати. В съпоставяне с 2021 година легловият фонд на тези заведения понижава с 9.7%.
В края на 2022 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са
44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
26 156, от които 18 225 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7 188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 618) и лекари по дентална медицина (6 624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6 721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи, разкрити в сходство с промените в националното законодателство.
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на главен контракт работят 2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2022 година разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 053 (44.1%), а дамите - 16 546 (55.9%).
В структурата на лекарите по възраст максимален е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5% (табл. 3).
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения (фиг. 3) демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален - в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%).
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински
университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%.
Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични болници
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите -
3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология - 6.3%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.8%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.9% и нервни заболявания - 4.8%.
Осигуреността с лекари в края на 2022 година общо за страната е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения (фиг. 5) - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
Болниците са 319 с 52 462 кревати, като 203 от заведенията са обществени (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на лечебните заведения по форма на благосъстоятелност в последните години остава релативно непрекъснато. Наблюдава се обаче нарастване на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 година 28.4% от леглата са в частни лечебни заведения.
Многопрофилните лечебни заведения са 179 с 38 144 кревати, или в 56.1% от лечебните заведения е концентриран 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 27 до 1 490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 42.5%. До 99 кревати има в 35.8% от тях. С над 500 кревати са 8.9% от този тип лечебни заведения.
Специализираните лечебни заведения са 140 с 14 318 кревати. Разпределението им по типове е следното:
• за интензивно лекуване - 73 с 4 433 легла;
• за дълготрайно лекуване - една със 145 легла;
• за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 17 с 2 083 легла;
• за рехабилитация - 37 с 5 575 легла;
• държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 082 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати към края на 2022 година е 848.5 на 100 000 души от популацията.
Най-високи са стойностите на индикатора в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5)
Лечебните заведения за болнична помощ с изключение на кревати могат да разкриват и места за временен престой за осъществяване на избрани медицински действия по здравна онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лекуване и други, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. Броят на местата за временен престой в заведения за болнична помощ в края на годината е 3 299.
Към 31.12.2022 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. В съпоставяне с миналата година заведенията се усилват с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).
Сред извънболничните заведения с действия по клинична медицина максимален е броят и
легловият фонд на медицинските центрове - 786 заведения с 948 кревати, следвани от диагностично-
консултативните центрове - 111 с 276 кревати. Денталните центрове са 64 с 5 кревати, а медико-
денталните центрове - 60 със 74 кревати.
В края на 2022 година другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 кревати. В съпоставяне с 2021 година легловият фонд на тези заведения понижава с 9.7%.
В края на 2022 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са
44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.
• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са
26 156, от които 18 225 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7 188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6 618) и лекари по дентална медицина (6 624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6 721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи, разкрити в сходство с промените в националното законодателство.
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на главен контракт работят 2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2022 година разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 053 (44.1%), а дамите - 16 546 (55.9%).
В структурата на лекарите по възраст максимален е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5% (табл. 3).
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения (фиг. 3) демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален - в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%).
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински
университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%.
Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични болници
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите -
3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология - 6.3%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване - 5.8%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.9% и нервни заболявания - 4.8%.
Осигуреността с лекари в края на 2022 година общо за страната е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения (фиг. 5) - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ