„Фабрика за смърт“ – История на ГУЛАГ в СССР
В края на 1920-те години, откакто Владимир Ленин минава през първичните стадии на създаване на руската страна, а след гибелта му в 1924 година Йосиф Сталин стартира да укрепва властта си. Именно Сталин ще вкара система, която да подсигурява цялостната му власт и да отстрани всякаква опозиция против режима. ГУЛАГ (съкращение от Главно ръководство на лагери) става знак на този гнет и принуда, който ще обхване милиони животи през целия интервал на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики.
Раждането на ГУЛАГ и началото на терора
Първоначално ГУЛАГ не е бил нещо толкоз огромно. Сталин стартира да употребява трудовите лагери още през края на 1920-те години. През 1929 година стартира първата огромна вълна на насилствен труд, когато стотици хиляди са изпратени на изолирани места с цел да строят пътища и да добиват запаси в Сибир. Въпреки че трудът в тези лагери не бил безусловно смъртоносен, той бил извънредно тежък и позорен.
Но същинският гнет стартира през 1930-те години с установяването на тоталитарния режим на Сталин. През 1937 и 1938 година се случва по този начин нареченият „ Велик гнет “. Милиони хора били задържани за политическо „ изменничество “ — обвинявания, които постоянно нямали никаква основа.
„ Голямото почистване “: Периодът на най-големи репресии
През 1937 година Сталин стартира най-зловещата чистка в историята на Съюз на съветските социалистически републики. Арестите стартират да се правят освен против действителни съперници на властта, само че и против хора, които по никакъв метод не представлявали опасност. Дори персонални спорове или инцидентни обвинявания в „ анти-советска активност “ водели до арест и изпращане в лагери.
Много от тези, които били задържани, били безжалостно измъчвани, с цел да признаят неща, които не са направили. В доста случаи те били осъждани на гибел, а други прекарвали години в изолирани и мизерни условия в ГУЛАГ.
Тези, които оцелявали след сходни тествания, били принудени да работят в лагери, които изглеждали като злокобни заводи за гибел. Лагерите били ситуирани в най-отдалечените райони на Сибир, където естествените условия били жестоки, а ресурсите — нищожни. Дори тези, които не бивали убивани непосредствено, постоянно умирали от заболявания, апетит или изморително физическо натоварване.
Животът в лагерите: Мъчение и насилствен труд
Изпратените в ГУЛАГ не били единствено политически пандизчии. Хиляди от тях били елементарни хора, попаднали там заради някакво напълно инцидентно обвиняване. Тези, които били задържани за политическа активност, били най-често измъчвани. Затворниците, които дошли в лагера, били подлагани на мъчения, с цел да принудят да признаят нещо, което не са направили.
Един от най-страшните аспекти на живота в ГУЛАГ били трудовите условия. Хората били принудени да работят дълги часове при рискови условия, като най-често били сложени в мините, на строителни обекти или в други рискови и нископлатени работи. Трудът бил най-често тежък и без никакви отбрани, а тези, които не можели да се оправят, били бити или оставяни да умират от безсилие.
Болестите също били съществена причина за смъртността в лагерите. Липсата на медицински грижи, ужасните хигиенични условия и несъразмерният труд водели до доста жертви. Гладът също бил главен проблем — храната в лагерите била извънредно незадоволителна и в доста случаи не се давала нищо, с изключение на изсъхнал самун и малко чорба.
Най-известните жертви и съпротивата
Много от най-големите писатели, учени и интелектуалци на времето били изпратени в ГУЛАГ, с цел да се мъчат и умират. Един от най-известните образци е Александър Солженицин — публицист и деятел, който прекарва години в лагерите и по-късно написа своята известна книга „ Архипелаг ГУЛАГ “, която разказва живота в тези лагери.
Неговата работа разкрива на света какви са били същинските условия в лагера и по какъв начин руската система е експлоатирала и мъчила хиляди хора. Солженицин стана един от главните критици на руския режим и способства доста за разкриването на истината за ГУЛАГ пред интернационалната общественост.
Краят на ГУЛАГ: Разпадането на система за гнет
След гибелта на Сталин през 1953 година стартира процесът на „ десталинизация “, който е първата стъпка към премахването на някои от най-страшните детайли на руския режим. През 1954 година руското държавно управление стартира да затваря лагери и да освобождава някои пандизчии.
Но все пак, самата просвета на репресиите и страха не изчезва незабавно. Дори и след разпадането на ГУЛАГ, доста хора в Съюз на съветските социалистически републики към момента живеели в боязън от управляващите, които продължавали да употребяват терора като средство за надзор.
Историята на ГУЛАГ и смисъла й през днешния ден
Историята на ГУЛАГ и стотиците хиляди жертви на тази система не трябва да се не помни. Тя е значима освен за Русия, само че и за целия свят, с цел да се помни по какъв начин една власт може да упражнява безогледна принуда, когато няма надзор върху нея. Книгата на Солженицин и други свидетелства демонстрират ужасите на ГУЛАГ и припомнят на бъдещите генерации за цената на свободата и правата на индивида.
Днес Русия има монументи и музеи, които почитат жертвите на ГУЛАГ, само че тематиката остава сензитивна и към момента има разногласия за метода, по който актуалното общество възприема тази част от историята.
Заключение
ГУЛАГ беше не просто система от трудови лагери — той беше фабрика за гибел, където освен физическата, само че и човешката воля беше унищожена. Милиони минаха през тези лагери, хиляди умряха, а още хиляди живяха с психическите и физическите контузии за цялостен живот. ГУЛАГ оставя след себе си неизлечими рани в руското общество и е знак на нещастието и терора, които са изпитали милиони хора под сталинския режим.
Историята на ГУЛАГ не е единствено за Русия — тя би трябвало да ни припомня за заплахата от всяка форма на принуда и премахване на правата на индивида.
Още вести четете в: Живот, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News