Изчезналата колония Роаноке на Джон Уайт
В завършек на XVI в. Англия обезверено се опитвала да доближи Северна Америка преди Испания да е наложила надзор върху цялата тамошна територия. През 1584 година след редица експедиции Англичаните откриват и изследват остров Роаноке. В рамките на 3 години по-късно са направени два опита за колонизирането му, които се провалят. В актуалната публикация, ще проследим историята на третия опит за колонизирането на остров Роаноке – изчезналата колония Роаноке.
Колонията Роаноке
За трети път, пробвайки се да населят острова, англичаните сформират колония от към 100 души – мъже, дами и деца, които да изградят населено място на Роаноке водени от аристократът и картограф Джон Уайт, поел управлението върху формираната дребна колония. Имайки поддръжката на кралица Елизабет I, бъдещите колонизатори сполучливо доближават Новата земя. За страдание обаче, пристигнали едвам през юли, което било прекомерно късно с цел да могат да засадят някакви посеви и да отгледат храна с, която да могат да се изхранват. Уайт бил заставен да отплава назад за Англия изоставяйки хората на ориста им.
Той предполагал, че това ще отнеме единствено няколко месеца, само че скоро откакто достигнал Англия политическите и военни връзки сред Англия и Испания се утежняват и той е заставен да остане вкъщи си цели 3 години. Когато през 1590 година той най-накрая съумява да доближи още веднъж Новата земя хората, които оставил и всичките им притежания били изчезнали.
Уайт открива единствено две улики за това, какво се било случило: буквите „ CRO “ издълбани върху дърво и думата „ CROATOAN “ издялана върху дървена ограда. Той стига до извода, че колонията, която оставя пропътувала 50 благи на юг до селата на кроатоанските индианци, намиращи се на днешният остров Хатерас. За страдание обаче, непрекъснатите стихии и неприятното време не му разрешили да доближи до острова с цел да наблюдава следите им. Уайт се завръща в Англия без да види в никакъв случай още веднъж, който и да било член на колонията, която ръководел. Той претърпял и огромна персонална загуба, тай като в колонията били личната му щерка и внучката му, която се трансформира в първата англичанка родена в Северна Америка.
Хипотезите за изчезналата колония Роаноке
И до ден сегашен към момента няма никакви следи от изчезналата колония Роаноке, само че казусът с тях не стопира да предизвика любознание и да дава мотив за разнообразни теории. Някои се обосновават на догатките на Уайт, като ги доразвиват с позитивен край предполагайки, че откакто колонизаторите са достигнали остров Хатерас са били приютени от локалното индианско племе.
Други водещи теории са: неоцелели заради глада; били нападнати и избити от локалните индианци; испанците разкрили колонията и я унищожили; естествено злополучие (ураган) унищожава цялото селище; също по този начин се позволява и вероятността колонизаторите да са се пробвали да се върнат на дребна лодка в Англия, което довело и до тяхната крах.
Грешните следи към разрешаването на загатката
В края на 90-те екип от археолози прави изобретение с което имат вяра, че най-накрая са разрешили мистерията на колонията Роаноке. При разкопки направени на остров Хатерас те откриват голям брой предмети всред, които британски монети и златен пръстен с гравиран лъв. Самият дизайн на пръстена бил датиран от XVI век, което подкрепило догатката, че той принадлежи на някой от изгубените колонизатори. По задълбочени изследвания разкриват, че лъвът бил знак на семейството Кендъл, само че в колонията Роаноке, нямало нейни представители. В следствие се разпознават двама мъже, носещи това име, които е допустимо да са имали пръстена. Единият бил член на една от първите експедиции до остров Роаноке, а другият е бил част от колонията Джеймстаун, който бил екзекутиран за измяна през 1607 година
През 1937 година мъж открива в Северна Каролина голям каменен пай с издълбан текст върху него, който бил подписан най-после с буквите E. У. Д. Проф. от Университетът Емори разпознава буквите, като Елеанор Уайт Деър – дъщерята на Джон Уайт. Предполагайки, че издълбаните думи били обръщение за татко й. Тя разказвала историята на оживелите от колонията Роаноке, които се скитали сред Южна Каролина и Джорджия и всичките несгоди, които ги сполетели по пътя. Това изобретение се смятало за ключ към ориста на изчезналата колония Роаноке, до 1941 година, когато било потвърдено, че е фалшивикат.
Нова улика за изчезналата колония Роаноке
Археолози и историци към момента не престават да търсят свидетелства за изгубената колония. Едно от най-обещаващите открития било направено в Британският музей през 2012 година Брент Лейн изследва LA VIRGINEA PARS – карта начертана от Джон Уайт върху, която вижда огромно парче хартия залепено върху картата. Насочвайки картата против светлината, той съумява да види какво има под хартията – червен и наследник елмаз знак, който англичаните в миналото употребявали да обозначат форт на мястото, където се сливат реките Чоуан и Роаноке. Археолозите възнамерявали разкопки в тази околност с цел да открият свидетелства дали най-малко някой от колонизаторите е бил оживял и построил на това място форт. Междувременно откривателите се сблъскали с нова загатка. Кой покрил с хартия мястото на картата, което Уайт обозначил, като форт и какво се опитвал да скрие?
Генетиката в помощ при търсенето на изчезналата колония Роаноке
През последните години учените разкрили още един метод за следене на изгубената колония Роаноке – генетични проучвания.
Роберта Естес притежател на компания за генетични проби стартира да събира ДНК проби от доброволци от остров Роаноке през 2007 година Тя търси събукти, чиято фамилна история допуска, че те имат прадеди, които през XVI в. са живели на остров Хатерас, където изгубената колония евентуално е потърсила леговище. Тя се надява да открие кавказки и индиански потомци с общ предшественик от колонията Роаноке. Ако успее тя най-накрая ще потвърди, че изгубените колонизатори са разкрили нов дом на остров Хатерас дружно с локалните индианци.
Съдбата на изгубената колония Роаноке продължава да бъде загатка и до ден сегашен.
Още информация по тематиката може да намерите тук.
Ако желаете да научите повече за колонизирането може да прочетете публикацията ни тук.
