Путин, for ever!
В края на 1999 година един 47-годишен млад мъж пое юздите на Русия. Но зад Владимир Путин се криеше войска от някогашни приятели от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които му помогнаха да " почисти ". Сега той управлява цяла Русия в името на " стабилността ", с цел да избегне " хаоса ". Той е шефът и то за дълго време, разяснява френското публично радио France Inter.
Поправка в главния закон, добавена във вторник за всеобща изненада, ще разреши на мощния мъж на Русия Владмир Путин да " нулира " брояча си на президентския мандат, с цел да му даде право да се кандидатира за нов през 2024 година и 2030 година По този метод Путин може да продължи да цари, както прави повече от двадесет години, редувайки се ту като президент на Руската федерация, ту като глава на съветското държавно управление. На 31 декември 1999 година, когато Владимир Путин идва на власт, кланът Елцин и по-специално Александър Волошин, началник на президентската администрация, счита, че е намерил решение по какъв начин да защищити Кремъл от аферите и свадите. Mлад 47-годишен мъж на име Владимир Путин, изцяло незнаен и много отстъпчив.
Огромна неточност. Защото главните " другари " на Путин, някогашните му сътрудници, гравитират в структурите на руската Държавна сигурност. Те са " кагебисти ", метод за обозначаване на тези, които бяха членове на ЧК през 1917 година, ГПУ през 1922 година, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) през 1934 година, МГБ през 1946 година, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1954 година и ФСБ в Русия през 1991 година, и захранваха тайните служби. От 2000 година Путин последователно стартира да заменя либералите и демократите от времето на Елцин с доверени мъже, някогашни членове на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Секуритарен " прелом ", който се прави в безмълвие, при цялостна поверителност. Путин бързо се утвърди на власт, в подтекст, в който съветският народ, изтощен от измененията и хаоса от елцинската епоха, искаше да диша.
Доживотен президент в името на стабилността
Това, което Владимир Путин предлага на своите гласоподаватели, е политика на " непоклатимост ". Именно тази непоклатимост му разреши да не брои годините в Кремъл. Ако през 2008 година той даде президентския пост на Дмитрий Медведев в продължение на четири години, то това беше, до момента в който резервира властта в държавното управление като министър-председател. От 2012 година Путин постоянно е намирал верните думи, с цел да остане на власт. И в този момент, с утвърждението на Думата, няма да има ограничавания, макар че има риск да обърка непоклатимост и устойчивост. Един и същи човек на власт в продължение на двадесет години и, може би, за идващите двадесет години, в традицията на безспорната власт, наследена от царизма, от " вожда " Сталин.
Тук годините на власт не се броят. Важното е обаче, че " началникът " е там, с цел да управлява хората. Подход, който дълбае бездна сред Русия и нейните съседи, които, като се изключи Азербайджан, където Гейдар Алиев, някогашен военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз, постанови сходен режим, политическите привички са изцяло разнообразни.
Почти изолиран случай
Прибалтийските страни, с протестантска (за Естония и Латвия) или католическа (за Литва) просвета, са обърнати към Запада и към Европа. Те не познават традицията на " шефа ". Същото е и в Украйна, която в никакъв случай не е познавала " лидер ". Всички украински ръководители, казаци, бяха определени преди идването на съветските царе в част от страната през 18 век. Тази мощно централизирана мощ в ръцете на един-единствен човек отдалечава Русия от западните й съседи, само че и от Европа. Поне до момента в който не откри " вожда ", който ще я поведе към европейската народна власт.
Поправка в главния закон, добавена във вторник за всеобща изненада, ще разреши на мощния мъж на Русия Владмир Путин да " нулира " брояча си на президентския мандат, с цел да му даде право да се кандидатира за нов през 2024 година и 2030 година По този метод Путин може да продължи да цари, както прави повече от двадесет години, редувайки се ту като президент на Руската федерация, ту като глава на съветското държавно управление. На 31 декември 1999 година, когато Владимир Путин идва на власт, кланът Елцин и по-специално Александър Волошин, началник на президентската администрация, счита, че е намерил решение по какъв начин да защищити Кремъл от аферите и свадите. Mлад 47-годишен мъж на име Владимир Путин, изцяло незнаен и много отстъпчив.
Огромна неточност. Защото главните " другари " на Путин, някогашните му сътрудници, гравитират в структурите на руската Държавна сигурност. Те са " кагебисти ", метод за обозначаване на тези, които бяха членове на ЧК през 1917 година, ГПУ през 1922 година, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) през 1934 година, МГБ през 1946 година, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1954 година и ФСБ в Русия през 1991 година, и захранваха тайните служби. От 2000 година Путин последователно стартира да заменя либералите и демократите от времето на Елцин с доверени мъже, някогашни членове на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Секуритарен " прелом ", който се прави в безмълвие, при цялостна поверителност. Путин бързо се утвърди на власт, в подтекст, в който съветският народ, изтощен от измененията и хаоса от елцинската епоха, искаше да диша.
Доживотен президент в името на стабилността
Това, което Владимир Путин предлага на своите гласоподаватели, е политика на " непоклатимост ". Именно тази непоклатимост му разреши да не брои годините в Кремъл. Ако през 2008 година той даде президентския пост на Дмитрий Медведев в продължение на четири години, то това беше, до момента в който резервира властта в държавното управление като министър-председател. От 2012 година Путин постоянно е намирал верните думи, с цел да остане на власт. И в този момент, с утвърждението на Думата, няма да има ограничавания, макар че има риск да обърка непоклатимост и устойчивост. Един и същи човек на власт в продължение на двадесет години и, може би, за идващите двадесет години, в традицията на безспорната власт, наследена от царизма, от " вожда " Сталин.
Тук годините на власт не се броят. Важното е обаче, че " началникът " е там, с цел да управлява хората. Подход, който дълбае бездна сред Русия и нейните съседи, които, като се изключи Азербайджан, където Гейдар Алиев, някогашен военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз, постанови сходен режим, политическите привички са изцяло разнообразни.
Почти изолиран случай
Прибалтийските страни, с протестантска (за Естония и Латвия) или католическа (за Литва) просвета, са обърнати към Запада и към Европа. Те не познават традицията на " шефа ". Същото е и в Украйна, която в никакъв случай не е познавала " лидер ". Всички украински ръководители, казаци, бяха определени преди идването на съветските царе в част от страната през 18 век. Тази мощно централизирана мощ в ръцете на един-единствен човек отдалечава Русия от западните й съседи, само че и от Европа. Поне до момента в който не откри " вожда ", който ще я поведе към европейската народна власт.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ